Жената Врата
/провокирано от нечий стих/
И влезе той през моята врата,
поканих го, и дадох му от чашата на любовта
- отиде си през задната врата ...

Всеки път със лице към Балкана
сядам на пейката, в двора,
щом мрачна тъга ме обхване
или тежка досадна умора.
А онзи величествен, свят ореол ...

Уморени пясъци
Ето ме, уморена от чакане.
Песъчинка избягала от окото на странник,
погребан в Хълма на мъртъвците.
Като след пустинна буря, стихийна ...

Преди да пожелаете признателност,
е добре да прочетете "Себевзискателност".
От толкова много трогване,
ще се поболеете от трогателност.
Лице назаем може да си купите, ...

БЕЗИМЕННИ ЛОДКИ
Като лодки от друго пристанище
в нечий живот акустираме.
Дали е бурно морето, дали е ласкаво,
в чуждото не се намираме... ...

Отвя ме вятърът веднаж,
когато бях солиден мъж,
на юг във Гърция позната
във ден голям на важна дата.
Те празник имаха тогаз ...

ВОДОПРОВОДЧИКЪТ ЧУКА ВИНАГИ ДВА ПЪТИ
18+
- Запушен е с мазнина и остатъци, няма проблем. Сега ще го отпуша и ви препоръчвам да си монтирате канална мелница. Смила всичко и се оттича, та не спира.
По шията на Жана се стича капка пот, която се слива с останалата влага на потника ѝ. Вълнистата кафява к ...

мечтае си за
урок по кормуване
из Млечния път
а оттам - и до отвъд
звезди и безкрайности

Научих се когато се събудя,
към слънцето навънка да погледна
с усмивка лекичко да му намигна
и към света ръцете да протегна.
Научих се цветята да докосвам, ...

Рано или късно
Всеки е с талант роден,
иска се да го открие,
някой с четката - Гоген,
други с лодката - екстрем... ...

Събрах парчетата от моето сърце
и го заключих, макар че беше то разбито,
а днес ме търсят уж "истински жени",
но съжалявам.... закъсняхте адски много!
Подарявах много от себе си досега, ...

Избор
-Господине, относно жена Ви и бебето... - промълви докторът, опитвайки се да не гледа мъжа в лицето.
-Какво за нея? Как е тя? Как е то? - попита разтревожено мъжът и започна леко да потреперва.
-Как да Ви кажа... - продължи докторът, но беше прекъснат от разтревожения съпруг.
-Говорете! Не ме ...

В Калиманица тенéц е,
а по трънско – Буридал,
кръстен знак върху венеца
над гробове заридал.
Римска мина в село – Рудин, ...

Апостоле, някакви роми без лаври
позволяват си срещу теб гаври.
Неуважение грубо към теб показват
и честта ти погазват,
а ние само спим ...

Приказка
някога някъде с някого
споменът се роди и проплака
взе го светът на ръце
толкова дълго него бе чакал ...

След мисли и фантазии неясни се опирам,
на пейка до онази малка стара жп гара,
изгубен в лабиринта на живота се намирам
и паля си старателно последната цигара.
Пред погледа ми фигури незнайни се нареждат, ...

Най-добрият ми приятел,
да това си ти…
Убиецо на моите мечти!
Болка, сълзи и унижение,
изтърпях заради теб! ...

Казваш ми...Казвам ти
Казваш ми,
че написаното от мене преди,
те огорчава и ти тежи.
Казваш ми, ...

ПОВЕЛИТЕЛ НА ДУШИТЕ
Петстотин и четиресет врати,
от всяка осемстотин воини излизат,
армиите няма кой да победи,
противника на мечовете си нанизват. ...

Пред мене... кладенец дълбок
с камъни издялани, масивни.
От вътре... пеещ водоскок
привличащ жадни и безсилни.
Навеждам се... и светлина ...

Идиотизмът е медицинско понятие.
Личността тук няма вина.
Простотията е човешко занятие
за душичките, долу в калта.

хвърчѝло
протѝв
горчѝло
.....................................
хвърчилà ...

Това е просто време, нищо повече!
Накъсани хартийки в безтегловност.
Стрелки, отмерващи възможности.
Нанизване на сън - мечти - тревоги.
Прескок от "знаех го" в "забравих". ...

Съмна и новият ми ден.
Той е мой и аз съм негов,
с хиляди въпроси в мен
и нормални грижи и тревоги ...
и с дежурното кафе - ...

Какъв ви есенен стих!?
Септември ви е излъгал!
Той още блажено спи
в киселите салкъми!
Пратил е само знак - ...

Една вечер в страната на спомените...
Къде живеят спомените- знам ли?...
...Навярно нейде в тайнствена Звезда
запазват ли се жизнени и млади
на Времето от златната ръжда?... ...

Гатанка
като майка досаден
и по мащенски антипатичен
нахлу зажужа облетя
и изправи на нокти ...

Има сайт за щастливи кокошки.
И щастливи петли.
Тъй щастливи по Живково време
те да бъдат не биха могли.
Влизат в сайта и стихчета снасят. ...

И аз
Усещам, но достатъчно ли е?
Пътувам? Накъде!
Убежище от прах мие
морните нозе. ...

Не вярвам в никой и във нищо.
Не вярвам в Бог и в чудеса.
Не вярвам в погледи стръвнишки
или във пошла доброта.
Дали съм аз частица от света си ...

Януарска река
Подавах ти вода във стъклената чаша
да отпиеш глътка и да продължиш.
Бяхме жадни! От жегата в главите ни бе каша,
сърцата ни туптяха в „stand by” режим. ...