хората пристигат и заминават
(понякога и завинаги)
остава гълъбът
да среже времето

Полугол от собствените
предразсъдъци, облечен в нищета...!?
Разбрах, че всичките човечности
измислени са за това
да пренебрегват истинските ...

ПРЕЦИЗНИЯ
Беше прецизен, вманиачен човек: търсеше детайла във всичко. Не обичаше, когато някакво решение е взето без да се обмислят и най-малките подробности, възможните варианти на поведение, потенциален изход от всяка ситуация; резервни планове и компенсационни механизми трябваше да бъдат налице в ...

- Дядо, ще ми разкажеш ли приказка?
- Че кога, дядовото, не съм ти разказвал? Ще ти разкажа и още как. Ти си на дядо любимото внуче. Ех, да беше жива и баба ти и тя да ти се порадва!. Ама съдба! Пустата болест я умори! Не можа да поживее, да се порадва на цветенцата, на песните на пиленцата, ех…
- С ...

Не е моя работа какво си имал,
но двойно моя е да ти поискам всичко,
летиш като подхвърлена паричка
и трябва да се срещна с твойто име.
Протегната до дъжд ще те докосна, ...

Той седеше на леглото си облегнат на стената, на земята му бе любимата тениска, леко разкъсана от вчерашния бой, в който участваше; по тази причина той просто избра да спи без нея, в едната ръка държеше малка химикалка, която постоянно цъкаше в ритъм, погледът му бе фокусиран върху стара снимка, сед ...

Цената ми е някъде във мен.
Но жалко, че попита колко струвам,
когато ти си тъй обезценен
и глупав. И не мога да робувам
на твоите прахосани очи ...

ДИАГНОЗА МОРЕ
Тук е суша. Далеч е морето.
Капитан съм на книжната лодка.
Не очаквам да ме разберете.
Сомнамбулствам, личи по походката. ...

Ако имаше Европейско първенство по футбол през Средновековието, какви ли щяха да бъдат коментарите от мачовете? Може би такива...
Коментар от мача България - Византия, играещ се в земите отвъд р. Дунав 681 г. : "... България е за първи път на европейско първенство, но ето, че българският отбор със с ...

Дали ще те има
в друга вселена?
Същата обич
ще боли ли така?
Раздадох се цялата. ...

Като играта на кегли,
но с погледи...
Който най-право хвърли,
мислите пръска
на другия ...

Душата щом е празна,
сърцето щом кънти,
илюзиите прежни
превръщат се в сълзи.
Чувствата безсилни ...

ЖЕНА
на Мая Попова
Внимание! Респект и шапки долу!
Равнение по съвест и морал.
Жената е окръжност – южно кòло*, ...

Малко повече мисли,
малко повече от човек,
по границите на съзнанието
правиш пътеки и мостове;
нали сме себе си - ...

Вечерното небе беше притихнало под изгряващата пълна луна и милионите обсипващи го звезди. Тя обичаше да гледа това небе. Всяка вечер се взираше в него от покрива на своята кокетна, изпълнена с рози къщурка, и чакаше с любопитство да изгрее вечерницата. Колко много обичаше да се взира в лунната свет ...

Ставам сутринта от дълго, протяжно и нахално звънене. Няколко крачки ме делят от убийство. Представям си как отварям вратата, хващам нещото, кацнало на звънеца и му извивам така главата, че след това, освен на жираф, на нищо друго няма да прилича.
Отварям и, как да ви кажа, тук определението бесен е ...

През 50-те години на миналия век, в бившия Съветски Съюз е било обикновено нещо доброволци-оперотрядници да пречат на влюбените да се целуват на публични места. Това, изглежда, е бил един от начините великата държава да пази социалистическия морал от разлагащото западно влияние.
В синхрон с епохата ...

Слънцето се надига над хоризонта. Още само наднича, сякаш че се повдига на пръсти – малко не му достига. Младо е, но е наясно - голямо е и може да бъде опасно. Разпръсна светлина и, подобно на изтръскана четка, обагри в пурпурно и оранжево плоскостта покрай себе си – сякаш преоблече кокетка. Едра св ...

Първите слънчеви лъчи опариха клепачите на Мира и тя се размърда нервно в леглото си. През нощта бе взела приспивателни, така че хватката на съня се отпускаше доста трудно. Десет минути по-късно все пак успя да отвори очи. Веднага забеляза, че си има компания. На съседното легло лежеше симпатична ру ...

„Когато плачем, измиваме огледалото на душата си.”
Надписът се намираше над входната му врата и всяка сутрин отделяше по минута, като се взираше в него. Стоеше и сякаш чакаше нещо да му отговори, нещо да се покаже от стената и да му подаде ръка. Това така и не се случваше, ала той продължаваше да из ...

Ухае на юни. Нощи горещи.
Вятър поклаща клони едва.
Щурчета нейде тихичко свирят.
Светулки просветват в нощта.
Виж, тази нощ луната е цяла. ...

Времето за слънчогледово небе
и слънчев сок в червени макове.
А в стари раковини шепот на море,
сол в косите,
пясъчен загар по палави нозе ...

Работещи родители, да ви е честито!
Спират ви детските надбавки открито!
Че честните не ги заслужават излиза
и то по време на демографска криза!

Изповед
За изповед да коленича,
да те съзерцавам само.
Да шепна трепетно " обичам те "
да галя ласкавото рамо. ...

Част 1 – установяване на атмосферата в Пощата с ретро „Р“
Висока, ретро сграда. Така му викат вече – ретро, не стара, защото „стар“ е отживелица, а „ретро“ е съвременното порутено. Големи жълти букви най-отгоре, граничещи с небесата – БЪЛГА_СКИ ПОЩИ. Р-ъто вече не беше жълто. И то беше ретро.
Жорж ч ...

Силните са слаби
Силни ли са силните?...
Преглътнали обидата?
С усмивки или мъка,
граничат им пределите? ...

Сто пъти върнах се назад.
Сто пъти, хвана ме яд.
Сто пъти, превъртях.
Сто пъти, в този кръговрат.
Сто пъти, ширил съм в хоризонта. ...

Нямам спомени,
няма ме и мен.
Питам се, човек без спомени,
може ли да оживее и ден?

танцът на пеперудата
и ето я
окъпана в река
рисува кръгове
над горещия асфалт ...

Живея здравословно:
отбягвам пошли хора,
не доливам гордост,
не консумирам злоба
и лъжите отказах от скоро. ...

Тайната
Защо ми трябва зрънце в тебе да посявам
и по-късно плодовете на желанията си да бера.
Нима във този случаи не те лишавам
от изборът ти на съдба? ...

ИДИЛИЯ
Р.Чакърова
Сънят ти се свива от спазми колитни и язвени.
Мечтите са лепкава пот по ръцете отрудени.
Торба с лицемерие дреме до куфара празен. ...

Прегърнах Мрака
и попаднах в бездната
тя ме посрещна с целувка
тъмнината ме дебнеше
таеше разплата ...

...Без заглавия...
Обичам намръщените,
но слънчеви сутрини,
струята лъчи,
така безкрайна ...