Когато есента порумени косата на гората и вмъкна златни жилки в нея, тя заплака със дъжда. Посипа листните си сълзи по земята и зави с тях покълналите си деца. Накрая изнурена от плач и от ласките на сланата покафеня и плача и пресъхна. Останаха само посипаните сълзи, вятъра да ги пилее и да си игра ...

Щом съм днес
седемдесет и три годишен,
да не мислите,
че вече съм излишен?
Аз крепЯ ...

Непоколебимо се просмука
мисълта за нещо натоварващо.
Изгарящо вълнение, стремеж,
копнеж за крайно и затварящо...
Прелитна край вратата, ...

Светът върви към погибел и ето -
мъдрецът в сламената шапка го полага.
Небето е самотна синя пепел,
залязва слънце - прешлените сляга.
Сандалите на спомените носиш ...

По стъпките на отдавна отминало лято
Вървя по брега на морето,
което
прилича на чуден,
отдавна застинал пейзаж. ...

На съпругата ми
и близките ми
Тази вечер - с красота
на пролетно дихание -
почива си душата ...

Тайни свитъци
-Как си?
-Добре съм!
-Какво правиш?
-Търся себе си ...

Гербът нямащ лъв, а татко,
майката ни разката.
Киселото не е сладко.
Шип в мазола на греха.
Вълци вият към луната. ...

Каквото и да направя, все е неправилно –
стъпка напред към безкрая.
В очите ти съм огледалото криво, измамено
и малко черно е, зная.
Всеки нов ден, миг и желание ...

Огледало
На теб
Търсиш ли ме всяка сутрин в огледалото,
взирайки се скришом в него?!
Прегръщаш ли ме всяка вечер под одеялото, ...

Все още те обичам, И не го отричам.
Раздялата не е сбогуване, Не е...
Но вече в тази обич не се вричам,
че тя река е, и изтекла, и изплакана е...
Остана и коритото блестящо ...

Знай в лилаво те обичам!
С теменужен дъх докосвам.
В люляк раждам се и тичам-
мигове лилави омагьосвам.
А лилаво- приказната вечер ...

От медицинска гледна точка във всеки един организъм съществуват паразити. По своята същност, паразитите нямат за цел да унищожат човешкият организъм. Тяхната цел е да си съществуват тихо и спокойно, като замаскират своето съществуване. Човек пълен с много разновидности паразити започва да се чувства ...

В ТУНЕЛА
Преобладаващата в него чувственост се стече от носа му в черно-сиво и той заговори на белгийски, за да прикрие натюрела си.
- Но вие говорите френски!
- Разбира се, мадам. Аз съм шоп.
Шопът не си беше скубал и мил носа от две седмици, а другата част от тялото, което съпровождаше носа – поне ...

Из Глава I - Козметичните компании ни подвеждат
Най-лошото нещо, което може да се случи на едно красиво лице, е да има собственик, който сляпо се доверява на рекламните кампании. Ако изброим всички подвеждащи твърдения, откровени лъжи и манипулации в козметичната индустрия, тази книга ще бъде тежка ...

Обичта е като филмите
Хубава е, но не значи нищо
Преди да разшири зениците
Преди да е създала изгрева
Обичта е като птиците ...

На жената, която ме отгледа.
Защото някой ден ще се видим отново.
Сърцето ми е ничие. Подслон
за спомени. Каторга. Вътре - вятър.
Не ми е топло. Зъзна. Нямам дом. ...

Забелязаха я в началото на есента. Дотогава на никого не беше направила впечатление. В малките морски градчета е така, настъпили ли октомври чуждите хора изчезват и местните почват да се поздравяват по улиците с думите „ Ей, най-накрая свърши това лято, та да се видим.“ И тогава видяха и нея. Първо ...

В болка се сепна*
мисълта за красота.
Есенно цвете вехне
като спомена за любовта.
Бог раздели нас - ...

Открадни идеята от романтичните сапунки, тип "Тетрадката"!
Хвани ме за ръката и нека легнем насред шосето, с риск да ни блъсне кола,
а аз да си броя звездите, влюбена до ушите.
А ти ще ме излъжеш, че съм най-страхотното момиче,
и ще ме качиш на въртележката на любовта. ...

Много далеч
е пътят.
Тук е светът -
пълен със шум и пукот,
нечия ситно строшена мечта. ...

На това в шаха му казват "мат с пешка"- не знаех какво да напишем в графите "Права на татко", "Права на мама", които трябваше да бъдат попълнени за домашна в учебната тетрадка по Околен свят. Позачесах се, където не ме сърбеше и се опитах за кой ли път да потърся някъде в "сървъра" на главния си моз ...

Ако кажа сбогом…
кой след мен ще тръгне…
От толкова които
твърдят че съм специална,
обичана, ценена, ...

„Той дойде през нощта, затваряйки вратата след себе си тихо, като шепот. Мина през стаята на пръсти, босите му крака потънаха в грубите нишки на килима, леки и безшумни. До леглото той спря, гледайки спящият човек.“
Залата беше пълна. Гласовете на насъбралата се тълпа се смесваха и извисяваха, превр ...

Когато в теб усетиш празнота,
когато губиш вяра във доброто,
когато ти убягва любовта,
душата тихичко крещи в хомота...
Когато сутрин пиеш самота, ...

СТИСКАЙ ЗЪБИ И ВЪРВИ!
Във този свят от безпорядък,
все пак във нещо има ред...
За Истините все се страда...
А истините са ...безчет! ...

Дъждът е виновен за всяка сълза,
в душата ми рукнала сляпо.
Събрал е във себе си много тъга,
прогонил е птичето ято.
Свъсен отвънка се мръщи светът, ...

(Превод от босненски)
Той ми казва, че е бил във войната
и че е изгубил ръката си в битка
с врага;
че през каскета на главата му ...

Виждам те навсякъде.
По стълбички и улици,
самотни и препълнени -
все същите са, същите.
Чувам те от песните, ...

Видя ли,че може
сред цялата плява,
да тръгне случайно
и стръкче любов!
Видя ли стеблото, ...

На друга планета след Края
седи с неподострен молив
човек, развалил обичая
да гледа през стар обектив.
Пише и знае, че няма, ...

НАЧАЛЕН УРОК
Има - в дълбините на живота -
красота, любов и Бог,
но СВЕТЪТ ОСТАВА - БЕЗ ДОБРОТО -
БЕЗПОРЯДЪЧНО ЖЕСТОК!... ...

Под звездите.
В планината.
На тревата.
Четиримата.
Леко подпийнали. ...

Ще си изрежа тайно профила ти -
така огрян в следобедната жега,
като че ли посипан
с разпадналите се на златен прах
лъчи на лятото, ...

ЛЮБОВТА -
безброй
лета
за
възторг ...

Нашепваш ми за тайнствени вселени,
топят се странни слънчогледи,
препускам с изгрева на запад.
Слънцето чака да стане луна...
Минава някой да я вземе, ...

стихът отколе
се е възцарил в сърца
и обич сее