Когато имах нужда твоя глас
на късчета да пръсне тишината...
Когато нямах в себе си компас
и никъде не виждах светлината...
Когато те очаквах ден след ден, ...

Аз дишам,
край мен е полумрак,
така излишен не съм се чувствал
дори в компания на враг.
Навън света кипи и ври. ...

Бих умряла
Хиляди пъти за теб
въпреки, че не ми принадлежиш.
Бих умряла,
заради твоята косвена красота, ...

Ще бъда твоят нежен глас,
глас тих.. Глас на демон.
Ще бъда твоят сладък грях..
Ще бъда твоята жена в черно.
Няма да можеш без мен, знай, ...

За тези мигове живея –
да бъда с теб, да съм до теб!
За тези мигове копнея,
когато съм далеч от теб!
За тези мигове прекрасни, ...

Генка Богданова
Жаба Кекерица,
пъргава чистница,
скочи рано-рано
днеска отзарана. ...

ГРАЖДАНСКО ДЕЛО №…
Скеч от Генка Богданова
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
ИЩЕЦ: възрастен мъж от село
ОБВИНЯЕМ: млад мъж ...

Среднощен бяг и множество въпроси
изливат се като помия върху мен
излищества, мечти, лъжи-любови
разкъсват днес един предел.
Изгрява и залязва след това ...

Сълза!
Малка капчица в окото,
с най-простичка структура,
вода и сол, живота овкусяваш,
но друга сложност е кодирана във теб! ...

Може лоши думи да ми кажеш.
Може слънцето да затъмниш.
Може с гръм във миг да ме накажеш,
в любовта ми щом се усъмниш.
С огорчение да ме отпратиш ...

С очите на вятъра
плаках. Самотна –
от нищото просих
милувка. Затворих в сърцето
една моминска сълза. ...

Ти си дар, в който вярвам,
майка и приятелка, на болката ми свята.
Млада и красива е тя,
с песните си ми озарява деня.
Усмивка желана, ...

Тигрицата си тръгна. Ненадейно.
Непобедима дълго време беше.
Сега я няма. Всяка жертва нейна
на бяло агне скромно се предреши.
Под лапите ѝ легнаха мнозина. ...

И ти ли тази нощ не спиш?
И тебе ли южнякът развълнува?
Пристигна някак изведнъж –
навярно много бързо е пътувал.
И пак е млад, и пак ще бъде щедър. ...

Река от сълзи подсуши
и сърцето нежно докосни.
В море със страх се впускам
към дълбините и с надежда
изплувам към висините там, ...

Обичах, мразех и раздирах
ежеминутно своята душа
и плаках, страдах и умирах
без даже и една нейна сълза.
А после беше Огън във главата, ...

Защо трябва да мълчим,
когато всичко си делим.
Защо искаш думите
да имат чуден блясък винаги?
Незнаен кораб подминава кея, ...

- Здравей! Май сме се виждали?!
Някога? Сега? Кога?
- Ммммм... Не мисля! Едва ли!
- Нееее... Познавам те!
Устата, гласа ти, очите... ...

Черни облаци пълзят във хищен ход
към скъпата родина,
опасна дрямка е налегнала наивните
души,
времето за лутане и за заблуди мина, ...

Ти си обица
на ухото на сърцето ми,
пеперуди
в мозъчните ми стомахчета,
водата в алвеолите, ...

Някаква друга е днеска неделя.
Сутрин в очите попива зора.
Няколко облака – бели къдели,
мигат и махат отгоре с ръка.
Стръкчета, две с побеляла иглика ...

Изпълнени са с надежда
и окрилени са с мечти,
тъй борбени са, тъй са смели,
подгонили са своите дни.
И старите изглеждат смешни, ...

Всяка рана е сянка на смърт,
щом нанася я ближен.
Красотата на лунния сърп
е невидима в грижа.
Единакът прилича на вълк, ...

В първия миг, в който го видя, тя вече знаеше, че ще е негова. Това беше моментът, в който разбра, че нищо повече нямаше да зависи от волята ù. Всеки ден си обещаваше, че няма да му позволи да ù влияе и всеки път, в който засечеше погледа му, осъзнаваше, че не може да изпълни обещанието си...

Някой ден ще ме потърсиш
в пожълтелите албумни страници.
Мълчаливо аз оттам ще гледам,
но ти ще чуваш моя глас.
Някой ден ще ме потърсиш ...

Понякога животът ни изглежда толкова лесен, че чак не можем да повярваме как изобщо не сме го осъзнали по-рано, че всичко всъщност е въпрос на вътрешна енергия и лично удовлетворение!
Приятно слушане!

Как ли се започва на чисто?
Оставяйки на пътя товара си
от тревоги и натрапчиви мисли.
Щастие не залагай за спомени –
тръгвай сам, не трябва ти нищо. ...

Стрина Пена от село „Тъпчилещово“ беше една такава засукана и хитра, същинска гъсеница, която все се надсмиваше над хората. Всеки ден намираше по някой човек от селото, когото да спомене в ругатните си, а понякога измисляше и такива клетви, които обхващаха по мащабен диапазон от човеци. Но от скоро ...

Спри! Не си отивай
с гордо вдигната глава!
Искам да ти кажа
толкова неща.
Искам да целувам ...

127/Щом сутрин рано се събудя,
„посятото” ще посетя.
И стъпвам в двора да се трудя
и жадните да напоя...
Аз заедно със тях оставам, ...

Как липсват ми онези малки жестове,
и красотата на очите ти ми липсва
и оня поглед който разтуптяваше сърцето ми
и времето в което ние бяхме себе си.
Все повече отдалечаваш се с годините ...