Със страст пълен е животът,
със страст всеки е създаден,
със страст браним си имотът,
със страст Христос е предаден...
Не винаги лошо нещо е страстта, ...

ПРОЛЕТТА ПРИСТИГА С ВЛАК
Трака, трака, бърза влака...
В езерото трака щърк!
Идва пролет и нечака,
в пъстро да рацъфне пак. ...

Обичал да ловува
и сам се хвалел дори.
Убивал глигани, зайци,
пернати, сърни,
но най-любимата му плячка ...

Скитам се по улиците. Стискам здраво кожения си портфейл и се опитвам да си поема въздух. Морният летен задух натежава в гърдите ми като разтопено олово. Капките пот се стичат като балсам по челото ми. Стъпвам бос по асфалта и сякаш не усещам парещите езици, които ги докосват бавно и нежно, но същев ...

юни 2016 Румяна Славова
От мекото на розовите устни
откраднах си глухарчена невинност.
В спомен я запазих-да ме стопля
в тъмнолуния далечно-хладни. ...

За изгубената свобода ли? Ееех, то аз да я намеря пък после... После няма начин да я изгубя отново. Няма начин казвам ти!
Че може ли да си изгубиш свободата бе човек? То е най-сладкото нещо на този свят... Или не е. Най-сладкото май е захарта. Или меда. Направо от кацата.
Тази голямата нали я знаеш. ...

Лято, слънце, бриз
море гальовно, пясък
кораб тръгнал на круиз
брегът - вода и пясък.
Бикини, бански, красота ...

Сбогом, мили младежи.
Аз съм стара за пътя.
Искам да отбележа,
че главите се мътят,
ту от много въпроси, ...

Слънцето поемаше своето пътешествие от изток. Небето се обагряше в топли пастелни цветове, оглеждайки се в спокойното море. Птиците започваха да кръжат над водата, търсейки риба за закуска. В този няколко минутен преход между нощта и деня имаше нещо вълшебно. Сякаш светът се зараждаше отново, изпълв ...

Нямам нужда от теб.
И без теб ще е лято.
Слънцето ще пече.
Ще ме къпе във злато.
Пак ще има звезди. ...

Крехък силует на сърна,
нежност, потръпване, зов…
Прозвънва вълшебна гора,
докосва струна любов.
Нещо истинско се случва ...

Една Птица прекрасна!
Като звездица ясна!
В полет беше устрелена!
Като светкавица проблесна!
Падна на Земята и болно заблещука.... ...

НЯМА ЗАГЛАВИЕ
Р.Чакърова
Една субективна причина ме кара да трепна
при пресния спомен, болящ като рана прострелна.
Любов или смърт? Или... може би - двете?... ...

Аз не искам да бъда твой роб,
нито твой господар и тиранин!
Любовта е по-вечна от гроб,
но когато с любов я нахраниш.
И не вярвам в добрия диктат. ...

Какво обичаш?
*любим/лексиконов/екзистенциален въпрос*
Да изграждам, да създавам, да издигам
Колко?
О-о, много, и на високо ...

Последно сбогом днес ти казвам, Мамо!
Уви! Настъпи твоят сетен час!
Отиде си с една въздишка само –
навярно пак със мисълта за нас!
Отиде си – светът се преобърна, ...

В това явление, наречено живот
Понякога се печели, понякога се губи;
Пада се и се става...
Печелят се битки, но се загубва войната
и обратното... ...

> ако си сън
>
> не ме събуждай
> не знаеш колко
> боли от това ...

Къщата на демона
- Какво си се втренчила в този компютър? Откакто си дойдох от работа не си ми обърнала никакво внимание. Зяпнала си в монитора все едно оглеждаш някоя гривна на витрина в мола. Виж кое време стана? Няма ли да вечеряме? – гласът на Петър, плътен и басов избоботи откъм канапето.
- Сти ...

Ранули , ( светилище Бегликташъ) - Еньовдень

В прозореца си гребнах шепа смях.
Тъкмо отесня от твойто нямане,
разбрах, че всичко мога, и видях,
дъха разбит в последната ми вяра.
Някак стана светло изведнъж, ...

...Говори ми, любов...
Говори ми, любов;
а аз ще те гледам в очите
невъзмутимо,
влюбено, ...

Върху твоята шия
е изгряла луна!
В светлината й пия
топла юлска нега!
С обичта ти я вкусвам, ...

Настана и жътва -
класовете си рожби даряват.
Жетвар се прекръства,
път „Кръстен” поема и Хлябът.
Жетварка пее, ...

най-нежните
акорди на пианото
разсипва утринта
върху лицето ми
уханна ...

Прашец остава
винаги и по ръка,
поднесла роза...

Конкур ипик
С дисагите от бреме
и сбруя на носа
препуска бясно време
през плаца на света. ...

Простете ми! На себе си приличам.
Емоциите си не мога да прикривам.
Понякога в очите ми вали,
в душата ми гърми и колабирам.
Не мога да съм друга. Аз съм аз. ...

Веднъж, като бях студент в Москва, реших да нанеса визита на двама състуденти-българи, С. и Т. Имаше още двама гости освен мен, сред които Р., дете от смесен брак (майка рускиня и баща българин). Изведнъж в стаята влезе съветски студент и, ухилен до ушите, заяви на ясен български: «Аз съм мръсен кир ...

Не! Не съм жена
за двама или трима.
Не съм нимфоманка.
Прелитам в светове
непознати в обятията ...

Тежи във въздуха лудостта
като лист, като вид,
в който не съм се познала,
като грапавото на мечта
и забравените мисли, ...

Разхвърлена,
е така,
защото ми
харесва -
хаосът е цялата ми ...

Из цикъла „Тя, другата”
„ По дяволите!” – изруга Ана наум. „Вече час закъснение, безобразие!”. Размърда се неспокойно на седалката. Погледна през малкото прозорче на самолета. Навън сипеше гъст сняг. Пистите не се виждаха, хората в самолета бяха малко. Изморена, неспала повече от седмица, Ана затвор ...

И тогава... ще те видя...
когато успея сама да се огледам.
И тогава... ще те чуя...
когато успея сама да се наслушам.
И тогава... ще те прегърна... ...

Шесто чувство
Не беше лунен лъч през май,
погалил моята тъга...
Ни чувство някакво за рай,
нито изгряваща дъга... ...

Когато страдам, цялата съм в бяло.
Вървя към извора - началото.
А не към края.
Дошла съм, за да бъда.
За да има - а не - да няма. ...