Лазих, после тичах и летях,
животът ми показа лик суров.
В началото бях лист отронен
и наистина не бях готов.
В бездна най-дълбока ...

Беше притисната от отчаянието и самотата
и чувстваше се някак си безпомощна и уязвима.
Слънцето изгаряше кожата ù,
а под кожата ù - мразовита зима.
Сърцето ù, превърнало се във въглен, ...

Научено си
да живееш в клетка,
птиче мило,
но погледни –
вратичката ù ...

Ребрата ми се врязват някак си навътре,
заострени от кражбата на чувства.
И след допира на някакви си празни хора
жилавото ми месо раздират.
След пътя, който си проправят, ...

Краят на лятото
Слънцето не се показа.
Облак тъмен
черен хоризонт
светкавици и тътен ...

В самара на очите му тежеше
небето цяло и така прокапа,
че сякаш от сърцето му валеше
на думи обич, болка, самота...
И стихнала във миглите на мрака, ...

Магия
Ти искаш ли
да стане той и твой,
този свят,
понякога различен? ...

Това беше само един от персонажите във филма, в който играеше.
Допреди да се събуди.
Геройство или глупост беше да попаднеш в средата на чужда битка и да поемаш стрелите на ранени от чужди стрели воини? Да можеше да е огледало.
Зеленото на листата беше двойно по-зелено от обикновено. Сякаш хлорофила ...

ПОНЯКОГА
Вали... Роят се тъжно мислите в главата
и капките разбиват се в стъклата
като несбъднати мечти...
Боли... Не смея да извикам в тишината... ...

Толкова на мен прилича,
но е по-мъничка.
Всяка сутрин я обличам
с блузка и поличка,
после бързичко я сресвам ...

Търси се една старица, пребледняла и изморена.
Ограбена и опетнена, няма си нищичко.
Единственото нещо което има, е гордостта и славата!
Всеки би я разпознал, тя е с побеляла коса,
с зелена блуза и с червена пола. ...

Стари къщи, печално тревясали.
Село пусто – живот неживян.
И дворовете с мъка обрасли са.
Пътят взимал е кървава дан.
Не цъфтят и не раждат дърветата. ...

Ти - ангел, ти - дете,
ръце подай ми, моля те.
Че ти чиста си кат сълза
и си еманация на любовта.
Кой теб те е създал, ...

Едва ли времето ще ни погуби,
щом още с обич бесовете гоним -
видях как моят брат-поет се влюби
и светеше с лице като икона.
Видях очи - от мъката по-черни, ...

УЧИТЕЛ ПО НЕВОЛЯ
ЕКСКУРЗИЯ ПО НЕВОЛЯ
Разказът е вдъхновен от действителни събития и е (поне на пръв поглед) хумористичен. Основното ми намерение е да помогна поне на един учител да се почувства по-добре след тежък работен ден. Ако успея, значи съм постигнал целта си.
Авторът
Г-н Щипедупев се возеше ...

Единадесети фестивал на камерните хорове и вокалните ансамбли – Крагуевац, Сърбия
МУЗИКАТА Е В РЪЦЕТЕ НА ХОРАТА, КОИТО Я ОБИЧАТ
Първа част
16 август 2015г. , 20.30
Тържествено откриване на ХI- я международен фестивал на камерните хорове и ансамбли. Зала „Арсенал”- „ъндърграунд” обстановка. Честват с ...

Дивите поля
И времето откъсна лотоси
и ги закичи в твоите коси,
ти нежно понамести кока си,
ръка протегна, каза ми – Води! ...

Голяма, тиха къща... Празни стаи...
И кошница изсъхнали цветя.
Подарък от Народното Събрание.
А някъде наблизо - Любовта...
Съвсем наблизо... И така далечна! ...

Пуши, трака, стърже звяра,
иска сивата машина да подкара.
Вътре пъшкам, прашен в плен,
вързан и мечтая да настъпи ден.
И тогава се събудих, видях, че си до мен, ...

Аз срещам погледа ти все по-рядко
и думите ти странни лъхащи печал.
Дори усмивката не беше тази,
нима за мен не ти е вече жал?
В спомени остави мигове приятни, ...

Дайте вяра
Мандолината тихо свири....
Мъката безутешно спомена дири....
Разнищва всяка частица...
Угася пламтяща искрица. ...

Семейството на леля Роза и чичо Станьо се пренесе да живее в Столицата. Бързо намериха малка къщичка с двор. Станьо ходеше на работа, а Роза започна да посещава разни курсове и сбирки. Тя искаше хората да я приемат като столичанка.
Преди да напуснат родното градче, те обявиха, че може да им гостуват ...

Не знам защо, но все си мисля:
не съм по друг от другите мъже.
Живота в мене се осмисля
със теглене на битово въже.
Това въже ми е живота ...

1 За Кервана и за кучетата
Макар и трудно през Сахара,
се влачи дългия керван...
А по методиката стара
го гони кучешкия клан! ...

И какво като те няма?
Нима живея по-различно?
Тук на нашата поляна
сама си идвам периодично.
И днес отново е дъждовно, ...

Усещаш ли безмълвния септември?
Присъдата на август бил подписал.
И думите за сбогом са последни,
и от съблазън вече няма смисъл.
Усещаш ли безмълвния септември? ...

О всички земни твари на земята,
животни, насекоми, птици,
Човекът - повелител на съдбата
на милионите безпомощни душици,
Човекът - двукракото "обществено животно" ...

февруари 2013 Румяна Славова
Казват - с късмет е родена -
жената красива.
Любов, приятели, пари...
даром са ù от Бога! ...

Ела и прегърни ме силно, моля те,
но знай, че днес може да е за последно!
Извинявай, че се налага да го кажа,
но да живея сам и тъжен просто не е честно!
Погледни блясъка в моите очи ...

Не те очаквах. Но така е по-добре.
Плануваното често не си струва.
А ти очакваше ли мен?
Пророчески не си ли ме сънувал?
Не те очаквах. Но сега ...

Ти помниш ли, какво ми обеща?
Онази нощ когато ме видя да плача....
Ако не се сещаш, днес ще ти припомня,
че ми каза "На небето много щастие те чака"!
И от тогава все за теб си мисля ...

АСТРОНОМИЯ ЗА ЛУДИ
Знаеш ли, лятното нощно небе ми прилича на фин, тъмносин сатен, върху който някой със замах е разпилял няколко шепи златни зрънца и се надява, някакви си, измислени от него птици, да дойдат и да ги изкълват.
Въпросът е, кога ще му писне да чака и ще си събере чаршафа, заедно с цел ...

Изчезна във черното, бяло -
за моята котка говоря.
Не зная къде се е свряла,
но обходих вече простора.
Обикалям и с дни си я търся, ...

Тотката
замахна хванал здраво с две ръце цевта на чифтето... Марин се дръпна назад и встрани - приклада изтрещя в калдъръма... Пушката гръмна и Тотката се срина по корем…
- Аха-а-а-а!- чу се задавено хъркане.
Едни шушукат:
- Замахнал с голяма сила, ама Марин овреме успял да хване приклада и както се ...

ПОРОБВАЩИ СВЕТЛИНИ
Духа да събудим и в едно с него сетивата
и делници сиви и субординации излишни
за ден да оставим и да хващаме гората.
Градът е там, сред шумно-прашни улици, ...

Аз съм смях. Свобода. Бяло платно.
Не цапай по мен с боите си тъмни.
Аз съм дрезгавината в гласа след глътката уиски,
и в аромата на пура, който те връща към спомени мили и скъпи.
Аз съм смях. Свобода. Бяло платно. ...

Прости ми, че не вярвам в тебе, Боже,
но нямам хляб, за да си купя вяра.
Ти знаеш, днес е невъзможно.
Пред празна шепа храмът не отваря.
Прости ми, че не зная да се моля. ...

Мечтай, приятелю
/автопсихотренинг/
Когато нещо си разстроен, или студено е у вас,
когато шета из простора с дъха си северния мраз,
недей да гледаш изпод вежди - като навъсен ученик, ...

Златното момиче
(една приказка за пораснали)
Очите ти с очудени зеници-
огромни, зеленикави луни-
уплашено ме гледат като птици ...