Искаш да пиша текст без клишета,
да бъде съвременен стих!
Знам, ще получи много крошета,
щом е клиширан, ялов и лих!
Заваляха в мен дума след дума, ...

Признавам си. Родил съм се такъв...
душата ми във нощите да стене,
да потича в мен гореща кръв,
да бъда толкова човечен, земен.
Прощавам си. Живял съм и във грях... ...

Три дни по-късно, три цигари в пепелника…
и дори полуусмивки, и дори ирония, и даже скука,
отегчена напрегнатост търси граматични грешки,
илюзиите черно въздишат и стават невзрими пешки.
Три питиета по-късно всеки е по-чужд от всякога, ...

И З П О В Е Д
Кошмар е моят ден. Кошмар е моят сън.
Вървя към бряг студен – не чувам шум, ни звън...
Разтворя ли очи, протегна ли ръка –
усещам пак сълзи, докосвам суета. ...

Не знам какви неща точно обичам.
Знам какво ми доставя удоволствие...
Това мога да ти кажа..
А какво обичам... няма никакво значение...
Приятно ми е, когато се обърнеш и ми кажеш името, това е страхотно... да чувам името си от теб е... не знам, ужасно е приятно... ...

Искам да се облека в ярко и червено,
като пролетна река – в синьо и зелено.
Като слънчоглед и аз нека да изгрея,
дюля в жълто, житен клас – нека да се смея.
Тюркоазено море да е мойта дреха, ...

Ти ли беше този,
ти ли беше, свят,
който тъй ме омагьоса
с твойта обич и омраза?
Ти ли мен ме раздвои, ...

Nerves are like walls
They keep me alive
Without them everything falls
And loses its life...
Without love I cannot breathe ...

Ще ме харесваш сплетена на плитка,
без гащи и без сутиен,
давейки се в страст,
името ти да изричам с пълен член...
Ще ти харесва тихо в нощите да галиш ...

The bearer of light
arrives to blind us;
to show us everything material
is all we'll ever have,
all we'll ever be; ...

* * *
Exegi monumentum*
Я памятник себе воздвиг нерукотворный,
К нему не зарастет народная тропа,
Вознесся выше от главою непокорной ...

Колко време съм тук? Сякаш вече не помня годините.
Цяла вечност как бродя - странна скитница в чудна земя.
Колко жалки измами, колко истини тежки преминаха
и оставиха белега свой, като знак на съдба.
Бях и смисъл, и вик, в храм на вятър-неверник бях жрицата, ...

Сияе луната в звездния кош
и със сребро земята покрива.
Даже листо не потрепва.
Гората бавно заспива.
А и щурчето уморено мълчи. ...

Свежа, закичена с утринна роса,
ароматна роза от извора на белонога -
в любов се заклела.
Росни й капки не носят богатство
те са надежда за капчица вярност, ...

Тъмнината е черна, тъмнината е тъмна,
тъмнината е страшна, ужасна дори,
в тъмнината злокобна не можеш осъмна,
във нея се мята, пищи и гори,
нещо проклето, нещо тъй черно, ...

Коя е тя?
Може би поглед?
Поглед щастлив и нежен, озаряващ, както слънцето ранното утро.
Поглед загадъчен и мистичен.
Тя е дъх! ...

На пейката боята е студена...
Ръцете ми са сламки от коприна.
Докосват пъпката червена -
листенце нежност в цветна зима.
Ухае на сълзи тревата, ...

*
квадратни мацки
по бикини
току да кликна и
... ми мина ...

С ОБИЧ
На Самодива (Вики)
Честит да бъде твоят ден,
сестрице моя, самодива!
Светът е в тебе прероден ...

Здравей, Слънчице красиво...
пак доведе пролетта,
и птиците дойдоха,
носят любовта...
А мина ли през Видин? ...

Зная, че ме чакаш и ме виждаш
далеч на хиляди години светлина.
Невидима, но повече от жива
отдавна надхитрила тленноста.
Във всяка тиха ласка те познавам , ...