Нощта, в която Есента си отива...
В алеите оранжеви на Залеза
със дъх на Вечност спуска се Нощта,
поспира малко, с Вятъра приказва
и пръсва: нежност, нега и тъга... ...

Слънцето усмихнато поглежда.
Днес е сиромашко лято!
Въздуха ухае на цветя.
И сякаш плуваме с теб
в това уханно злато. ...

Този дъжд
е причастие за мен.
Земята тръпне упоена
от хладните му ласки.
Захвърлям всички задължения ...

Плът
Пламенна заря разкъса
усмирителната риза на нощта.
Изригна пряма любовта
и нежна лава ни заля. ...

Ще ме прегърнеш ли сега,
след залеза и след мечтите!?
Ръката ми за малко да държиш,
след болката и след лъжите.
Ще ме изправиш ли сега, ...

Земя като една човешка длан,
земя тъй малка и красива
толкова тъга във себе си е скрила.
Земя която кръв попила от битките
за чест за справедливост и закрила. ...

Маранята се спуска като лепкава слуз
и мокри,
мокри гърба на тишината...
Премаляло от жега - мърка в ритъмен блус -
моето куче - проснато във краката ми... ...

Поет, Художник,
Композитор, Прозаик
и БОГ-АРБИТЪР!...

С четене на стих след стих,
истина една открих:
мъдрото и кратко слово
има тежест на олово.
И се мъча яко, брат, ...

На Антон Ян Новак
Там, дето Ленин от бронз е стоял със години,
малък портрет върху камък, без пиедестал,
скромно напомня, че морската наша градина
Антон Ян Новак за Варна е предначертал. ...

Сред политическите машинации
къде сме ние, „масите народни“?
Зрители на шоу „Излагация“ –
пародия с участници негодни.
Глупава и предизвиква стрес, ...

Мухите се ловели с мед,
а не с оцет.
Но аз,
нали във всичко се съмнявам,
излях на плота капчици оцет, ...

По дяволите този конкурс! Трябваше да участвам в него. Ето, хората написаха прекрасни разкази, а аз нищо. Кога съм писала за таласъми и вампири. Че те не съществуват. Аз съм сериозен човек, реалист, здраво стъпил на земята. Не, няма да участвам! Голяма работа, ще минат и без мене. Я чакай да си нале ...

Искам с тебе да се гушкам,
като глезена писанка,
срамежливичка ще слушкам,
ще съм твоя калпазанка.
Искам все да ме целуваш, ...

- Божанкеее!..Слизай от дървото! Майкооо…ще ме умори това дете! Слизай ти казвам! Глуха ли си? Череши ли не си се наяла? Боже, божке.. що ме наказваш така? Дете ли родих или сврака? Все по дърветата…
- Слизам, бе майко. Не викай, че събра комшиите. Леле, каква си! Тате ми е казвал, че най-сладките ч ...

Летеше крехко, носено от вятъра, поредното листо.
Не знаеше какво го чака на земята.
Клоните голееха на родното дърво.
Небето се навъси и заплака.
Плешивото дърво поеше с цвят ...

Полицията клати стола
на тоя дето мисли,
че бърше ни сопола,
на тоя дето определя ни
мащаба, ...

За да те забравя, скъпа
се давя всеки ден в алкохол,
но решение за нищо няма,
а може би за болката не бях готов....
Дали живота ме наказва ...

В слепоочията ти пулсира
яростта към моите ръце,
там съм скрила
нещо твое.
Изостряш ме ...

Сезони
Дървета уморени
ронят си листата
от облачно небе
процежда се дъжда ...

Когато искам да плача, но ти се усмихнеш в очите ми,
със смях даряваш душата ми...!
Когато слънцето се слива с морето, и ти погледнеш сърцето ми,
с любов осмисляш болката...!
Когато зората изпраща нощта, ...

Заприличала съм на малко момиченце. На едно от онези деца, които са влюбени в любимия си анимационен герой. Идеализиран, перфектно изграден персонаж, който просто няма как да не заобичаш. Безупречна външност, мъничко арогантност, доза неуместен хумор и разбира се човечност, когато е необходима.
Пред ...

Очите ти са светове от обич
и в тях ще се изгубя ли – не знам.
Мълчанието ти със моето говори
на някакъв език неразгадан.
От погледи ще сътворя букета ...

Спяхме кехлибарено диви
под бледи лунни лъчи,
изплитахме ефирно красиви
тъмните със светли коси.
Ти беше далечен, силен, мечтан ...

Слънцето изгрява
вече е нов ден, ново начало
за всички, но не и за мен.
Моят път вече е отминал
уморен гледам през прозореца - ...

Тя се казва Анда Маха
и критик и поетеса,
среден пръст ще ти размаха,
щом стиха ти не хареса!
Името и споменеш ли ...

Ти идваш - млада и бленувана,
с воала призрачен на вечерта.
От вдъхновението ми сънувана,
приплъзваш се с безкрайна лекота.
Не мога да повярвам, че те има, ...

Понякога се случва и така,
събират се души` и се разделят,
несбъднали заветната мечта
една за друга вечно те копнеят.
Животът преминава като влак ...