Те влизат в денят с тишината!
Покланят се с обич, на простотата.
Не задминават без поздрав децата!
Покоряваща обич, излъчват сърцата!
Добрите хора незнаят умора, ...

Linеa recta
Живяхте широко, живяхте щастливи,
А вятърът духаше в нашите ниви.
Събаряше зърното, пилееше сламата,
А вие крадяхте, обсебвахте славата... ...

Дойде сутринта, когато бях под душа. Обичайната петминутка преди да се приготвя за работа. Очите ми – затворени. Капките се стичат по лицето. Приятно е.
Изведнъж го виждам. Той - на колелото, а аз - отпред на рамката. Отиваме към бостана на Манго. Или как ми маха окуражително от терасата, когато на ...

Адресирано до моето сърце
Здравей, драконче, как е хавата? Пиша ти, за да ти кажа, че най-накрая ми се освободи време да те изслушам. Много болни теми ми отваряш напоследък и дойде време да си излея душата.
Истината, мое драконово сърце, е че не ме оставяш на мира. Не може да се живее така с теб. Зн ...

Няма как ти да знаеш през какво съм преминал...
Няма как ти да знаеш какво има в мен.
Няма как... Ала знай - всичко това не е минало -
ами ще продължава до последния ден.
Няма как да изтръпна аз сега - пред отвъдното. ...

Тюркоазеният образ на сивия фон,
умрелият крал стои на черепния трон.
Кралство от умрели спомени тегне над главата от зной,
умрели хора търсещи своя покой.
Недей да страдаш, младо дете, ...

Магия
Какво направи с мен, кажи?
Някакво вълшебство? Или пък магия?
Защо не мога аз да устоя
на твоя чар и нежна сила? ...

Към спомени връща ме днешната дата,
да, хубави, но някак си чужди за мен,
стоя и си мисля, къде ми беше главата,
когато нужна ми беше във него момент.
Но ти появи се, различна от тези, ...

“Жените, които обичах, са виж: до една задомени.”
Ивайло Терзийски
Мъжете, които така и не ме заобичаха…
На пръсти преминах край тях, да не ги предизвикам…
А те до един си приличаха, как си приличаха… ...

но когато трябва
да изрека името ти,
сякаш си някъде
между гласните ми
струни ...

Хроничното безсъние укрепва
гнева под изтънелите клепачи.
От негативите на слънчевия спектър
създаваме реалност. Хилава и мрачна.
И всеки дъжд е повод за раздяла ...

Навес за изгубени души...!
Постройка временно стъкмена.
Да скрием нас от свойте съдби...?
Да скрием същността си в нея.
-Когато слънцето изгрее...! ...

Нощна София
Облян е центъра от светлина.
Фойерверки летят във висините.
Като светулки над покривите в нощта
проблясват и угасват им искрите. ...

посвещавам на жертвите
от природните бедствия
Чуйте... идват силите на мрака!
Пъплят без посока и без път!
Винаги готови за атака, ...

Без адрес
Онази обич скрита,
тайно споделена,
от свят изгубен - миг,
от делника ранена, ...

Далеч съм аз от толкова години,
напуснах с мъка родната страна,
но една ме сила ден и нощем вика,
силата на майката земя...
Немил-недраг по чужди порти скитам, ...

Понякога е като мъркане на котка
приятен и спокоен
трябва да е тихо
за да можеш да го чуеш
Друг път е като чупене на кости ...

Зърнах я съвсем случайно,
снежнобяла на пристана стои,
гледа ме и шепти:
ще дойдеш ли с мене ти?
На гребена на морската вълна ...

В живота ми изпълнен с тръни
виждам аз едничка светлина,
към мен където протяга се сама
твоята нежна ръка.
Да се достигнем заедно ...

Писмо до стрина Пена
Мила моя, стрино Пено,
ще ти кажа откровено,
чудиш се къде се дянах –
ми, и аз Европа хванах! ...

Жива съм и все още кретам
на живота в пристъпите бесни,
стъпките изрониха пътеката,
в калдъръмени улейчета тесни.
Ще се катурна мисля си, но ето, ...

Понякога във миналото се завръщам,
замислена, с усмивка и... сама,
едно чудесно детство ме обгръща
и ме повежда към реки, поля, стада!
И ето, дядовата къща, ...

Казват, че времето лекува. Може би, лекува повърхностните рани. Онези одрасквания по кожата и мислите... Но какво става със счупените кости, скъсаните връзки, разтегнатите сухожилия? Повече време. А когато цялата ти същност е разполовена, и от раната тече не кръв, а любов? Когато принадлежиш на себе ...

РЕЗЕНЧЕ ЛЯТО
Не приемай за даденост чувствата. Виж:
как край теб всеки ден, вдъхновено и просто,
се въртя, все на пръсти, подобно дервиш...
пожелал да отгледа в сърцето си Господ. ...

Колко сълзи изплакахме с тебе, Любов.
С колко думи отворихме рани.
Като двама скиталци, без път и без брод,
се изгубихме в пътища стари.
Във пустиня превърнахме всичко, Любов. ...

„Бербатов вкарва само на слаби и посредствени отбори, не и на силните!” – твърдят с неприкрито злобно задоволство хейтърите. Продажни и некомпетентни журналисти, с очевидно повърхностни познания за родната футболна история, повтарят папагалски удобния рефрен и го налагат като неоспоримо твърдение на ...

ПЕТУНИИ
Засаждаше ги толкоз неумело,
а те се хванаха, сега цъфтят.
Петунии червени, сини, бели,
засаждаше за първи път … ...

Имай/ш най-красивата жена!
Че прекрасно съм се лакирала днес ми каза,
а вчера за блузата ми направи комплимент,
ще изглеждам прекрасно, щом ме забелязваш
и никога не пропускаш някакъв акцент... ...

Иде ми пред теб да коленича
и да моля прошка за онези дни,
в които подир сенки тичах и се
вграждах в каменни стени.
Дето слепешком те отминавах, ...

Съгласи се да ми даде интервю, но поради натоварения ѝ график, се наложи то да се случи по време на работа. Разбрахме се да се срещнем в апартамент на последния етаж на една забутана централна кооперация. На приземния етаж имаше магазин за плод и зеленчук. Бях любезно посъветван да се облека възможн ...

Последно време! Вятърът довява
дъха на спомените сенокосно.
Надеждите отчаяно пристават
на поривите от несбъднатост износени...
Сега си истински. Завинаги. До края. ...

Пионерски лагер - 2-ра част
Това го изкара от вцепенението и той се обърна в посока на звука. Не виждаше нищо. По поляната все още се стелеше мъглата, а огромната пълна луна осветяваше лагера. Донко насочи фенерчето си към гората, но в следващия момент го изгаси. Светлината щеше да го издаде. Дишаше ...

съвместен проект с аквимсу (akvimsu)
Сърца от лед
Като празно платно са дните напред
и вместо четка, скалпел държим.
В сърцата се врязва, а те са сякаш са лед, ...

ДИЕТА
Шъ си свъръ урис зъ утри
и ощи три дни с думатин сок
шъ ям по ранку сякъ сутрин
нъ килатъ шъ им кажъ стоп ...

Той й се усмихна и докато нежно повдигаше косата ù, за да ù нахлузи своето яке, с аромат на изискан мъжки парфюм, я целуна по челото и задържа дълго устните си върху него.
Тя се усмихна и веднага след това го прегърна. Той също я обви с ръце и я притисна силно до себе си. Сюзън усещаше как бие сърце ...

Второпортретно
Тих,
неспокоен,
притеснено
усмихнат. ...

В очите ти аз виждам твоя страх –
страхуваш се от себе си най-вече.
Ще се превърнеш може би във прах,
ще се стопиш като мъгла в тиха вечер,
без да си познала любовта, ...

Червената хипноза, рови в теб
за помрачени, безсмъртни складове за алкохол и розова гротеска.
Любовникът скърца неубедително.
Лесно запомняща се мелодия,
обикаля безразсъдно и гъделичка нетърпеливите. ...

Дa пием по чaшкa
и после няколко още
докaто зaбрaвим зaщо сме дошли,
че никой не чaкa вече във къщи
освен aвтобусът със номер 3. ...