Глава пета- Станоз
„Есента беше настъпила необичайно рано. Планината се беше покрила със злато и охра, а небето над нея беше почерняло от някакви странни птици, които се виеха безшумно над малкото градче, като черен градоносен облак. Часове наред се виеха високо в небето и след това изчезваха така в ...

От когато се раждаме в белия свят,
почва дявол рогат във врата ни да диша
и животът ни бял, през сълзи и през смях,
преминава в борба, за която венчани сме свише.
Аз на влака съм пътник, летящ в коловоз ...

Сама
Затварям очи.
Броя до три.
Липсваш ми.
Пак рукват сълзи. ...

Тихо тичат вълните по морския бряг
И шегуват се нещо засмени,
Шепа гларуси скачат по пясъка
И броят закъснелите облаци.
Двама влюбени чакат на кея ...

Казваш, човекът бил нещо изящно,
странно създаден,
чудиш се как?
Не стигаш до извода
и пак ти спориш с мен, ...

Този сън е различен–
има само начало!
Вече двайсет и седем години
сънувам го!
Сватба! Музика! Песни!... ...

Ако можеше тъгата да говори,
би разказала за свойте грехове –
на сърцето ми за всичките неволи,
за обвивката от мъртви ледове.
Уви, тъгата ми роди се глухоняма, ...

Вали ли нещо друго със цигарения дим,
освен беззвучие?
Валят май няколко минути също,
пришити в наметалото на вечността.
А кръпките от облачно - ...

Започнах да се уморявам вече,
от всички тия недокоснати звезди,
да тръпна в очакване на принцове - спасители,
които да заплитат в косите ми лъчи.
Които в късчета от доблест да завиват ...

Сърцето стихваше в гърдите ми.
В душата гаснеше пожар.
Погребвах есента и птиците.
Ужасно сам. Ужасно стар.
От прашното стъкло ми махаше ...

Може ли светът да се огледа цял
в една прозрачна, идеална капка,
останала върху перваза чист
след летния, уханен дъжд?
Нима поглеждайки я изведнъж - ...

Много е просто – само аз и ти,
без смешните обещания...
Иначе после безкрайно боли.
Обвързаността е страдание.
Много е просто... обич без вини... ...

ДВЕ СЪДБИ
Владимир Висоцки
Славно, първата третина
аз живях - двайсет години -
По науката. ...

ЕДНА ЛЮБОВ
Дворовете дочаках, цъфнали...
Замириса люлякът на младост,
небето върна се безоблачно
и изгревът видях на залез. ...

И ето - заграчиха пак срещу мене,
че бил съм "такъв"
или "онакъв". Че съм нямал
поетова, собствена кръв.
Че миришел на мухъл стихът ми. ...

Хайку
Сухата река
Затихна опустяла.
Стадо без трева.
Съвременно ...

КЪСНА ЛЮБОВ
„Подобно на шарката, любовта е най-опасна,
когато идва късно в живота”
Лорд Джордж Гордън Байрон
„Не, това не се случва с мен”, си помисли професор Карадочев, докато следеше приближаването на плочника, от който започваха дългите крака на Тинчето. ...

В тази топла юлска нощ
аз искам да ти пожелая лека нощ
и нека да сънуваш розови мечти,
а наяве да ги сбъднеш ти.
Аз искам тази нощ да бъда светлата луна ...

Аз съм образ. Не голям, но какъв образ само. Да, знам свикнали сте тук пред вас да изскачат постоянно разни образи. Но аз наистина съм такъв. Цялата мисия е да донеса едно писмо на главния герой, само това. Появата ми е десет секунди максимум петнадесет зависи от режисьорското решение. Естествено и ...

Ще се вливат калинки в кръвта ми,
ще се вливат толкова много
и толкова трепетно,
докато те срещна отново.
Ще пулсира сърцето ми, ...

Усмивката ми топла (помниш я)
последни очертания... бледнее,
„вратите“ се затварят... Губиш я!
Умния не би приел да не посмее.
Не би си позволил и да предлага ...

ухаеш ми на портокалови кори
рано сутрин
дори преди кафето
а то е черно и горчи
разтварям себе си ...

Обърнах гръб на всичките светии,
иконите и кръстовете скрих,
от мен самата също ще се скрия,
ще скъсам даже листа с този стих.
Не искам нищо. Воля, сила, вяра... ...

Цял живот заобикалях реалността и нещастията на бедните, на лишените от свобода, на лишените от избор, возейки се в изискани карети, облечена в памучно кадифе, но бавната скорост, с която минаваха годините, правеше все по-трудно за мен да бъда подвластна на безразличието си. Дните се точеха бавно и ...

На Филип Дянков
Днес по-добрите си отиват.
След тях мълчание остава.
Животът е небесна нива.
Съдбата жъне и засява. ...

Нещата знам, че се променят,
мръсника, във съда ни става чист,
а други никак не се сменят...
Бивш негър ...
и бивш... ...

Денят на Минотавъра приижда...
По блудни траектории се стичам
към омагьосаното цвете вътре в мен.
Последни мисли в този свят изричам,
към устните ти разпилени устремен. ...

Изгрявам със слънце на двора
и ръся в цветята живот.
Целувам по бузите хора
и грея в небесния свод.
Затоплям земята на къра ...

Нa прощaвaне с детството и с теб
Нa Н.
Когa порaснaхме, съзнaвaш ли?
Зa ден зaхвърлихме нaивните предстaви
преди дa дойде време зa сбогувaне, ...

Имам си гости, Сигурно сте чували приказката ”Какво съм ти направил, братко, че ми идваш на гости?!” И аз се питам, какво лошо видя от мене третата ми братовчедка Плумка, мъжът й Груди, дъщеря й и двамата й внука от село „Съдийска дупка”, че съвкупно ми налетяха като мухи на мед и вече две седмици м ...

Дали съм луд? А може и да съм,
макар че аз почти не съм съгласен.
Но пазят ме с решетки, че навън
за социума просто съм опасен.
Обаче е прекрасно да съм луд, ...

Лятно време, по Гершуин лятно!
Самотата танцуваме в такт...
Ти си моето островче златно,
аз съм твоят очакван антракт.
Невъзможно е знам, невъзможно ...

БИХ УМРЯЛ ЗА НЕЯ
Застанах пред прага на къщата и се загледах в далечината. Морето се бушуваше. Вълните бяха високи и се надпреварваха по пътя си към брега. Беше студен есенен следобед и това, че зимата скоро щеше да настъпи се виждаше по трите тъмно жълти листа, които се полюшваха на дървото пред къ ...

Този текст за песен, е написан за рок инструментала „Wen the love is gone, чийто автор е satanas (Милен Милотинов). При негово желание му давам пълни права да използва моя текст за създаване на песен. Ето и линк към мелодията:
Не мълви глупави слова.
Не мъчи моята душа.
Аз знам добре, че тръгваш ти, ...

Покана
ако
си търсиш някой лош
комуто
да се сърдиш и да мразиш ...

Самотното море...
Без лодките със белите платна,
Стихията и тъжна, и самотна-
люлее се с поредната вълна
загадъчно в мъгла до хоризонта... ...

Невероятно е движението обратно!
Допускаме да мине ударната тишина!
Ще те догонвам в трепетната светлина!
Със устрема, дори да съм неонова звезда!
Задвижено обратното,отнесено пространство. ...