Не мога вече
аз да отричам.
Волно или неволно,
още те обичам.
Бягам от тебе, ...

"Бъди ми...!"- каза. Не успях.
Сега съм друга, май съм драма.
За теб оставам спомен-благ,
запазена любов от храма.
Да лъжа в чувствата е грях, ...

..Отново среща. Валеше и капналите листа изглеждаха тъжни и кални. Но аз се усмихвах. Вглеждах се в сивите мълчаливи сгради, а преминаващите коли пръскаха част от мръсната вода по пътя си. Играех си с чувствата. Не беше първа среща, ала се притеснявах, все още. Сега се превръщах в другата, демонична ...

Всяка стая е като картина-
крие в себе си таен шифър, код,
и когато, без да разбереш, я сринеш,
вече за нея ти си скот.
И има право тя да съди ...

Сънувай ме, разливам се по клепките ти.
Превъртай миговете от онази нощ,
И послушай песента кокетническа
която и ти тананикаш все още.
Пристикай ме към себе си, не пускай, ...

Приятелю, ти знаеш ли,
че ако имаше приюти за души,
то твоята с радост бих я подслонила,
бих взела шепа пясъчни лъчи,
с последните сълзи храм бих съградила. ...

Болката изгражда битието,
което сиво пак изпълни дните ми,
подгони ме и ето.
Вече съм във ъгъла на нищото.
Думите са неизречени, ...

С прекрачване на Аз-а към Новата 2016 –та година, си даваме равносметка за отминалата, затова и нарекох есето си – Новогодишно пътешествие по Луната. Там, където Любовта е висша естетична сила, а Обичта събира хората, за да създаде уют и топлина, светлина и надежда за Новата година.
Но мълчанието е ...

Когато те видях за първи път,
знаех, че си ти.
Твоят прозорец на душата
накара светът ми да заблести.
Неговият цвят ...

Живей си в твоя храм,
аз нямам място в мислите ти,
загубих реч из речите,
които ни "поправят".
Залутвай се в мира си, ...

Гледаме се в очите, откриваме се в една душа и пееме:
Да чуем тишината, ударите и виковете на щастието,
...което ни прегръща, утешава ни, пази ни неспирно
и как вдишваме и издишваме въздуха, когато се обичаме...!
И как вървим към безкрайността със чисти мисли и чувства, ...

Бели думи в бели одежди
носи вятърът редом с дъжда.
Адресатът е с име Инкогнито,
а адресът - "Неясни надежди".
Само аз ли не чакам писма... ...

Толкова хубаво ми разказваш
за твоите мъгливи утрини,
за пъстри широколистни гори,
за потоците, с леко разкаляни брегове,
за високите късове небе между клоните, ...

пролетна вечер
не спират дъждовете
останах без бряг

В ЕДНО ЦЯЛО
Когато сме заедно, ставаме цяло,
а нещо все липсва, когато не сме.
В прегръдките времето сякаш е спряло,
извън тях сме брулени от ветрове. ...

Съзнание и
битие... Човекът е
пресечна точка...
Съзнание и
битие... Човекът е ...

най-силно да се
пожелае - може би
е - чрез молитва

Мистично любовта ни окрилява,
въпросите превръща във мечти,
до Вяра страховете ни стопява,
отключва път осеян със звезди.
Пречупени посоки се събират, ...

Родил се беше в тъмнина,
пораснал бе, загърнат в нея,
в съня си виждаше света,
а денем пееше за него.
Научи се да свири сам, ...

Когато е студено
сърцето ми ще топлиш ли?
Когато искам да се сгуша,
ще ме прегърнеш ли?
Когато искам да си тръгна, ...

Застудя. А това е на хубаво. Помня - и преди така -
Тресе ме. А времето хубаво. Застудя.......
Допивам те – капка по капка,
сетне – елегантно, с финес
поглъщам бадемова ядка - ...

На Емо
Прости ми! Прости ми за всичко!
Обичах те, как те обичах...
Понякога даже не можех
юзди на страстта си да сложа ...

Режа лук... Сълзите ми текат...
Че и в кризата поетите ядат.
А тя, като че ли от свят е друг,
навиква ме кат омразен съпруг.
За стихове все иска да говоря, ...

А силни са като вода
сълзите, дето не изплака
и прииждат бреговете
и е суша там, където
е прах пръстта ...

Мария
Осъдена на 15 години затвор
Стоях на стола в полумрачната студена стая за посещения на един от затворите в страната. Бях получил разрешението на директора да се срещна с една от осъдените жени, за да ми разкаже историята си. Беше трудно, но след всичките уговорки и, разбира се, малко пари под ...

Когато спя сънувам вселени
с красиви дъги,
необятни слънчеви системи
и малки говорещи елени.
Когато спя виждам безкрайни ...

Съдбата по звездите не гадая
и не от зодиака ще науча
какъв ще бъде утре урожая,
война ли, глад ли, мор ли ще се случи.
Потока на минутите не зная ...

Жива съм
Времето се връща! Букет от рози
свива.
Съдбата дива! Радостта разкрива.
Червена роза!...Аз съм жива. ...

Болката остана само,
как ми липсва твоето рамо -
да усетя облекчение
и от самотата спасение.
И ето - пролет е навън, ...

Отново за себе си
Аз свойте спомени от детството си нося.
За мен неща велики аз видях
Макар, че тръгнах, като селянчето босоного,
на моята страна напредъка видях! ...

За Уайтсайт и британското лицемерие беше думата в първата част на коментара. На който не му се четат английските класици като Шекспир, Текери, Джером, Дикенс, просто може да направи справка от интервюто на ирландеца.
Да се спрем на него по същество. Норман уклончиво признава, че Бербатов имал „2-3 м ...

Във вишневият цвят ме разпознай.
Ще бъда аромат за мисълта ти.
Ти запомни как вишната ухае,
че кисел е плодът за същноста ти.
Лятото, в море ме разпознай, ...

Събрахме се случайно, две вселени,
и нежно разтопиха се ядрата,
от цяла вечност бяхме разделени,
познахме се и вплетохме съдбата.
В картина изрисувана в сърцата, ...

Толкова време се чудех как да оправя нещата, но все не се получаваше - жената се оказа меко казано упорита, докато един ден, преглеждайки пощата, не попаднах на интересна брошура.
„Решавам всякакви проблеми. Дискретно“, и отдолу имаше оставен телефон за контакт.
Нямаше как да не ми направи впечатлен ...

В таванската стая подът е дъсчен
и в него е крива дъска.
Щом я наместя и с пирон я забия,
подреден е отново светът.
Аз стоя и просто си гледам, ...