Понякога сърцето не знае къде иска
и често тогава краката силно го спират.
И нали уж душата му е най-близка
а защо толкова трудно те се разбират.
И вагонът на влака без релси не може ...

И се усмихнах
Пребродих пътища безбройни. И се спъвах.
От думи и от погледи в гърба.
Макар и уморена, не заспивах.
И постепенно стигнах до ръба. ...

Бърза на плажа
да я намаже
с гел от глава до пети,
ала без бира
дъхът му спира: ...

Чувате ли гласа ми
под тънтените на гръмотевиците
в смразяващите и красиви нощи на Сибир
Уви... НЕ чувам аз човешки глас под студеното небе.
Гласът ми се отразява, тъй както ледът отразява слънчевата светлина . ...

Събуждаш ли се всяка сутрин
с мисълта, че си случайност, любов,
която ми се изпречи на пътя,
конструирайки гибелен край.
Целите ти ръце - в звезден прах, ...

То грее, лято е сега,
нощта иде, иде тъга.
И в тъмния простор
гасне тихо светъл взор.
Звезди блещукат над мен - ...

...Гледайки Луната...
Ако някоя нощ по случайност не сме заедно,
знай, че пак ще те нося в себе си, мой любими...
Нека гледайки Луната и онази най-ярка звезда
си представим как ще полетим нагоре към тях... ...

Защо ми взе девствеността,
не ти ли стигна и душата,
и пламналата скръб на вечерта
поникнала в окото ми за кратко,
любов, не съм ли в теб? ...

Ще си останеш моята звезда,
а аз ще бъда твоят небосвод.
На него Мила, ти изгря,
а аз родих се за живот.
Твърде скоро залезът дойде ...

Чашата преля,
точно преди да отпиеш,
а ти харесваш парченца щастие,
четирилистната детелина
е просто мутация, ...

Заради този стих нощта
не спах. И да си обмисля,
какво е туй от света голям,
което мен ми толкоз липсва ...
Тихичко разрових съвест и сърце ...

Вече съм мъртва, вече не дишам....
Чувстваш ли как ножът, разрязва плътта ми?
Вените не пулсират с любов, а с викът на нощта....
Болката едва се побира в чашата с вино. Пия я бавно...
без дъх за живот.... ...

ПОЛЗВАМ СЛУЧАЯ
Ползвам случая, за да ви кажа, че не ви се сърдя. Аз изобщо не съм лош човек, независимо как ме наричате и за какъв ме смятате. Бил съм и в по-лоши ситуации, наричали са далеч по-оскърбително от длъжник, но винаги съм оцелявал. Да оцеляваш в днешно време, това е въпрос на морал. Немор ...

(Пред Бърлогата)
- Съжалявам, Транс, но ще трябва да отложим закуската. Може би ще се наложи да скочим директно върху вечерята! –каза Релик с превъзбуден тон.
- Тя защо те нарече така? Какъв е този прякор? –попита младежът.
Симеон Релик изведнъж загуби насъбралият се ентусиазъм, погледна в краката с ...

Как да прежаля лицето ти мило и благо,
с червен трендафил на бяла забрадка.
Мъчния бод на елечето топло – с илици
в нощите морни нашарила с цветни шевици.
И таз тиха невинност, дето след тебе си сяла. ...

Пак повтарям тишината - днес е синя.
Търся тази малка перла от години...
Зърнах нежния седеф най- накрая.
Заприлича в миг на мен, зная:
Тези мънички мечти, кухи, ...

Все търсиш болката, ми казват,
даже я обичаш...
Такава съм - несъвършена,
нелогична и двусмислена родена.
За този, който с мене страда, ...

Не искам да се връщам
в изминалото време.
Защо да го прегръщам
с отминалото бреме?
Че минало в забрава, ...

когато не гледаше
рисувах едната
ти вежда
леко вдигната
с прецизност ...

Отпивам глътка, времето рисува с пръсти
в косата бели сенки, с тънки пътища лицето
разбъркани са обич, мъка, радост, а на кръста
житейските неволи разпнаха сърцето.
Коктейла е горчив с дъх на бадеми ...

- Здравей, Елена! Как си днес?
- Господине?!- погледна го с теменужените си очи и леко се отмести към края на пейката- Нима се познаваме?
- Почти цял един живот. Виж, имаш листо в косите- протегна нежно ръка и отстрани пожълтелия лист от прибраната на кок коса.
- Благодаря, галантен сте. А вашето им ...

Говори,
не попивай очите ми!
Говори!
Аз те пия!
Говори! ...

УХАНИЕ (редакция)
Р.Чакърова
Светът ми ухае на теб,
на остър тютюн и на нежност,
в която дъхът ми да спре - ...

Пета бира
Напълних раницата с кръстопъти,
стопени вафли
и студена бира.
Студена ...

От север съм, дете на чистата вода родих се.
Реката възпита ме във свобода.
По Дунава оставих да тече наивността ми на дете
и молех се течението извън границите на дома да я отнесе.
По Янтра нейде плуваха моите коси, ...

Едва доловимо усещане за бедствие, плюс наситен импулс за бягство. Мимолетна инфантилна сетивност, стана с избледнял рисунък на поезия. Деликатността потъна в размишления, а опитът подшушна на съзнанието ,,тихо,,
Тишина от която се учуди. Мисълта услужливо подаваше различни асоциации и нито една не ...

И всеки загубил е някого,
всеки има за кого да тъжи,
животът така се нарежда понякога,
че с болка проливаш сълзи.
И имаме само надеждата ...

За всички мои истини неказани,
за самотното "обичам", за изстраданото "не".
За прекършените полети с думи смазани,
за дългото мълчание на влюбено сърце.
Не казвай нищо, аз си тръгвам, ...

...Да тъчем любов…
Да тъчем любов
всеки миг за нас
е целия свят,
онова обичане, ...

С дъха си липов ме омайва вечерта,
а тихият ветрец прогонва мислите от вчера
в косата ми се скрива мъничка звезда
успяла да премине вечната бариера.
Тя търси някой, може би поет ...

Не ме докосвай- не,
аз съм смразяващо студена,
а ти целия в пламъци облечен,
не искам да разтопиш обвивката-
нека си остана робиня, ...

С толкова небета се простих
и с толкова морета от небрежност.
Сега не искам повече от миг -
да върна пак красивата надежда.
Да вдишам в мен мечтите от цветя, ...

След петдесет години
Когато раздялата е нежелана, но и неизбежна,
тя идва като ударен от внезапно от близък шамар,
но с нея се ражда и една до болка голяма надежда,
че все някога може би край ще има този кошмар... ...

Мислиш ли за онзи миг, когато
всички карти някой ще пренареди.
И онова, което сторил си на някой
като бумеранг при теб ще долети.
Ще ти върне някой нощите безсънни- ...

Мравки
Обгърна елегантния ù кръст,
в маслинените ù очи потъна.
Тя в черната си прелест се изви -
в ръцете му пожарът лумна. ...