Алитерационно стихотворение
Не прокопса Прокопи — пиперът му непрекопан
парливо подхвърля: «Пари по поръчка не падат.
Пръв с пръдльовци покер пердашиш — прахосник обран.
Прахът на предци теб, пройдохата, праща във ада.»

На топличко съм седнал, до стъклото,
и гледам водните камбанки...
А спуснатите върви от небето,
са вързали крайкъщната полянка!
До вчера беше жарко лято... ...

тучният житен
клас е наведен
празният е и
щръкнал и вреден
тъй и с човека ...

Дървета от вятър люляни.
Отгоре е синьо небе.
Отдолу са цветни поляни
и слънцето топло гребе.
И птиците лупинги правят - ...

Усмивката на слънцето през пролетта,
най-красивата мечта,
която някой някога е имал -
това е моята любима.
И за туй цвете за милиони ...

Любовта е безмозъчно нежна,
не познаваща страх, разстояние,
нелогична, лежерна, небрежна,
извисена, със чар, с обаяние.
Любовта боса гази в полето, ...

Времето върви не бърза,
бавно ходи - тъпче със крака.
През години болката отхвърля от плещите на старостта.
Облик сбръчкан с времето вървял.
И той с бастунче леко тропка, тихо свел глава. ...

Щрих
Нощ, мастилено петно
разтваря сенките на мрака
вопъл, на сподавен глас гнездо
по улицата пуста бяга ...

Нов ден, точно навреме за себе си, за да и простиш. Продължаваш си казваш, но имаш цел, далечна. Вървиш и се оглеждаш, ще я намериш! Търсиш, нея есента, спираш и виждаш сивота, дошла е. Вали топъл дъжд, стоиш навън и си мислиш, време имаш. То е пред теб, но ти трябва да я хванеш. Ловиш звездите вече ...

Уморих се себе си да лъжа
и на хората да казвам все, че съм добре....
уморих се, скъпа да живея във заблуда
и да мамя даже майка ми, че всичко е наред!
Една любов сърцето ми разкъсва, ...

Видях го аз и влюбих се от раз,
но истината грозна не се забави да излезе.
Приятелка си имал той,
но това не му попречи и с мене да излезе.
Бързо, бързо завъртя ми той главата. ...

От топли езера зелени
разстлах пътеките солени
и блясък изумруден се размъти.
Изгубен съм; не ще намеря пътя,
щом веднъж по тях съм стъпил. ...

Картините
Изчезна момчето на Коста. Търсиха го целия ден, някои от хората не се отказаха и продължиха и през нощта. И кучетата с ловната дружинка извикаха, но така и не го намериха. Намериха само количката.
Коста се беше свил до една оградата на кметството и дума не продумваше. Жена му плачеше тихич ...

Знаеш ли, колко обич
крия към тебе,
моя млада, скалиста земя,
за която някои казват
открай време, ...

Желания
Искам в поривът на Вятър
поривисто развъртян,
да предчувствувам когато
се заражда Ураган!... ...

Поля, която очевидно беше много пияна, упорито се опитваше да се настани в скута на Предраг. Въпреки, че той запазваше самообладание и приемаше ставащото с усмивка, видимо за всички започваше да губи търпение. Тя обаче не се отказваше лесно и започна да досажда още повече. Чашата на търпението му пр ...

Един приятел нов се появи,
някак... на Любов приличен,
препрати сам през времето лъчи
и тихо каза: "Много ви обичам!"
Усмивката му пореше вълни. ...

философската
поезия наравно с
поетичната
философия са две
страни на едно цяло

Оскъдна ти е роклята, умът не струва,
но погледът ми мъжки ме предава.
Ядосан съм, ужасно ми се псува,
че толкова на тебе се поддава.
На тази пуста суета безкрайна, ...

Не,
не питам вече как си, що си.
Че простих, простих. И преживях.
Не остана време за въпроси.
Всичко се смени. ...

Виждал ли си птица на дърво,
виждал ли си как с криле премахва,
виждал ли си черните очи,
как лети към небесата.
Дълго прелетно криле преплита, ...

Ако утре събудиш се, пламнал в лъчи
от слънце имунизиран срещу злите очи
недей се страхува, поглед не свеждай
нека слънцето към мен те отвежда
Ако утре усетиш, че ти липсва зората ...

От утрото прегърната,
в най-романтичния град,
на най-тихия мостик,
забравила за шумния свят…
Там искам да остана! ...

На летището...
На летището..
И ето тук съм сега.
Чакам приятелката любима.
А други майка, баща ...

Няма нищо в този дъжд,
напразно вън душата си излива,
а носеше усещане за мъж
и правеше тъгата по-красива.
Октомври е. Нормално да вали. ...

Понякога сънувам, че съм птица
и ме прегръща теменужен здрач.
А приливите звездни на щурците
пресича подранилият косач.
На хоризонта с тънък златен косъм ...

Днес тръгвам си от тук, завинаги,
без капчица вина и страх,
изгубих се във търсене на минали
решения, компромиси и грях.
Опитах всичко, дълго изтърпях, ...

Нима не знаеш, че вратата да отворя,
ще трябва първо леко аз да я открехна.
И ще притихна, за да чуя песента на часовоя,
ще се ослушвам за скрити разрези и цепки.
И ред по ред, аз всичко ще претърся, ...

Бях много водка пил... ...и тръгнах към бардака - два месеца съм работил, преведоха в картата заплата.
Пътьом срещнах проститутка.
Макар пиян да бях успях - бе грозна - и в сумракът го разбрах. Но нека...свирка ми направи...
Такси си хванах и пред бара стигнах, там поръчах скоч за двама и набързо аз ...

Щастлива съм, че имам, Боже, теб
и че със вяра просветли душата.
Че ме запази истински човек,
макар че пренебрегнах правилата!
Щастлива съм, че ти не позволи, ...

Тя:
„Океан!!!“...
Той:
„О кей, Ан!“...

Сред поляни от лалета
и небета от мечти
виждам все това момиче
с лешниковите очи.
Във косите ù красиви ...