Глава 2 Спомени
В секундата, когато ландърът проникна в нея, Адия вече не виждаше нищо и това не беше от наслада или желание за още. Вече сякаш не беше там, гола в гората. Разни образи се завъртяха иззад очите ù и тя се озова на някакво пристанище, където никога не беше стъпвала. До нея беше ландъръ ...

Прибирам си се аз от работа, заедно с един колега, който е в същата посока. Както си говорим с него, аз виждам един магазин за дрехи, в който просто искам да похарча пари. Аз съм страшно лесен клиент… влизам в магазина с идеята, че искам да си купя нещо, не търся нищо специфично. Отварям вратата на ...

В танца на тревите във полята,
с полъха на вятър страстен, южен,
с пеперуди пъстри във косата
пролетта танцува валса теменужен.
Втурва се в потоци бързоноги, ...

Добра ли е? Навярно е добра,
щом този тежък жребий е избрала -
да бъде не любима, а сестра,
сърдечните си кризи надживяла.
За раните да носи благ мехлем, ...

Една жена копаеше пръстта
със някаква очукана мотика...
Приведена. Беззъба. И сама.
Направо по-очукана от дните.
Копаеше с набръчкани ръце... ...

Бавно слънцето замира
зад хълма откъм западния бряг.
В червено цялото небе облива,
за да изгрее утре пак.
Някъде далеч на изток ...

Надморска вечер. Гларусов концерт.
Луната над морето злато плиска.
Не се вредих пред бара за куверт.
Но всъщност аз не съм се и натискал.
Не ми се гледат "мацета" - за фон, ...

Морето си отиде.
После само фарът
самотно попримигна уморен.
Заплакаха скалите
с крясъка на чайка ...

Сватбата
И ето пристигам тържествено светла!
Прегърнала в себе си цяла вселена.
Не стъпвам, а нещо ме кара да литна
над земните страсти, в природата китна. ...

Жените често са нечия муза,
тиха въздишка в гърди на поет,
ала онази, в която се вричаш,
- тя е празен лотариен билет.
Тя е дива и външно красива, ...

Панта рей е казал веднъж
един древен и умен мъж,
което по нашему ще рече -
всичко мени се, всичко тече.
На стария навремето строшиха ребрата ...

Какво са разстояние и време,
когато във сърцето ми живееш!
Да бъда тъжна е излишно бреме,
щом в мислите ми като слънце грееш.
Щом зная, че те има и че дишаш. ...

Беше късно през нощта,
луната осветяваше земята.
Залитайки, се носех към дома,
с една-едничка мисъл във главата.
"Най сетне вкъщи ще се прибера" ...

Огън ме пари всеки ден... ей така, нарочно.
Гори навсякъде той, без да пита изобщо.
Не желае душа ми, сърце ми,
иска просто да горя на части,
да изпепелява бавно в мене всяко здраво място. ...

РОЗА (на С.С.)
За теб разцъфнах - искай да съм твоя -
свенлива и жадуваща за ласки,
- тъй плахо венчелистчета разтворила
и тръпнеща пред нежните опасности. ...

Очите ми те виждат във Безкрая.
Душата ми усеща Вечността.
Енергията мога да позная -
прекрасно те празнувам с Любовта :)
Аз търся и намирам те в баланса. ...

Войните на цар Симеон не оставили в миналото трайни следи
според учебник за трети клас.
Туй е само една от гаврите с нашите деди*!
Туй е гавра, българи, със всички нас!
*Има се предвид в учебника.

Топлата и мека есен на 1876г. нежно обгръщаше в своя пъстроцветен воал малкото селце, живописно разположено сред равнината. Ала цялата тази красота сега бе помрачена, животът сякаш бе престанал да пулсира на това място. А само преди броени месеци старо и младо с трепет и надежда се включваше в подго ...

Не виждаш ли, че всичко отминава.
Че сме прашинки във безкрайността.
Че безпощадно времето размива
и теб, и мен - реалността.
Не виждаш ли, че тука сме за кратко ...

Няма ни в изминалите стъпки
... нито в стихналите
в залеза безмълвни дни
(мигове напъпили безкръвно
вятърът на прага ми брои) ...

Последно лято ли е днеска
и ранна есен ли дойде,
че мислите ми от нощеска
летят, летят, но накъде?
И моята душа се свива, ...

Избори по никое време...
На всички български пишман политици и пишман
кандидат политици, на пиянска глава решили, че
могат да управляват Държава...
Един ли в кръчмата Ербап ...

Ще се плъзне зората от небесната шепа,
ще проблесне в косите ù бялото.
И денят ще покълне от сънени шепоти
с дъх на прясно кафе и раздяла.
Като есенен дъжд ще валят часовете, ...

НЕБЕ
Oбърна чашата небето
тази нощ да му погледам на звезди.
Предрекох му дъждовен петък
и лято дълго - да го подлуди. ...

Болест нова има днес -
страшна е зараза,
не пропуска тя адрес
и не пита - може ли да вляза?
Народа тихо покосява ...

На Г...
В очите пак блести сълза;
Мъката отново е надвила,
за да прошепне с паметта:
„Никога не те забравям, Мила!” ...