По клепките ми се прокрадна минало,
изплакано, измислено, покварено и тъмно,
покрито с воал от забравимости,
съзнателно подтиснато, обвито в сънища.
Просмукано във времето с постоянство. ...

Тези звездни светове,
паяжинно оплетени в небето,
какво ли знаят те
за тежестта в сърцето
разпъваща аортата до скъсване, ...

Феята спря пред Бойко с ласка -
той превърна се в каляска.
Но после магията се развали -
от очите му сълза подир сълза вали -
Пепеляшка си замина, ...

Вечери в хоремага
Трети март
Според българския тълковен речник хоремаг е съкращение на хотел ресторант магазин. Демек всички тия неща в едно. Това чудо се е пръкнало по българските земи някъде към 1950 година, като реплика на Съветските такива. Може би тогава е имало хотелска част, но тя отдавна е и ...

Животът - елементи, пръснати в безкрая,
без минало, без бъдеще, без настояще,
мозайка, разпиляна в пъстроцветни мигове,
недовършена, несъвършена, несглобена.
Красотата е в изкуството да ги сглобиш, ...

Алчен чичко паричко,
прикрит в костюм и вратовръза
и с "Гучи"-та се пръска.
Плешив, мазен, затлъстел,
всичко чуждо си е взел. ...

ИВАН НИКОЛАЕВ
Възложиха му да разпита по делегация местния безделник – клошар на около седемдесет години, който живееше в една изоставена овчарска кошара горе на платото. Не си струвало да го викат чак в столицата, местното дознание можело да свърши работа. „Колко му е, ще го разпитам, но тоя хич не ...

"Болката... не си я давам!"
Повярвах ти. Не бе лъжа.
Душата беше окрилена
обгърната от любовта.
Изчистена от подозрения. ...

С Безкрая се изпълвахме взаймно.
Имах Светлина, а не очи.
Непорочна мисъл искаше да бъде
и Душата ми пред мен се появи -
стъклена, ...

Вчера беше годишното събрание.
С бурни критики и речи,
вземане и даване на звания,
с тържествените обещания.
И накрая - гуляй до безсъзнание. ...

Без посока странник във нощта се лута,
Но нима изгубен е щом няма път?
Лудостта е сякаш негов спътник,
Но заедно със нея и мирът.
Щом срещнеш го, в мига той те оставя ...

Осъзнаване
В самия край на личното пътуване
откривам странното си съществуване.
В любов измамна съм живяла -
години дълги в изневяра. ...

Как исках на глас да изричам
всичко, което в душата напира,
но някак разумът спира
да ниже думи богато,
знаех да пазя своята сила ...

В гората е забагрена картина...
Рисува я без четка есента.
А над града оловото се срина.
Прескачаме на зимата плета!
Настръхнал съм, под якето с качулка. ...

След тъмната нощ, погалва ме утро.
А слънцето - грош, усмихва се хитро.
Премята си крак през бяла постеля
и в цветен овраг земята простреля.
Лъчите си то в тревата забива. ...

Светлината я има,
липсва лъчът.
Думите бягат по дългия път.
Небето без облаци.
Дъжд не вали, ...

М Ъ Р Т В А З В Е З Д А
Тишината се разцепи.
Безумен вик
… и отново - тишина.
Тъмнината се продра. ...

Душата ми е като броня.
Недостъпна е за лоши хора.
Душата ми е като една червена роза.
Цветето на Любовта.
Това цвете е за теб, приятелко любима, ...

Нейтън агонизираше в полусъзнание, когато някъде от далеч до него достигна звукът на сирена, после два чифта ръце го вдигнаха и го понесоха на някъде.
Мъртъв ли беше?
Не, не може да е мъртъв! Трябваше да стигне до издателството, трябваше да разбере какво се случва...
Мислите му отново потънаха в без ...

В малка лодка край Босфòра,
надалеч от всички хора,
прост един лодкар си рече:
- Няма да съм беден вече!
Всеки, който съм оправил, ...

Зеленият залез в Пасифика...*
(спомен)
11.05.1982 год.- Пасифика
Нежен залез макове разкошни
пръснал бе, а палави вълни ...

и всички звезди
вкупом излъчването
ти не надсветват

Войниците ги лекуват след Виетнам.
Войници, не на себе си от смърт,
виждащи голи рани и сърца навън,
...както аз ги видях- нея гола, с друг и с друг...
Но за тила, никога няма война, ...

"Какво прави истината"
Имало едно време един овчар, който разказвал на всички това, което е видял. Търсил хорското внимание. Макар да послъгвал за неща, за които не бива и когато не трябва, за да се забавлява, истина бе излезнала и от неговата уста, но в късна дата. Осъзнал за грешката си, когато би ...

Разбира се, че се сещам за баба Троцка – беше най-дебелият и проклет бабишкел в цялото село. По цял ден се препичаше на слънце на една паянтова пейчица пред още по-паянтовата си къща и попържаше като хамалин. Ако става дума за демокрация, баба Троцка беше открила нейните принципи много преди 1989-а ...

Най-важни са онези тихи думи,
които сме изрекли на раздяла –
щом с някого до смърт сме се целували,
голямата любов си струва –
цялата. ...

Щом те има
значи ще изчезнеш
някъде в смъртта
на ветровете.
Хоризонтът пак те приближава ...

Слънцето плъзгаше по кожата му ласкави лъчи и го заливаше с разтапяща, блажена топлина. Той докосваше пясъка и от време на време загребваше от него цяла шепа. Обичаше да усеща как се стича като жив между пръстите, а после се връща обратно в безкрайното, пясъчно море. По страните си усещаше танцуващи ...

Спомням си думите на мои приятели отпреди. Казваха ми, че голямата любов е една и си остава само тя, а ако изчезне нещо в теб умира. Оприличаваха го на частица, която трудно може да се възстанови, като празнина, жигосване, печат, който те променя завинаги. Разбира се не им вярвах. Как така ще станеш ...

Войната вкъщи
Война – въоръжена борба между държави, народи или групировки. Използваните средства са оръжия, автомати и ядрени устройства. Стотици загиват, а останалите трябва да носят със себе си ужасния спомен от кървавата война. Но цикличността на живота предразполага към войни, те са неизбежни, ...

Есен...
Над тъжната земя
се рано свечерява...
Животът занемя
без птичата гълчава... ...

ти си шепотът
под угасналата лампа
и миглената сянка
върху устните ми
вечното мое обсебване ...

Пленник съм на времето сега.
Пленник бях и на любовта.
Беше ден, когато те прегръщах.
Беше нощ, когато те целувах.
Бяхме и двамата докоснати от любовта. ...

Марийка Събева
07.03.15
Кръговрат
Космическото време е вечно и безкрайно,
човешкото е твърде краткотрайно. ...

Обичта, като цветя - букет,
стаите навред краси.
Скромничкият ъгъл е зает
от цвят де шари, ала не мърси.
Гледаш и не ти омръзва, ...

В тази времева матрица,
в която ни зарешетиха всинца,
аз съм не на място,
за мен е някак тясно...
Духът ми полудял е ...

Дали невежата, който никога нищо не е видял, никога и нищо не е изпитал или този, който е преживял много е по-щастливият от двамата?
Щастието е доста имагинерно. В един момент смяташ, че имаш всичко, което ти е необходимо, а в следващия по някаква случайност нещо или някой нахлува в живота ти и ти п ...