Тя отново бе готова да предаде душата си, да остави тялото си на тях, да го опитат, тази невинност, която носеше в душата си вече се изчерпваше... Тя отново бе готова да се заблуди, да заблуди сърцето, съзнанието си, да направи поредната грешка, която щеше да изстрада така тежко, както предишните... ...

Припламва светлината на надеждата
през процепа на свъсените облаци.
Над тях е осъзнатата безбрежност,
която днес отново се разтвори,
за да ме спусне в бездната на дните. ...

Беше късна пролет в Парка на Културата и Отдиха в Москва. Кленовете бяха прецъфтяли и стояха окичени с хиляди малки витълца – въртолетчета. Дърветата търпеливо чакаха, променливото пролетно време да донесе така желаният за тях повей, и семенцата скрити във въртолетчетата да се отправят в пътешествие ...

Нещо старо, което намерих докато скролвах из архивите си.

Без Ева в Райската градина...
(един поетичен каприз)
Веднъж във Райската Градина
бе Господ ме поканил сам:
бе точно както по картина, ...

синбек:Free BackingTrack
Едно недовършено парче с най-добри "пожелания" към IVN ,за 2 дни "тука има,тука нема"(ток) !

Kamelot - Liar liar
Would you pray if said you were dying
Would you be a little stronger
Or fall down on your knees
Would you stay with me ...

В този свят тревожен,
на войнѝ подложен,
трябва да живееш
и да оцелееш.
Но си глух и сляп, ...

Красиво е да бъдеш лъч последен,
от залеза с предчувствие отронен,
под златото на есента погребан,
сред корените на дърветата заровен...
Красиво е да си самотна мисъл, ...

А се страхувам... много се страхувам
че няма да се сбъдна в твоя ден
че няма да ме искаш вече истински
от хиляди представи ослепен...
че няма да делим среднощни думи ...

Пролет
Едно момиче чака пролетта,
с надежда във прозорците занича.
Ръце протяга - търси любовта,
лелеяна във тайнствено наричане. ...

Стих 2
RemaTе
Живот в живот и тяло в тяло,
родени, за да бъдеме едно,
намерили във вечното начало ...

Оттам нататък жалка пустош,
безплътна и еднопосочна.
Креслива, жадна и намусена,
чудовищно сама. Нарочно.
Оттам насетне безхаберие, ...

НОЩ НА ГРЕХА
Нощта е безлунна..! Нощ на страстта!
Стонове чуват се от тъмната стая...
Нощта е изгаряща..! Нощ на греха!
Тръпки прокрадват се по тялото бавно... ...

Т И Ч А Й, М О Я О Б И Ч
Чувам глас безмълвен. Шепне тишината...
Отдалече тръпнат влюбени сърцата.
Стигат ми очите, за да му говоря.
Ето ми ръцете, за да му отворя. ...

Тримата се радваха на пролетното спокойствие и на гальовно огряната от слънцето поляна. Бяха седнали на застланото върху свежата трева одеало. Двойката вадеше храната и приготвяше всичко за хапване. Самият се оглеждаше наоколо. Гледаше нагоре, към ясното небе. Синьото го успокояваше, а чуруликането ...

Сбогувам се със залезните истини,
споходили внезапно сетивата ми.
От страници на книга ненаписана,
бездомен лъч изпада на земята.
Обречен да умре, далеч от слънцето, ...

Върви, народе поробени,
върви където и да е,
в България такива са нещата,
някои имат, други не.
Тези имайки не им е грижа ...

Едно от най-трудно разбираемите понятия е чистотата като основна характеристика на онова, което свикнахме да наричаме духовност. Да говорим за степени е един твърде механичен подход. Това би означавало да разглеждаме въпроса линейно, едноизмерно, а той не е такъв, не е такава и действителността.
Тем ...

Отпивам
чашата самотна.
На глътки –
до без път.
Прелиствам, ...

Размисли
Чета някога написан стих,
и почерка, и думите са мои,
но себе си там не открих,
там, сред романтични герои. ...

Питат ме, приятели и близки "Какво ти подариха?"
Нима не знаят, че най-ценните неща са безплатни....
Нима не знаят, че щастието с пари не се купува?
И, че живеем в свят пълен с фалшиви усмивки....
"Не ми трябват подаръци" им отговорих, ...

С перо се разхождам
по листите бели
и пиша задъхан
стиховните трели.
Избърсвам потта си ...

И защото светът напоследък върти се в различна посока,
не откривам ни вляво, ни вдясно пътека и знак отпреди...
Човешката обич превърна се в някаква дрипава стока –
да обичаш съсед, да обичаш несретник предимно вреди!
И понеже да вдигнеш пред къщи дувар задължително стана, ...

Изнизват се години, дни,
минават бързо и нехайно,
срещаме времената идни
и подминаваме случайно.
Заминах – все едно вчера, ...

Небето е небе, когато ...
Небето е небе, когато се синее
и слънце грее в неговите широти,
когато над света се смеят
бързоноги весели лъчи. ...

Когато вечер самотата си преглъщаш
и любовта на буци ти присяда,
викни ме, аз ще долетя да ми разкажеш,
ще ти изпия болката и ще си тръгна.
Минутите ми стават часове, ...

Умирам от яд,
побърквам се дори,
чудейки се
кой ли пък сега
минава през мислите ти. ...

Бюфетът на село е пълен със спомени!
Тръпнат витрини от минал млад смях,
където сред дребни дечица усмихнати
кипял е животът за всеки от тях.
Запазена още, макар и олющена, ...

Вчера на митичния „Анфийлд” изигра последния си мач една от големите клубни легенди. Но изпращането на великия Стиви Джи – спортсмен, който записа името си в историята на „Ливърпул”, на английския и световен футбол, бе съпътствано с доза доловима горчивина. И тази недоизказана, но осезаема печал в п ...

Бих искала в безкрайноста
тъгата си да разпилея
и спомените да изтрия
като на учителска дъска
и пак се питам ...

Далеч, далече си от мене,
сега не чувам те дори.
Това което съществува,
защо така ни нарани.
Да можех времето да върна, ...

Генка Богданова
Аз съм птица за полет родена
и духът ми свободен лети.
Аз не мога да бъда смирена,
не понасям окови, юзди. ...

Не умирай
Аз трябва да спра – веднага, сега!
А горят ме жадни огньове – пищят за вода.
И отрова тъй много, чака изпиване – а няма кога!
И всичко това преди отиване – там под дъга?! ...

На двора -
олющена вече от времето
черна дъска -
(уволнена?!)...
И шепне ...