Б Ъ Л Г А Р С К А З Е М Я
В купето съм до малкия прозорец.
Летя към тебе, българска земя.
Пейзажът щедро страници разлиства,
писмености древни да чета. ...

нейде рай - от прах
и пепел... прах и пепел
другаде - от рай...

Душата ми е като топъл хляб разчупена,
готова да нахрани всеки гладен.
Усмихвам се по улиците на непознати
и със деца играя дама.
Готова съм на всеки да помогна, ...

Христос не е християнин.
И Бог е с много имена.
Къде е истинската вяра…
Кога заченат е света…
Дали от мрака тъмен ...

Мъничко мое, реших да ти пиша.
Нищо че чуваш... /нали си до мен/.
Думите, тук са със символ различен.
Послание силно. Космичен рефрен.
Тях ги зареждам с любов от душата. ...

В кръчмите моряшки...
...петнайсет души във ковчега
на мъртвеца йо-хо-хо и бутилка ром...
Във кръчмите моряшки
по всички континенти- ...

Пред гроб се говори тихо.
Палиш свещ, нещо мълвиш...
Думи неясни за никого,
сълзи с които кървиш.
Тръгваш си различна, ...

Стъпка встрани
Научих се да ти показвам
как е правилно да се обича.
И научих се да ти доказвам,
Че ти всъщност... точно мен обичаш! ...

Аз вярвам, има път за двама
и не ще е той поредна драма,
но тези двама - аз и ти не сме,
защото виж - болката расте.
И погледът ти празен, ...

Аз искам да се върна у дома!
Не знам къде!
Домът ми празен е!
Пустеят стаите обвити в тишина
и тъжни са... и някак смазани. ...

"И тази нощ не правихме любов..."
Снощи правихме любов! Отново!
Беше нещо повече от чувство.
Бе стихия. Ураган и огън.
Беше мисъл, жажда и изкуство. ...

небето ли се
приведе и огледа
в твоите очи

Ти си далече… аз съм във себе си…
Всеки от нас си е впрегнал живота…
На календара откъсваме дните -
сини цветя, увехнали в болки.
Ти си се сбъднала в детски усмивки, ...

Върху грапавото листче
танц танцувало моливче.
Тъкмо наредило дума,
тича пъргавата гума.
В плен на чудната магия ...

Два часа
през нощта –
търсим път.
Губим се.
В реплики.

Ръцете ми са пипали вселени,
да погалят слънцето умеят,
събират две въздишки отделени,
но тебе да докоснат те не смеят.
Ти стресна ги, че линиите им ще скъсаш, ...

... сладостта на Ахилесовата пета... или кой на кого върви по петите...
Погали ме с мисъл. Пръски росни.
Чувалчето зрънца - събрано.
Зад дувара... пътят вит е. Проснат.
По него сянката ми спи. Пияна. ...

Изгубих се във сенки от тревога,
удавих се в море от страх.
И зная вече, аз не мога,
да бъда тази, дето бях.
Сега съм своя сянка бледа, ...

Пред мене пътищата бяха много.
Избрах си този в който днес вървя.
С едно написано за мене лого
до днес си мисля, че ми провървя.
Посрещах дни за мене отредени. ...

Родината една е
Един народ е силен у дома,
където всяко камъче го знае.
При корена разпери ли крила,
в подема си, Вселената ще смае. ...

Интелектът – честен!
Интелектът – съвместим ли е с високата нравственост?
Интелектът – на кого той служи?
Еразъм Ротердамски казва още 1510 година "Хитростта много прилича на ум, ама не е" – сигурно е прав, след като най-филма на всички времена е "Кръстникът". Очевидно Човечеството се е обединило ок ...

Докосване със първите лъчи
на лятната омара
от жарки устни на зора
и нежни пръсти потопени
в утринна роса ...

Градушка
Не помня, не помня дори какво се случи тогава, но знам че имаше повече вода във въздуха от обикновено.От облаците започнаха да се хвърлят малки самоубийствени човечета, а аз си седях под навеса, ако разбира се за навес се приема чадър закачен на дърво.
Чакахме дядото да прибере козите, защо ...

ч р д
Когато видя твоята усмивка щастлива
и пламъчета в очите ти когато загорят,
душата ми и сърцето ми
започват нежно да пеят и туптят. ...

Мъглите в здрач неземен,
владееше То в царство зло,
в подмолни сили се кълнеше
и бури сипеше от своето чело.
Железни пранги все ковеше, ...

Естер погледна през илюминатора. Около тях имаше само тъмнина, а светлините на звездите й изглеждаха дори по-далечни, отколкото ги беше виждала нощем от Земята. Земята… Само допреди два дни имаше Земя. А сега вече нямаха тяхна планета, нямаха дом, не знаеха къде отиват и какво ще се случи. И всичко ...

Без(раз)личие
мечтае
да намери някъде подслон
(стени и покрив
за да скрие ...

Не мога да повярвам, че те има...!
В коралите от спомени отнесен,
аз гаснех мълчаливо до безименност,
с упойката на бяла смърт унесен...
Над моето дихание цъфтяха ...