Трепери тялото изгубило предел -
самотна струна в утринта нетрайна.
Дали от страх сега си станал смел
и търсиш писта към една безкрайност?
Животът те преследва със камшик, ...

Възрастният мъж седеше до голямото махагоново бюро, държеше цигара и гледаше събеседника си, като странно екзотично животно невиждано досега. Дните в които трябваше да му даде по някой друг житейски урок бяха тежки. Пое дълбоко дъх и го погледна отново.
- Е, да... - каза той - често ще изричаш думит ...

Сякаш играчка в кутия,
като на пружина,
неуморно танцува
в мрак балерина.
Тя гледа навън ...

Как да ти кажа, не мога така,
да живея за предния ден,
от сълзи да не мога да спя.
Как да ти кажа – да те обичам е трудно,
но не мога да спра. ...

Най-после стигна до нея – масивна дъбова врата със златна табела, на която пишеше заветното – РАЙ. Сърцето на бай Добри се разтуптя. Почеса се по главата без да го сърби, прекръсти се, плахо хвана тежката златна подкова и почука три пъти. Ослуша се за нечии стъпки отвътре, но явно беше подранил. Ще ...

С четвoрка щом годините започват
С четвoрка щом годините започват
и в зрялата си възраст ти навлизаш,
за размисъл дълбок това е почва —
обратният склон вече е наблизо. ...

ПЪТ ОТ ИСТИНИ
Облякох дреха на смирение,
сам Бог изми следите ми в калта!
Най-тъжни дни останаха в забвение,
открих, че има път към вечността! ...

Мишка опашата с вирната глава
свила се в кревата до твоята снага.
Вперила умен поглед към ханша ти
и остроумно свири си.
Мишката гальовна ...

Иди си! Недей да се връщаш.
Сърце ми към тебе изстина.
Не искам към мен да обръщаш
стрелите на долна причина.
И пътят ни беше до тука, ...

Разлетя се снежен прашец.
Тя надяна венчалното було.
Тъй в малкия, тъжен градец
за предколедно чудо се чуло.
Пищен площадът, гости посреща. ...

Света не станал още от леглото,
аз в тъмното към спирката вървя.
Отивам да се трудя пак, защото,
от безпаричието се церя!
Оглеждам най-критично махалата, ...

Бам, Бам, Бам !
Забиваха се гвоздеи в сърцето му,
а той не можеше и грам да понесе..
С лъжи оплетен, лъган сам от себе си,
в очи на мъж - характер на момче. ...

Тези твои очи -
красиви, невинни -
гледат някак встрани!
Нещо ги мъчи!
Тези твои коси - ...

Пролет... отворен прозорец
гълъби се ухажват изискано
круша облечена в зелено
тъмно перде бели чаршафи
спалня пропита с мълчание ...

Голямото пазене
„...ИСТИНАТА ДНЕС Е САМО ТАЗИ –
РОДНАТА ПОЛИЦИЯ НИ ПАЗИ.”
текст: Евтим Евтимов, музика: Тончо Русев
Българинът обича някой друг да го пази от несгодите на живота. Той може и сам да си се пази, но рядко се сеща и все не му се вижда достатъчно. Най обича да се моли на Господа и на Съдб ...

На седемдесет
Достигнах ги. Някак неусетно
Пробягвах дните често във галоп
вървях напред, грешах, не беше лесно
но имаше и радост в житейския въртоп ...

В издайническата повърхност на морето
се оглежда Невидяното
и се съмнява в естеството на реалността.
И с право!
Така ще бъде дълго - ...

ако чуя онова - "обичам те"
светът ми пак ще потрепери
земята под краката ми ще се вълнува
езерата във очите ми ще кипнат
(сто по Целзий - съвършена буря! ...

Правда в днешно време
(Пресаташе Г. Бошнакова)
Скъпи сънародници, мили и добри,
настъпили са черни дни!
Без протести и кавги... не минават дните ви. ...

Ризова,
Колко ризи
смъкнаха от изтерзания,
отрудения, закопания
човек?! ...

На майка ми
Ти си, майко, тъй добра,
но си тъжна и сама...
Не, недей полива със сълзи
повяхнали цветя!... ...

Нощ. Големият град. Студено е. Улиците - страшни. Видяха се. Той и каза всичко. Обича я. Последна среща. Оплескал я е. Big time. Следват го. Няма как да избяга. Не и този път. Вкъщи. Хлороформ. Парцал. Право в носната му кухина. Той се събужда. Главоболие. Тениска. Завит. Грижливо. Белезници. Рамкат ...

Когато попрегърбеният от грижи делник се канеше да си нахлупи шапката ниско над очите и с ироничната усмивка на залезното зарево да се стопи зад тепето, Гюргена почувства странно виене на свят. Буквите върху монитора започнаха да трептят и сложният документ, над който работеше, засега остана недовър ...

Целувам със трепетни устни очите ти
и те засияват със блясък и плам.
Запомнила устните грейва душата ми
намерила пристан обичан, желан.
Целувам със слънчеви устни косата ти. ...

70 години мир
Седемдесет години мир,
Европа раните не помни,
предлага социален пир
на африканците безродни. ...

Бъдете умни, мили
бъдете винаги добри
и с радост усетете
как връщат ви се
веселите дни. ...

Душевен огън
Обичам те!... Такъв те искам!...
В огнени пламъци аз горя.
Мисълта ми те докосва и усещам.
Силната любов те плаши! С какво живя? ...

Виното едва допила,
някъде след полунощ
сред тишина намерила закрила
усещам прилив на безкрайна мощ...
В мен стаил се плахо, мълчешком, ...

Единствен – твоят смях
Когато тръгнах през света,
всичко беше непознато.
Непознат дори греха,
с който бяхме като братя. ...

... добре, че не мога да пея
да не чува сърце ти гласът,
мога само във стих да излея
всяка капка пропила ми гръд,
вярно друго е думи да чуеш, ...

Ето - наближава новата година
и нека пак любим нашата родина,
че тя едничка ни е на света -
земя хубава, като китка цветя.
И светлина е тя за нас - ...

Тя е слънце, той е шепот.
Тя е ручей, той е звън.
Пада вечер, вопъл неизречен
прокънтява нейде огнен гръм.
Тя е пролет, ...

когато ти раздават
щастие…
не взимай.
трудно
ще запазиш ...

Мускулната треска е благодарността на тялото ти за това, че го поддържаш здраво.
Егоизмът е най-човешката черта в характера. Какво по-човешко от това да се опиташ да съхраниш живота си, да го направиш по-лек или просто да си доставиш повече удоволствие?
Наречете ме луд, но предпочитам самотата пред ...

Слънцето скри се зад плътна завеса
и се гърчат дървета под тежката преса
на въздишка дълбока, на яростен гръм.
Плаче небето. Страшно е вън.
Прегърни ме! Нека бъдем сами. ...

Сол
В читалнята задрямвам благо
над шепнещите редове.
И унесът ми кратък е, но сладък –
богат на други светове. ...

Селото е моята родина
За мене селото е моята родина,
навярно щото в село съм роден.
Макар че в град живея вече сто години,
и срещам с радост всеки божи ден! ...

Живея кротко в мойта гара
и влакове се разминават.
А като пушек от цигара
отлитат дните. Заминават...
Пътувам с влак и се завръщам ...

Възрасти
Безспир летеше младостта напред,
ентусиазмът џ за миг не спадна –
изящна, малка фигурка от лед,
окото радвала от ден до пладне. ...

Здравей,
стихосвят!
Здравей,
стѝхо
свят!