Аз съм мълчалива волна птица,
изчистил съм дълбоки рани в моята душа.
Който иска любовта към мен нека да отрича,
Аз към вас не ще я разруша.
Аз съм вятър който миналото ще отвява, ...

с него сънувахме кораби
и изгребвахме песъчинки
струпвахме ги навсякъде
да бодат на тревата очите
и каквото замина в солта ...

Ти стоиш на горската пътека-
една малка удивена кукла
облечена в синьо
като небето над нас,
една безгрижна принцеса ...

Душà доколко
се терзае, нека стих
го разгадае...

Глухо огнище
Вятърът бурен, пак духа, духа
като отприщен.
А аз отново съм глуха, глуха
като огнище, ...

Брегът съблече свойта недостъпност
и се снижи до ранг на раковина.
Художникът рисуваше без пръсти
по изгрева на n-тата любима
един различен топъл януари, ...

...Дяволи с ангелско сърце...
Ще даря душата ти със всичко, което някога е търсила...:
Знам какво ще ти хареса, да притежаваш мечтите ми...
Ще дариш душата ми със всичко, което някога е искала...:
Между щастието и страхът, ще се обичаме завинаги...! ...

Нали ще ми дадеш да вкуся пак
от твоята прегърбена въздишка,
от крехката ти нежност - похлупак
на утрото, в което ме поиска...?
Сънуват миглите измислен сън, ...

Аз искам да пея,
но не за любов!
Аз искам да плача,
но не от тъга…
Аз имам въпрос към живота: ...

Да се помолим за тях, за нашите родители,
оставили любов в нашите сърца.
В детството Те бяха ни пазители,
оставаме в душите им завинаги деца.
Стъпало по стъпало към върха ни водеха, ...

Неохотно някак, заченат от тегоби,
изражда се намръщен пак денят
на нощта от мрачната утроба.
Няма слънце, само мътна светлина
процежда пипала като прокоба. ...

Страната е затрупана с лъжи.
Никой не се хваща да изрине.
Истина под преспите лежи,
а полетите пълни за чужбина.
Години там не спира да вали. ...

Разпенените вълни се блъскаха бясно в назъбените скали, частици от морския нос. Започваше една от оная морски бури, които не спираха с дни. Идваха изненадващо, предизвестени от силния вятър откъм морето, който неведнъж бе нанасял големи щети на рибарските селища.
Нито писък, нито дори тихо шумолене ...

Бягахме, рискувахме ненавиждахме.
Принудихме се!
Беше интересно, беше любопитно.
Да видим чуждото.
Да видим други хора, други култури. ...

Искам да те помня все така - весела, безгрижна и засмяна. Недокосната от отровния живот, недокосната от всичко лошо. Красива си.
И така, положила глава на мойто рамо, ти протягаш таз ръка, таз мъничка ръка, търсеща любов, радост и утеха. И аз я стискам. Готов съм всичко да ти дам, дори сърцето си го ...

Зад красивите цветя
в бледосинята гора
дреме звяр жесток и зъл,
от черна плът и черни кости,
и в съня си вече навеки пости. ...

В отсъствие на мрака
и денят е съмнителен,
с говора си мнителен –
нощната тишина чака.
В отсъствие на здрача ...

влакове
с изкъртени зъби
скърцат
по стоманени улици
и забърсват по спирките ...

Пролетта самичка пише
стих за моя роден край
продиктуван ù от свише,
от небесния ни рай.
Някой, някога чете ли ...

Чичко Левски, аз те виждам
как вървиш и в мраз, и в пек!
Ти Родината обичаш
и избрал си път нелек!
Всяко българче те знае, ...

Паметна голгота
Българийо, презрението си хвърли
върху хулителите, подлите особи,
които казват, че в злочестите си дни,
си можела да раждаш само роби! ...

ЖАЖДА
Щипка тропическо настроение
гъделичка с перце сетивата
и с френетично опиянение
жажда за страст залива душата. ...

празнуват те
като че ли си жив
медал за храброст
сякаш ще присъдят
а теб те няма ...

Разрушени сме напълно,
но любовта тупти в сърцата ни,
и сме свободни,
и сме искрени,
и живи, ...

Мълчат скалите, спомените скрили.
Орлите плуват в синьото небе.
Цветенцата ухаят нежни, мили.
Къде е днес Апостолът? Къде?
Природата е същата и днеска, ...

Доскоро мислех, че да си смирен означава да бъдеш меланхоличен, депресиращ, злочест, онеправдан, нещастен, да нямаш мечти, да си послушен спрямо близките. Смирението не означава само думи, а и дела. За да се смириш трябва да знаеш кой си, какво е твоето място в света и да отделиш безкористната любов ...

Тръгваш ... и се връщаш.
Разкрач на към вън ...
и обратно - в душата,
онази, твоята, същата,
която единствено насън ...

Стоя си в любимата стая.
Отново сама.
Пия от чашата му.
Вече измита.
Няма го тук. ...

Облягам глава на стъклото.
От устните ми се отронват симфонии,
мъчителна нежност …
за теб...
Но ти не си тук, ...

Не помня кога, но беше отдавна
срещна ни бързият влак.
На зимната гара - виелица снежна-
помниш ли тихичко как
леко и нежно ти застана до мене ...

Зная - след всяко падане,
ставай!
Паднах веднъж -
заболя ме.
Паднах втори път - ...

Заровила съм лице във възглавницата, чувам хлопването на вратата, надигам се и виждам Тео, какво ли си мисли, когато ме вижда така...
-Ей, какво става? - между веждите му се появява онази бръчка и изглежда загрижен, все едно аз съм единственото нещо, което го вълнува.
-Нищо, добре съм. - отвръщам пр ...

В чест на Васил Левски
Склонил глава подвластен на присъда,
застанал гордо пред палача примирен:
С каква защита да се пазя, за да бъда
огнище благо, а не навеки вкаменен? ...

Има толкова начина да умреш. Бавно ,мъчително или бързо, неочаквано.
Може да си на ръба. Буквално. Да погледнеш града, ширнал се пред очите ти, докато бавно пристъпваш към края.
А ще бъде толкова лесно да забиеш колата в дърво, да усетиш сблъска на метала, а после да престанеш да усещаш.
Или пък бав ...