фалшив живот
Фалшив живот, фалшиви чувства,
фалшива любов, любов виртуална,
а някога бе красива, нежна и реална!
Фалшиви ли са нашите приятели? ...

На бързея по къдрите пенливи,
до плитките зелени на върбите,
под сянката на цъфналите сливи
и в приказния унес на игрите...
Пред миглите свенливи на момиче, ...

В един ноемврийски ден на 1989 година в празната пощенска станция на малкото ни селце влезе мургав другоселец:
- Другарке, искам да ма свържиш с жината на село.
- Кое село?
- Наш'то ли, Урбовка...
- Как се казва селото? ...

И тук в метрото, под земята
се чувства българският дух.
Копнежът ни по свободата,
прииска ми се и го чух.
Звънът на релси, сякаш саби, ...

Моята зодия е "Лъв"
Защо така нещастно се препирам?
Забързал съм се аз, но накъде!
О, никога със скръстени ръце не спирам...
От времето ми някой все краде! ...

Покушение
Подготвих срещу тебе покушение -
вражеска засада срещу стрес!
Изпитана рецепта – изцерение
с примамлив вкус и ароматна смес. ...

Листа бял – и първа бледа лин'я
днес положих с неподправен чар
и контур оформих аз със тия:
линеал, пергел и молив „Star”.
А под него първи... трети... пети, ...

Използвай този цвят от пламък
и сътвори с мене слънчев замък.
Бос по стълби от мечти стъпвай ти,
с дъх на надежда - смело полети!
Къде се крие топлината на прегръдка? ...

Защо живеем в такова време, Господи!? Някой ще каже: че какво му е на времето? Какво ли? - викам аз.
Време на омраза, време на безверие, време на лъжи, на подлост, на мерзост. Е, хайде, сега пък черногледство - ще ми отвърне пак някой. - Винаги е имало такива времена, какво се оплакваш. Не, аз не се ...

Бе копнеж по тихия бряг.
Неогрян от безлуние.
Нямаше как.
Тишина и покорство..
Ситен пясък и мокра вода. ...

Петстотин унизителни лета
съжителствахме като на шега,
клаха ни като за добър ден,
касапинът съсед ни изпровождаше
с тъга. ...

Не ми поиска никой прошка, но простих...
измих със сълзи воли и неволи.
Тъй, както някога обичах... заличих
на минало следите прашни - черни.
Защото март е за прераждане. За нов живот. ...

Хайде да се махнем от града
далече от шума и от тълпите -
ми каза той и райскaта врата
отвори ми, но знам ще ме съсипе.
Очите му най-тъмното на нощ, ...

В нощта, в която си стягах багажа, беше тихо. Брат ми тъкмо бе успокоен от нощния си рев и знаех, че след като заспи, майка ми ще стане чак на сутринта. Имах достатъчно време да подготвя листите, които исках да взема, да си натъпча раницата с нужните неща и да напиша бележката, която бях замислил. Т ...

Моят Бог
Среднощ е. Аз лягам.
До мен- телефона.
Защото звукът му
е глас. От амвона. ...

Прощавам ти всичко.
Всичко.
Лицемерието ти прощавам.
Двуличието ти прощавам.
Измяната ти прощавам. ...

Класически гайди от "Излел е Делю хайдутин", смесени с хип-хоп.

вглеждам се
вслушвам се
търся
в радостта огорчение и вина
нещо такова присъства ли ...

Работно като пчеличка
се буди утрото
и пада като въздишка
в цвета на някога.
Не искам да съм самичка, ...

Останах безработен, останах без пари,
как да ти помогна? Душата ме боли.
Контейнерите ровя за мъничка троха,
останал сам в моята тъмнина.
Ще чакам светлината с отворени очи, ...

...Разговори на любовта...(1)
***
Двама влюбени си говорят по време на тържеството за рождения ден на най-добрата им приятелка, докато са в кухнята и подготвят тортата, за да може да се духнат свещичките. Но двамата влюбени не може да са заедно пред останалите, само те знаеха какво чувстват и какво ...

Прошка
Прости за туй, че те обикнах
в мига, когато те видях.
Че заживях. И с тебе свикнах.
Че любовта не взех за грях. ...

Nach (m)einer Meinung
Ist das Geld
Das Dunkel unterm
Himmelszelt
Die Menschen werden ...

Капе пролетният дъжд вън.
Реалност ли е туй, ил сън?
И ето - чувам го да спира,
но болката във мен напира.
Сълзи по моята любима ...

Душата ти е като нежен лилиум.
Позволи ми поне веднъж да я докосна.
Спреш ли ме, ще изпадна в делириум
като февруари през година високосна.
Душата ти показва ми това, що нямам. ...

Ще отворя вратата. Ти влез.
Отърси се от светските грижи,
насъбрания гняв и от стрес.
Превърни се в прозрачен, наивен…
Аз не искам без думи да си. ...

На екскурзия сме в сръбско за почивните дни – аз и още жени и мъже от работата – общо с шофьора и гида Илиана точно петдесет души. А там – едно спокойствие, една красота… Е, братя, братя сме – приличаме си по манталитет, по език, по дух, по гозбите, по виното, ама все нещо не се разбираме и ставаме ...

Цялото село комай беше се стекло в кръчмата. Жени, момчуря, старо и младо крякаше като стадо объркани гъски. Всеки разправяше, питаше, че и удордисваше. А Пелтекът говореше ли, говореше неразбрано, накъсано, със запъване и оцъклени очи.
– Ддда…, чччиссто гола… бъбъббез мамамаайтап – все така ставаше ...

Не искам и да знам за любовта!
Не искам! И не вярвам в нея вече!
След нея само болка и тъга...
Да си отива, някъде далече!
Да тръгва! Да се маха! Да върви! ...

Не искам да се будя по команда,
не искам да осъмвам със страха,
не искам да съм твоята Касандра,
не искам да ме плашиш със греха.
Не искам във възглавница да плача, ...

Ела да ме обичаш
така както никой не успя.
Ела да ме обичаш правилно
не искам грешната любов.
Искам да е просто ...

Това ми дойде да посветя на обещанието ти, че ще ме посетиш! Написала съм го аматьорски, но ти знаеш, че аз не съм поет, а пиша само това, което ми диктува сърцето!
Очакване
(с много приятелска любов на Петя Божилова)
Аз искам да ме помниш все така -
с енергия и с гривата красива, ...