Говори,
не попивай очите ми!
Говори!
Аз те пия!
Говори! ...

УХАНИЕ (редакция)
Р.Чакърова
Светът ми ухае на теб,
на остър тютюн и на нежност,
в която дъхът ми да спре - ...

Пета бира
Напълних раницата с кръстопъти,
стопени вафли
и студена бира.
Студена ...

От север съм, дете на чистата вода родих се.
Реката възпита ме във свобода.
По Дунава оставих да тече наивността ми на дете
и молех се течението извън границите на дома да я отнесе.
По Янтра нейде плуваха моите коси, ...

Едва доловимо усещане за бедствие, плюс наситен импулс за бягство. Мимолетна инфантилна сетивност, стана с избледнял рисунък на поезия. Деликатността потъна в размишления, а опитът подшушна на съзнанието ,,тихо,,
Тишина от която се учуди. Мисълта услужливо подаваше различни асоциации и нито една не ...

И всеки загубил е някого,
всеки има за кого да тъжи,
животът така се нарежда понякога,
че с болка проливаш сълзи.
И имаме само надеждата ...

За всички мои истини неказани,
за самотното "обичам", за изстраданото "не".
За прекършените полети с думи смазани,
за дългото мълчание на влюбено сърце.
Не казвай нищо, аз си тръгвам, ...

...Да тъчем любов…
Да тъчем любов
всеки миг за нас
е целия свят,
онова обичане, ...

С дъха си липов ме омайва вечерта,
а тихият ветрец прогонва мислите от вчера
в косата ми се скрива мъничка звезда
успяла да премине вечната бариера.
Тя търси някой, може би поет ...

Не ме докосвай- не,
аз съм смразяващо студена,
а ти целия в пламъци облечен,
не искам да разтопиш обвивката-
нека си остана робиня, ...

С толкова небета се простих
и с толкова морета от небрежност.
Сега не искам повече от миг -
да върна пак красивата надежда.
Да вдишам в мен мечтите от цветя, ...

След петдесет години
Когато раздялата е нежелана, но и неизбежна,
тя идва като ударен от внезапно от близък шамар,
но с нея се ражда и една до болка голяма надежда,
че все някога може би край ще има този кошмар... ...

Мислиш ли за онзи миг, когато
всички карти някой ще пренареди.
И онова, което сторил си на някой
като бумеранг при теб ще долети.
Ще ти върне някой нощите безсънни- ...

Мравки
Обгърна елегантния ù кръст,
в маслинените ù очи потъна.
Тя в черната си прелест се изви -
в ръцете му пожарът лумна. ...

От малката книжка с цветни корици,
която в левия си джоб държа,
пулсират стихове, сърца на птици,
надничат бистри очи на деца.
Немирни изскачат, литват на воля… ...

Обикновен дом. Някога уютен и приветлив, сега изгубил блясък под праха на времето, дългата употреба и забравата…остарял и овехтял. Дом. Най-живата и приветлива негова част в момента е слънчевата му и зелена тераса. И тя е стара, като всичко тук, но светлината, топлината и зеленината я одухотворяват ...

Живея и това е всичко!
Всичко е една искра.
Истина е и лъжа е,
че живея тука и сега...
Винаги аз бил съм тука. ...

Не ме поглеждай!
Твоят ад е там -
под миглите, в зениците ми черни.
"Защо?" не питай!
Дяволът съм, знам ...

Дай ръката си,
нека танцуваме по ръба на вулкана,
за нас е все още вечер,
но вече е ден за останалите.
И всеки път, когато се будя ...

Младост
Младост моя,моя мила Младост,
не си отивай, моля те Остани!
С усмивка, в очите Радост,
като младо момиче ме ти прегърни! ...

От втори курс нататък имах за Алма Матер Московския Държавен Университет. Веднъж в трети курс, сиреч на попрището студентско в средата, на занятие по политикономия (дисциплина, по онова време задължителна дори и за изучаващите точни науки) се разрази малка идеологическа буря.
Лекции и упражнения ни ...

Вървя в жегата аз
сред облак от пеперуди
и все напред тогаз -
човек трябва да се труди.
Че трудът краси човека - ...

Така нарядко се разнежвам,
че устните ми сЪлзи пият.
И тъй душата си изнежвам,
че мокри ветрове я мият.
И влизам в орбита тогава ...

Той се появи в живота й като абсолютна абревиатура.
Переше трите си пръста със самочувствие на машинист с 45 годишен стаж и произнасяше името, което му бяха дали местните лентяи, с такава гордост, че майки се просълзяваха, само като го чуваха.
-Аз съм ПИЧ, само това трябва да знаеш за мен, друго не ...

Сред тишината на нощта
аз шепна тихичко на Бога.
Заспал е уморен града,
забравил всякаква тревога.
А аз говоря си със Бог, ...

Преди доста време гледах новините (вече не го правя, чета селективно из разни сайтове, за да не споря с телевизора и да не му се карам) за проблем, който беше възникнал в Русе. Ситуацията беше следната: някакво школо беше освободило сградата си, която се намира в някой от жилищните квартали, общинат ...

(Телеграма от Миналото)
Релик крачеше смело напред, а Транс го следваше с малко по-бавен ход. Единствено стъпките им нарушаваха гробната тишина. Наситения аромат на изгнило дърво се носеше навсякъде с двамата. За Симеон Релик това беше поредната разходка, но върху лицето на младото момче се оформи н ...

седемдесет и
пет летà ни бѝбкат днес
по паметта ни
седемдесет и
пет летà ни блъскат днес ...

Когато вместо
теб решават, сякаш те(б)
обезличават...

Лудата любов свършва бързо.
Любовта между двама луди – никога.
Анджелина Джоли
Не ме мечтай! Живей. Живей ме днес.
Гали ме като утро с тиха нежност. ...

Ние сме някакво нищо в голямото време,
безименни атоми в безкрайното цяло,
глупави полюси на малък магнит,
от вода, и от въздух, предимно съставени,
частица от нищото, натам се стремим! ...

Обиждаш го, а те гледа от къс месо,
че не си станал човек се срамува.
Учил те, а ти го храниш с хляб и сол,
радва ти се е, а го караш да гладува.
А когато дойде ден и го загубиш ...

Времената,
когато пресичахме
света заедно
И заедно
беше жизненоважно, ...

Големите не правят така
Големите не правят така.
Не заспиват с плюшена играчка в ръка.
Да, големите не правят така.
Заспиват в самотни въздишки. ...

***
Р.Чакърова
Онези, недовършените покриви...
Набиват се в очите на цветята.
И тук... съвсем се виждат от високото - ...