Бягай!
Ръце сковали се от студ,
гушнали дете до майчината гръд,
косите в заскрежена пелена
така видях аз хубава жена. ...

Нейтън посегна да прегърне приятеля си и тогава се сблъска със неприятната действителност. Вместо приятелски поздрав, Брус извади полицейска палка, опря я в гърдите му и се развика.
- Кой си ти? Как влезе тук? Напусни незабавно!
Нейтън вдигна ръце.
- Брус, не ме ли позна? Аз съм Нейтън, твоят прияте ...

Хоризонтът се обагри в червено.
Лумна огън. Избухна пожар.
Появи се слънцето. Новородено.
И любовта си, ни даде във дар.
Вълните, като огнени пламъци, ...

Когато полетиш, размахвайки крилата,
едно перо пусни, със него да напиша...
Писмо до теб, ако застудее. Под асмата
ще съм сипал вино, а вънка ще е киша...
Под чардака трябва да забравим всичко, ...

REBORN!
Последният изстрел отекна,
не оставиха нито следа,
слънцето парещо пекна
и какво от това? ...

Знаеш ли какво е недостатъчно?
Да се влюбиш, да обичаш... Истински.
Трябва много повече. Трябва ти перфектност, за да заслужиш неговия поглед. Трябва ти многообразие всеки ден, за да задържиш неговия поглед. Трябва да си с него винаги, а той - когато има възможност (и не всяка възможност ще използва ...

Погледа си не мога от теб да отскубна,
в червен ярък плам и аз ще се превърна.
Ще обгръщам бавно всичко около мен
ще се освобождавам плавно от адский плен.
В пепел мислите ми ще догарят, ...

(Недейте)
Не пейте ми песните, о, трубадури,
мокасините ми вий не сте обули
и сълзите ми още не проливайте,
хлевоусти, вий, за днес почивайте! ...

Ритъмът ти на сърцето като балада,
пееща за нашата млада любов,
като пролетен ден и огряващо слънце,
готово у нас да роди живот.
Не смея да погледна тези очи, ...

Аз съм свършен човек.
Моят сняг е от лани. Моето слънце е рана.
Моите дни са листчета бели, на които не пише късмети.
Звездите си спомням: те са нещо от мен разпиляно,
но какво точно – едва ли някога ще се пресетя. ...

12.03.2015
Мария Събева
Безсмъртие
Човек се ражда да се радва на живота,
да се труди, да твори и да създава. ...

Думите ме задушават, давят,
притискат душата ми,
разтуптяват сърцето ми,
крадат въздуха от дробовете ми,
тровят тялото, разпиляват ума, ...

Направен си от глина.
Пръстите ми
потъват между ребрата ти.
Ще те ремоделирам
по мой образец, ...

* може и повече, може и по-малко
Едно и две, и три, и четири;
безкрай в безкрая си, и той в безкрая.
И пет, и шест, и седем грешници
ни с шум пристигат, ни с имена се славят. ...

И след стотния изгрев без тебе
ще проклинам навярно все още
леглото ми с хватката ледена,
безтебно-безхлебните нощви,
безтрелия писък на птиците ...

Обичах те и ти подарих всичко мое, дори най-любимия ми пръстен...
Защо постъпи с мен така? Сега те мразя и не искам даже да те виждам...
Пуснах твоята ръка и скочих, за да ти докажа, че за теб готов съм аз на всичко,
но уви, сгреших жестоко.... ти отново ме излъга и паднах много ниско!
Аз ти дадох в ...

Чудо на прави водата
Любов искряща затваря рана –
жива вода от небето!
Манна небесна – обич изляна.
Пее във мене сърцето... ...

Тя стъпва тихо като изгрева,
на най-свенливата зора,
но завладява като прилива,
на най-немирната вълна.
Очите ù са като пламъка, ...

За нежната вяра ...
За чистото чувство!?
За силната обич...
За сладка любов!
За живот измислен, ...

И днес ще те обичам по-малко от вчера,
и днес ще проливам по-малко сълзи,
и днес ще разбирам, че не съм вече твоя,
и днес сърцето ми вече по-малко боли.
А вчера ще бъде все по-далече, ...

Понякога ми липсваш. Колко странно!
А друг път така да те мразя.
Уж все си тръгвам, а накрая оставам.
И заедно в локвите газим.
Избягвам те, нали така се забравя. ...

Бях много малка, само в първи клас,
когато танцът нежно ме извика.
И с кукленска носия във захлас
отдадох се на живият му ритъм.
Танцувах от душа и със сърце ...

Пъпките разцъфват, ухаят неустоимо.
Пчелите жужат неуморни, събират прашец.
Животни и птици по двойки са само.
Цъфти и мирише на мускус светът.
Вървя им по пътя, намигат и ме закачат. ...

Но
Рай
Бе !!!

В една страхотно стръмна тишина
минавам сам по моста на тъгата,
да търся глухата далечина,
просветваща в следите на ятата...
Животът се съсирва всеки миг ...

Няма илюзии черният лебед
Свещ на трапезата. Тиха молитва.
Хлябът без сладост е. Виното пари.
Слънцето дращи поредния заник
и се пилее в душа самодивска. ...

Що ме питаш, мили Брате,
свои дертове ли немаш?
Остави ме да си патя,
от мен акъл немой да земаш!
Колчем бех по-малко гламав, ...

Как в живота ми влезе… не зная…
неусетно… и някак различно…
не изгарящо, бурно… в омая,
а спокойно... не съвсем романтично.
Без да сваляш звезди от небето... ...