Мъжете си мажат с боя и косата...
Така - да изглеждат, че още са баш.
С боя ли намокриш отвънка росата,
то все ще се вижда: валяло талаш.
Росата сребриста краси и тревата. ...

Съвсем набързо ме ограби;
ей тъй - поредна бурна нощ,
с пробуждане и кратки свади,
сдобрявания за разкош,
тържествен ритуал, сношение, ...

Когато вѝрне любовта носа си
и прèобичащите помрачѝ,
тогава те превръщат ориста си
на пренебрегнати...
в ...

Зачел съм се в изгубеното. Прехвърлям странни сенки, стоящи в ъглите. Прескачам черни точки на раздяла, сипвам по малко мастило за да продължа нататък.
Зачел съм в неизречимото. Изучавам мълчаливи кукли, разтварящи пластмасова уста без звук, крадат от въздуха, поят го с ацетон.
Зачел съм се в думи, ...

Намрази изгревите.
А прегръщаш залеза.
Танцуваш.
Да се не видяло!
Танцуваш сам ...

Не разбирам от велики любови,
но ти, аз пестеливо си шепнем,
че вървим все нагоре, нагоре
с мечти разковани и нежни.
А дъските замислено пеят ...

Храм
Кръчмата е храм. Последна спирка.
Свещите са забранени там.
Изповядваш се и чакаш,
опрощение от непознат пиян. ...

Нощта изтръгва из унеса безплоден...
Между съня и на времето тътена...
В плитчините на мрака отровен,
да витае мисълта е осъдена!
За думи самотни от восък ...

Беше лято и знойна омара
пак трептеше и свирках си аз.
По асфалта летях в надпревара
сред нивята с налятия клас.
Поувлечен в шофиране дръзко ...

Мъртва бях сред четири стени,
жива бях сред хорските очи.
Душата си в жертва ще пренеса,
че без белег преживях "смъртта".
Без дори да каже краен срок, ...

ЯСНО КАТО СЪН
Р.Чакърова
Сънят ми призори внезапно спря у теб.
Усетих топлината ти съвсем като наживо.
И някак от безплътност роди се нов куплет. ...

Не бързах да отварям очите си, защото знаех че ако го направя отново ще се сблъскам с познатият свят. За мен това беше също толкова мъчително, колкото и кошмарите, измъчващи ме всяка нощ.
Изминалата нощ не беше изключение, но аз не бързах да се върна в реалният свят. Харесваше ми да седя така – межд ...

Я кажи ми, любов?
Я кажи ми, Любов, докога ще те има,
докога ще търпиш и ще носиш за трима?
В тоз отровен живот дoкога ще си жива,
а когато цъфтиш все нощта ще те скрива? ...

Защо не се сетих,
че всеки има нужда
от малко отдих,
малко почивка...,
за да се роди ...

Всяка сутрин ги виждам. Все на същото място -
под дървото до спирката. Пак за нещо приказват!
Боже Господи, виж ги - не им ли е тясно
всяка сутрин на пейката?! Ритуали ли спазват?
Тя е вечно усмихната. Носи слънце в очите си. ...

Избягах от света застудял от плач, мразовит,
за да намеря кътче обич и да остана там свит,
да спася съзнанието мое, душа, мисъл, сърце -
търсех нечия ласка, топъл дъх, любящи ръце.
Търсех и търсех, хорската доброта аз мерих ...

Сбогуване с морето
Море, лазурните ти дни
са преброени!
Очакват те
самотни брегове... ...

Какво не дарявах, кажи ми?
Любов ли не получи ти от мен?
Не казах ли последно "Прости ми"...
че не е ли за обич всеки роден?
Отпивах жадно от безмълвните думи, ...

Пораснала мечта
Преди години познавах момче.
То не беше със нищо различно.
Даже скучно понякога бе...
Най-обикновено, синеоко момче. ...

Вихър такъв бе - щуро завихрен!
Не помнех вече даже и името си.
В поточе ромолящо в погледа ти,
съзрях лика си - почти позабравен.
Над мрачен океан беше прелитане. ...

Моят топъл юнски Вятър
днес впръсква в косите ми аромат на жасмин.
Прелита бързо над земята
и се шмугва в съня ми приказно син.
Припомня ми как вечерта тихо въздишаше. ...

Между вчера и утре граничи вледено осъмване.
Между пръст и небе. По висулково-бял вертикал.
За небето играни са всички възможни сюжети.
За пръстта съществува единствен внезапен финал.
Между вечност и раждане трае минутно мълчание. ...

БОГОБЛАГОДАТ
е ЛЮБОВТА и
БОГОВСЕОБХВАТ
БОГОБЛАГОДАТ
си ...

Хората изпадаме във спор...
Няма драма, туй е то извор,
на мисли във опиянение,
няма и от тях спасение...
Да спориш кой е по-по-най, ...

Чух сирената…
Оставих сатъра настрана и се загледах през прозореца. Слънцето бавно и сънливо се прибираше под водата, уморено от тежкия ден. Скоро щях да го последвам. Може би постъпвах като страхливец, но си е мое право.
За да не ме съдите предварително, нека се опитам да обясня.
Татко работеше кат ...

Малка стъпка бавно към теб.
Ръка подавам в безкрайно очакване.
Затаила дъх продължавам напред.
Танцувай с мен, мое мило ледено сияние.
Премахвам снега от ръцете ти, ...

Йоанна седи на перваза. Натрупаните около й възглавници неистово се борят с изкуствената си природа в опит да й създадат уют. Една дори се старае да наподоби късче от горска ливада, но така модерната й геометрична щампа безмилостно я затваря зад решетка, забранявайки й безусловно дързостта да бъде н ...

С първата луна ти изгря.
Моя прелестна звезда.
Усмихна се и засия,
като слънце в тъма.
Моя прелестна звезда. ...

За мен си, мили мой:
Като звезда на небосклона;
блестиш до своите сестри
озаряваш пътя на изгубените
и сбъдваш ти мечти. ...

На В.Д. Благодаря за вдъхновението!
Можеш да я търсиш в слънцето, цветята,
в тъмносиво утро, в светлоранен час.
Можеш да я срещнеш, но е все за кратко,
тя проблясва, гасне и се влюбва в нас. ...

От толкова отдалеченост се смали
до малка точка крехкото доверие...
Изгубеното винаги боли,
започваме да вярваме в поверия.
От толкова отдалеченост посивяха ...

Любовта на двама поети по душа...
Двама поети един в друг
безумно влюбени
между стиховете, книгите и писмата-
разменят си сбъднати мечти ...

ПРОЕКЦИЯ НА НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО
Р.Чакърова
Ще те повторя в следваща проекция
на бърза скица за несъвършенство.
Ще набележа точките на вечност ...

Когато чакаш нещо да се случи,
вероятността е голяма, да не се получи!
Планове големи не прави,
когато дори цар на утрешния ден не си.
Животът е, когато спреш да си правиш планове, ...

Провокирано от "Пръстенът на дясната ръка" (mary)
Не беше пръстен.
Беше обица.
Големичка и кръгла
- чисто злато. ...

Първа среща
"България не ме обича, но аз съм ебати пича" - на фона на джип с тъмни стъкла, юнак с камуфлажни дрипала размахва ловната пушка на зетя, утепала не едно и две прасета. Така примамваше жертви в нета не твърде младият Сотир, един същински богатир, вдигаше 100 кила от лежанка, готов да обру ...

Сутрин оченце подава
над планината.
Гали цветя и тревички,
сгрява земята.
Вечер се скрива от всички ...