Малко дете, скрито сякаш в сърцето,
поиска в съня ми нещо да каже.
Протегнах ръце, погалих телцето,
преди тишината и двама да смаже.
Прошепнах му тихо: "Помня те още... ...

палтото ми
грижливо съхранено
си остана в гардероба
в антрето
... лято е

Понякога мечтая да съм среща
на двама млади, влюбени, добри.
Да чувствам как телата им горещи
се сливат до предел - че чак боли...
Понякога мечтая да съм поглед ...

Шумът от двигателя на колата го изтръгна от унеса, в който беше изпаднал. С всеки изминат километър все повече се чудеше защо изобщо се съгласи. Щеше да е по-добре да си беше останал вкъщи!
Иван се возеше на предната седалка на стария голф на приятеля си - Дани. Отзад се чуваха гласовете на Жоро и П ...

Дъга
Белите качулки на дъжда
глави са свели срамежливо,
преструвам се под тях, че си тъжа,
а сърцето ми подскача живо. ...

Наполовина
Ти никога не ме обикна тъй
както сърцето ми жадуваше.
Копнееше за мен наполовина.
Обичаше ме, но наполовина. ...

Разказ за дивите и дивите по душа
2-ра част
На път за физкултурния салон класната на съседната паралелка ме засече и учтиво ме помоли да отнеса досието на едно момиче, което се намирало в стаята по изобразително изкуство. Заизкачвах се наобратно с пуфтене, заради поразителната болка в крака, и любоп ...

-
Обеща:
Ще те искам, жадувам и пазя
като бъдеще в дом на последен адрес.
И ще бъда последният камък в овразите, ...

януари 2013 Румяна Славова
С писък се раждаме,
умираме страшно тихо...
Не избираме ние
ни място, ни време. ...

Една искра от моето огнище
запали огън в моята душа.
И като мъж на моето равнище
аз щях сърцето си да разруша.
Дали любов - за мене непозната, ...

Когато в ада валеше дъжд
На мама
Изведнъж стана тъмно и пусто,
като пропаст пред крехки нозе,
изведнъж – без надежда за утре… ...

Годините остават зад гърба ми,
като пътека на небе синеят.
Преминали през преспите, нозете ми
в следи от обич по земята се белеят.
Какво е щастие днес вече не се питам. ...

Глава 2: Отломки
Зрението на Крон започна бавно да се връща. Отначало беше замъглено, очите го сърбяха от прахта и бяха зачервени. Усети струйки пунш на устните си и обърна ризата си откъм чистата страна, за да изтрие плодовата спиртна течност от лицето и очите си.
Ушите му все още пищяха и не можеш ...

Косите в луда страст,
безбрежно разпилени...!
Ухание на палава игра.
И в тъмнината нежна
две тела в едно се слели! ...

Не мисля мен че ме обичат
и малко затуй ме четат.
Не малко хора ме отричат
и просто искат да ме спрат!
Дали съм аз овцата черна, ...

Ще отплаваш ли, за да откриеш пътечка към себе си?
Този свят по неволя е твой. Или просто сънуваш?!
Може би си решил да поспреш? Бяха много завесите,
през които премина. Или пък така ти се струва...
Ще се върнеш ли, за да намериш сърцето отново? ...

Конете в душата ми
лудо препускат -
зоват ги
земи,
небеса. ...

Черно
Черна душа и черно сърце в едно се чернеят,
черно и черно все за черно си милеят.
Черен да е светът и черна да е съдбата,
черни хора и черни създания черни чакат зората. ...

Сaмотнa стaя
и във нея сaмотa
се виждaт зaд прозрaчния прозорец.
Един прозорец,
a зaд него прaзнотa ...

The earlier train
Don't take the earlier train -
wait until day is dawning
look at the beauty of morning,
paint in same colour your brain. ...

Рада Госпожина (тъй я наричаха, защото принадлежеше към никому непотребното учителско съсловие от госпожи, които само дрънкат) беше млада, прегърбена от нещастие и преждевременно погрозняла жена, чието тяло черните дрехи, седма употреба от Испания, отваряха още повече.
Молът пусна и народът занавлиз ...

Мечти...
Застанал пред Безкрая и Морето
сега се връщам в мислите назад,
че цял живот мечтае в мен „момчето”
да бъда смел във битките пират... ...

Меракът наш последен си отива.
Меракът за това си е мерак.
Пространствата изпълва със флуиди
до всяка дама с бюст, лице и крак.
И подсъзнателно го тя усеща ...

Намирам я скрита зад плоски мълчания,
в кръга на очите, в трамвая "желание",
наивна и боса, каквато си беше,
все тъй дългокоса, и малко бездрешна.
А бях я заровила нейде сред датите, ...

И когато животът озъбен над мен се намръщи,
и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма,
аз се връщам назад, върху стария плочник пред вкъщи
с девет цветни лехи и усмивката топла на мама.
Мама прави юфка. И разстила корите на двора ...

Въпросителни
Петък е! Ден като ден!
Щурат се мисли, хора и птици.
Грее небето над мен.
Виждам се в мъдрите му зеници. ...

Не мога все за чужди грехове да плащам!
Понякога с усмивка, понякога в брой!
На чуждите лъжи, наивно да се хващам!
Научих се да различавам мой от свой!
Не искам да ви гледам натъжени ...

якето ми
виси
безжизнено-изморено
на стола
в хола ...