Къде сме ний
Пак поглеждаш ти към тях,
търсиш своя звезден прах,
колко много са, нали?...
Можеш ли ги преброи?... ...

I want to tell you, that I want you,
I want to tell you, that I miss you,
I want to tell you, I wish you we're here,
I want to tell you, that I want you near.
I want to tell you, that I love you, ...

„Надежда - други златни рибки няма.“
В. Чернев
Скъпи мой, тъй добър и далечен,
плаче дъжд и е тъмно навън...
Само вятърът в тъжната вечер ...

Вървя сама и бавно под дъжда,
студени капки галят ми лицето
навън отново спуска се нощта
и тъмнина обвива пак сърцето.
Спокойно е, и тъмно... красота! ...

Просъница
В един и същи сън
сънувахме, до изнемога:
дълга, честта, страстта,
копнежите по Дявола и Бога. ...

Почти нечут среднощен стон
и в мрака – глас отчаян, плах,
през улиците без подслон,
не плачех, а безспир вървях.
Вървях без път, но все напред, ...

Бе Красиво
Виждаш го да расте тъй диво,
цвете така мило и красиво.
Откъсваш го да е във ваза изгнило,
хвърляш го огорчен, че е загинало. ...

Чувствам се като престъпник,
крадейки от спокойното му спящо лице.
Успявам да докопам отражението му,
заспалите му очи ме карат да се усмихна
и макар и аз още да спя ...

Говори ми!
Разбий тези стени -
помежду ни -
отдавна са глухи за вопли.
Ден след ден нокът ги чопли - ...

Стрелкащи се от зори до зрак
импулси в мрежички от мисли.
Като експресчета. И нощем пак -
немирни, непокорни и улисани
във чудото, наречено Живот, ...

На всеки Човек.
И ако мракът лепкав ширне се в очите,
и цветовете ярки рязко се разплискат,
тогава даже в слепота да си приклещен,
ще виждаш повече, отколкото си мислел. ...

Прекрасна непозната,
Когато ви видях за първи път, вие приковахте погледа ми като чук пирон в чамова дъска. В този момент нищо, дори клещи и тесла, не бяха в състояние да откъснат очите ми от вашата прекрасна фасада! Кожата ви - бяла като латекс, краката ви, сякаш изваяни на струг, талията ви - стег ...

Всеки понеделник
чакам петъка да дойде,
а всеки петък
моля се да няма понеделник.
Така изтича между пръстите ...

Защо са тези низки страсти?
Нима душите ви са по-корави и от камък?
Невъзвращенци, там си останете
и на богатствата се насладете.
А талашитеният й ковчег - ...

Зимата идва и си отива,
щъркелите се връщат и си отиват,
приятели се срещат и си отиват,
но болката не ще.
Какво ли не направих, ...

Тъжни хайкута
Земята плаче.
Никого няма си тя.
Тъжна картина.
*** ...

Тъжно е майка заплакала...
За своят род и родина.
Че всички в нея род
добили...
Но от рода си от майка си, ...

Самотната китара
Виси китара на стената
самотна, прашасала, тъжи.
Струните изяла е ръждата,
а споменът в нея спи. ...

Тази вечер ще си легна рано.
Нямам бира. Нямам и мерак.
В портфейла ми е пусто, празно.
Купих ти рекламен, нов матрак.
Аз ще легна тихо на дивана. ...

Градът е празен като тишина.
Вятърът единствен се разхожда.
Загърнат в свойте спомени вървя,
ала треперя, сякаш съм без кожа.
В уестърн ли съм или в моят град? ...

Ще попиташ ли
Ще попиташ ли тихо сърцето си
Ще остане ли с мене до края,
Онзи край откъдето започва безкрая
И Вселената с радост целува душата. ...

Сладнят безвкусно в мрака цъфналите вишни,
закичени несръчно в деколтето на април.
Душите им, душите им са пепел от огнище
и не подхожда в клоните им цветен аркансил.
Кому са нужни за декор бонбонените облаци, ...

"Душа болит, а сердце плачет..."
се лее тъжно песента.
Изгубена, като сираче,
заплака моята душа.
Опитах нежно да я сгуша ...

Хей, море, здравей
Хей, море, здравей
кажи,
ти помниш ли
тез влюбени очи ...

Лед в очите,
компютър в главата,
камък в гърдите -
Това е цената,
която плаща ...

Беше толкова рано, че небето беше оцветено в онези нереални цветове от жълто, през розово до тъмно лилаво, които се раждаха само в топлите утрини на най-дългите дни. Силует на добре сложена жена с коса вързана на опашка се измъкна от жилищната сграда и се затича леко през градинката пред блока. Само ...

Самота - онова тъжно нещо
от което не можеш да спиш,
когато обич недоказуемо гореща
да мъждука в душа приютиш...
тя е твоята недосегаема тайна, ...

Безразсъдство
Днес със теб
сме само двама...
Почакайте за миг,
завистници лукави!... ...

Държах те в скута,
гледах ти очите
колко си малка,
а толкова сладка.
А ти с ръчичка на дете ...

Високо горе
в свят на душевно
блаженство
сред вечен живот
и красиви градини ...

Завеси на рози,
позахабени порцеланови чаши,
възглавнички розови,
на масата купа със ябълки ланшни.
Приютили сме се за вечност. ...

Душата ми е чиста като първи сняг и бяла,
върху нея исках с цветове красиви на дъгата,
да рисува любовта, макар и малко закъсняла,
с един замах на четката и да потуши тъгата!
Уви! Не всичко във живота точно е така, ...

Мрачна нощ, поредна вечер.
Звезди и стонове далечни.
Пореден сблъсък, време вече.
И пак от крясъците вечни.
Омраза. Ярост. Синини. ...

Друг е света, друг е
когато чашата остане празна
и огнената течност изсмукал
огледаш се и си казваш:
Различен е сега света ...

Своенравно е мойто сърце.
В него зло и добро се пресичат.
Ту те гали с вълшебно перце,
ту - със сабя на две те разсича.
Днес съм влюбена в теб. Затова ...

Тъмни облаци бяха надвиснали над душата ù. Зад спокойното и тихо лице вилнееше една незатихваща от години буря, потушаваща всяко друго чувство в тъмното ù сърце. Нощем копнееше да намери спасение или някой да угаси това мрачно чувство завинаги, защото то я убиваше. Нямаше ли лек за нея? Или тя сама ...