/посвещавам на Маргарита Панайотова-Испания/
Такава слънчева, чаровна.
Тъй позитивна и шикозна.
Видях я в ден на Тианде.
Повиках я и тя дойде. ...

Аз съм тази, която пържи боб,
точно под надменните ви носове,
сбърчени в лицемерно отвращение,
смешни в отричането на себе си:
Да, вие такива неща не ядете. ...

Събудих се в перленото утро с кристално ясен образ във все още подвластния си на съня ум.
Той.
Дъждът тихо потропваше по перваза, оставяйки усещането, че десетки гълъби сноват по него в очакване на трохи хляб. Опитах се да подремна още малко, но не успях дори да затворя очи. Вълнение, можещо да се с ...

Отново сами и в жега, и в студ,
претръпнали, боси, бездомни и тук
съдбата отредила е техния трон!
Да можеше да види онзи патрон!
На университети, училища и ясли, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Щастлива от лелеяната вест,
очаквана от толкова години,
че бременна е - според "Шуър тест"
и прегледите в клиника "Малинов"- ...

Пролетта на сърцето ми
Втора част
Скоро след това той се върна. Както си бе обещала, отиде при него, заговори го, даде му номера си. Малко след като тя отиде на работа получи смс от него. Нещо простичко като усмивката му, комплимент за новата ѝ прическа, но значещо толкова много за нея. Започнаха да ...

Коледните светлини
пак намигат ми цветисти,
припомнят ми онези дни,
когато стареца съм чакал
и за подаръци съм мислил ... ...

До доказване на противното
добавя мисълта към всяко действие
прилягащите му взаимоотношения
и обстоятелствено си създава кръг
налагайки инстинкта за значение ...

Песента е в памет на Христо Граматиков, един наш добър приятел и съратник . Текста естествено е на Геновева Цандева. Музиката е наш съвместен проект, а аранжимента на Me6. Песента е правена преди 2 години, но чак сега сe решихме да я публикуваме. Песента има и клип направен от нас http://vbox7.com/p ...

Коледа
Коледа, когато стават чудеса
отхвърленият с обич приласкан е
в небето грее коледна звезда
отчаяният почва да мечтае ...

Взирам се във пурпура – залезен заход...
Бяло утро мре нахалост - поляга в своя гроб...
Хващам сянката му - на самия ръб
Едва Те виждам - точица си спряла - в гръб.
Златото на залеза погълва лудия ми крясък ...

Аз съм бежанец.
Държавата, в която съм се родил и израснал загуби война с по-силен от нея противник и беше оставена да бъде разграбвана от победителите.
Те поставиха на ръководни места техни марионетки, и с тяхна помощ заграбиха всички природни богатства. Те контролират енергетиката, горивата, образ ...

Маро, пак тъ зех нъ мушкъ.
Няма тук куго дъ питъм.
Как съ сее лютъ чушкъ?
Имъм семиту ут Митъ.
Тя пък ут Манол гу взела, ...

Подай ръка, приятел, остана само ти.
В тоз живот, разбрах, съм наемател,
заслуженото всеки ще си заплати.
Подай ръка, не ставай поредния предател.
Къде разпръснахме това сплотено ято? ...

Недей си задържа очите по мене, юначе.
Не искаш такава. Недей да си търсиш белята.
Аз нямам подслон, ни имане, ни грош, ни петаче.
И губиш, преди да ме имаш. Защото съм Вятър.
Скитосвам сама. Безпокойство в кръвта ми - лавина. ...

Шегите на вятъра
Единствен вятърът гневно бяга
и вечно някого и нещо гони,
пропъжда, взира се във всекиго.
Грациозно се разхожда по жиците ...

Последен сезон
Есента от лятото отхапа полегато
и Ноември чак се притесни…
Птичето легално емигрантско ято
понапусна мойте ширини. ...

Никога не съм искала да те боли.
И себе си не съм искала да наранявам.
Но от любовта ми казаха „тежи”...
Опитах се и с друго да сравнявам...
Истинаха последните ми думи, ...

Цял ден е гласила тая жарава, като дете е завръщала огъня – да не излиза, все в кръга да стои. Нависоко да не гори, да тлее. И нощта като спусне широките си поли, да я приеме радушно, с охота, както любима се приласкава в брачното ложе – трепетно, но смело. И ей го сега, чака я - да дойде, да го обх ...

Четирите стълба на щастливия живот
Четирите стълба, това са четири области на развитие – на СТРЕМЕЖ за осъществяване на личността, указани са още в древността в Индия, и се приписват да са дадени от бог Шива. Тези четири стремежа, устои на личния стремеж са именно:
ДХАРМА
АРТХА
КАМА ...

Тероризъм за Всеки
От влажните очи на мрака
капеха сълзи.
Надежда някъде ни чака,
но безвъзвратно днес боли. ...

На един политик
Взел властта, въвеждаш вред
аритметика такава:
две и две за теб е пет,
а за нас и три не прави.

Следите по ръцете ми все по ясни стават.
Личи си къде си ме стискал и държал,
а болката в сърцето все същата остава.
По лицето драскал си следи като с кинжал.
Горят очите ми, изпълнени са със сълзи ...

Получих награда
за любовта си голяма -
изпепеленото ми сърце
и бистрите солени сълзи
по изнуреното лице. ...

Тъй решил съм и ще ви напусна.
Стига толкоз работа до здрач.
Предусещам шефската покруса,
след като му кажа: „Стига бач!”
Работа ли е – не ми хвали я. ...

This life is an attempt at flight
at the hands of the almighty gravity
dragging all existence underground...
Torn between the Earth and sky
we spread across the horizon ...

Ако ù отнемат властта,
мигом
ще се превърне
просто в дебела бабичка,
която трудно се сдържа ...

Залез в Иран
И тук огромно слънцето залязва,
в рубинените небеса.
И сгушено в космическите пазви,
остава там до утринта. ...

Вървя през времето
И си подсвирквам със уста –
звукът изпълва световете
със зов и тъга…..
додето заглъхне, ...

НЕ ОТЛАГАЙ РЕВОЛЮЦИЯТА
Интересен феномен се наблюдава в социалното развитие на индивида. Ето, чета моето есе "" (публикувано тук) и се питам аз ли съм го писал?
И не защото съм променил мнението си за това кратко време, дори още повече съм се вкостенил. Променил се е светът около мен и този процес е ...

От днес
От днес ще нося бялата си риза,
с втъкана нежност, благост, доброта,
със нея си спечелих вечна виза,
щастлив да бъде пътя ми, без суета. ...

Вера Симеонова
Aвтобиографични щрихи
Безсънна нощ изплита на спомена най-фина дантела…
О, Боже, била ли съм аз през годините, или е някаква
сянка, подобие мое?! ...

Накланях се, изправях се,
но аз не паднах. Издържах.
Грешах дори. Поправях се.
На думата си все държах.
Избирах ужким верен път, ...

Снимката
Навремето Ангел имаше приятел на име Тодор. Не, че сега вече няма, не са се скарали, но тогава си бяха други времена. Някак си всичко беше по – лесно. Родителите им работеха, изкарваха пари, изхранваха ги, обличаха ги, а от тях се искаше само да учат.
С Тодор израснаха в едно село близо до ...

Определено...
Определено не бих те заменила за нищо
на света, ти си моето съкровище…!
Определено ти си всичко за което
се моля и за което мечтая, цялото ми щастие…! ...