Сега съм пустиня безпределна
Но сега коя събира
цвят от твоите усмивки?
Моята печал не спира,
помня твоите целувки. ...

Тропване и шепот пеперуден.
Поглед - взиращ се в силует.
В нощи - цветни, изумрудени,
за любов бе писал не един поет.
Ако трябва човек да направя, ...

Няма вече екранно момиче.
Няма рисунки с щастливи лица.
Защо ми трябваше теб да обичам,
докато някъде чакаше тя?
Споменът насила запечатал се. ...

Хотелска стая... Звездопад...
Тела... Преплитане... Наслада...
Следи от нокти... Бърз екстаз...
Целувки сочни за награда...
Хотелска стая... Луда сласт... ...

На Божко..
Ще бъдем някога заедно...
След толкова, колкото трябва.
Живота минава, приятелю,
но след мене какво ще оставя? ...

Разходих се днес в големия, красив град
и срещнах по пътя си човек, който проси.
Раздаваше музика за да се спаси от глад,
но личеше, че в сърцето си доброто носи.
И аз като него по цял ден на хората се моля, ...

Приятелко, ти вярваш ли в любовта?
Тая лудост всеобхватна.
Тая истинска игра на чуства,
на сълзи, на щастие и сладка болка.
Приятелко, повярвай, има я. ...

Пак се връщам, мила майко,
Всеки път ми е по-сладко!
Към теб душата ми снове -
Фейският ти глас ме зове
С ненаситния копнеж, ...

В сиянието на лунното небе
аз чувствам се добре -
лъчи усещам безспир
и мисълта за теб ми носи мир.
Че таз луна си ти - ...

Умората започва да личи -
в клепачите, в усмивката,
в мечтите
и в сянката на близките очи
приемаме с утеха дните! ...

Не ми се бъркайте! Не ме учете
как по-добре, по-лесно да живея.
Съветите грижовни си спестете!
Не ми е нужна никаква идея.
Аз мразя пътищата прави, гладки, ...

МОЯТА ПОЕТИЧНА ЕВОЛЮЦИЯ
Дарбата ми реши да си подреме,
поезия във първа младост не роди,
а чака дълго, много дълго време
тя детски стихчета във рима да реди. ...

Страхът те призовава на дуел,
когато любовта остава в сянка,
Искаш някой, който да е смел -
не искаш да си нечия държанка!
Мъж е, който чувства не пести ...

Послепис от Адам
Порок молитвата е! Аз не искам прошка!
за двете – Бог не ме е посветил,
но си признавам – ябълката вкусих,
защото исках да си имам син! ...

Никога нямаше да си го простя. Това, че можеше да се съмнявам в него, вместо да му вярвам. Но какво да сторя? Той се държеше подозрително. От две седмици. Смееше се на съобщенията на телефона си, а докато го питах с кой си пише, той ми отговаряше, че с Дерек, най-добрият му приятел. Но с Дерек „уж“ ...

Спомени от детството
Нашарено от сенки е полето.
Размахват нивите перчем.
Рисуват облаците във небето.
Не можем вятъра да спрем! ...

Навярно ще осъмна в кучи студ,
но няма да се стигне до раздяла.
Ти ще шепнеш, че е глупост,
аз - че още съм си цяла.
Разбила бих с очи звездите си, ...

в изживените бури
в преживяната страст
който много говори
да мълчи го е страх
и не виждат душите ...

...Вдъхновена от теб...
О, скъпи мой, любими, моята голяма, уникална любов...
благодаря, ти че ме караш да се чувствам така изпълнена
със лъчи - светлина, звезди - топлина, въпреки мрака и студа
толкова щастлива и тъй безкрайно вдъхновена да живея за теб... ...

Като децата
Думи, пълни с динамит.
Изстрелваш ги като с калашник,
ако за нещо си сърдит.
И мислиш, че ще ме уплашиш. ...

С псевдонима Симпатяга
в сайта включвам се веднага!
Със заложби съм големи!
Пиша на различни теми!
Дивни стихове редя! ...

–Край! Всичко свърши. Писна ми! Разбираш ли, писна ми! Седем години, цели седем години се подиграваш с мен, за смях съм и на колеги и на приятели, не понасям вече това!
–Боре, какво ти стана, бе човек? Пак ли същото, защо? Ох, почакай, телефона ми.
–Телефонът – Калоян те търси, нали? Дай да видя – е ...

Защо ли с някой друг ще плащаш,
плати със твои думи две,
които тъй и не изрече,
а непоискано си взе.
Плати не с име, а с душата ...

...Едно тяло и една душа...
От всеки ъгъл и всяко кътче на сърцето ни
наблюдаваме как се обичат двама влюбени.
В своето пространство, беседка от рози,
под сребърна корона, под един добър бряст, ...

Отнеси ме при морето
Когато блясъкът в очите ни изстине
и с тихи стъпки дойде есента,
със чаша вино, пред горящата камина,
ще си припомняме на дните младостта. ...

Приказка за възрастни творци и графомани.
Имало едно време една хубава идея и една малка провокация. Идеята била творците, които под път и над път се кълняли во всеослушание, че служат само на чистото изкуство, да харесат поне още едно друго произведение освен своите собствени. Така, мислила си идея ...

Липсваш ми. Душата ми те иска,
очите ми, нозете и ръцете,
мислите като вълни се плискат
бленуват да достигнат бреговете,
където слънцето по-силно грее, ...

ПОЕМА ЗА ПОЛСКИЯ МАК
(В извършената хватка на любовта)
(Превод от хърватски)
Държа те, като угоен Месец,
за тънката стачкуваща нощ, ...

Щом влиза в бар "Апокалипсис",
доцентът дяволче съзира –
то прави на пилона стриптийз,
а публиката аплодира.
С рогца червени и с опашка ...

Любовта е този въздух, изпълнен със светлина,
тя е деня и нощта, пладнето и следобяда,
тя е постепенно вълнение, нетърпеливо търпение,
от нищото всичко, мълчаливо зовене...
тя е шепота на звездите и вика на лъчите ...

Те клетките не са за птици
и вятърът не е утеха нощем
занитили крилете си в улуците
сънуваме живота си и спорим
а някакви истории за нежност ...

НАП
От време на време се събираме на чашка с един приятел. Че тогава той все ми ги говори едниии… Все неща дето май са малко по-така… Но понеже честичко се срещаме… И много негови истории ми се понасъбраха… Та един ден реших да поискам любезното му позволение. И от първо лице негово число - да ви пр ...

***
Р.Чакърова
Няма лято, но няма и зима -
от онези, нарочни случайности.
За прелитащи - необяснимо е, ...

Онези със перото плачат дълго
И дълго давят мъката в сълзи.
Талантът Божий си го плащат скъпо
и никой няма да ги утеши,
Защото болката в душата им е рана, ...