Беше късно през нощта,
луната осветяваше земята.
Залитайки, се носех към дома,
с една-едничка мисъл във главата.
"Най сетне вкъщи ще се прибера" ...

Огън ме пари всеки ден... ей така, нарочно.
Гори навсякъде той, без да пита изобщо.
Не желае душа ми, сърце ми,
иска просто да горя на части,
да изпепелява бавно в мене всяко здраво място. ...

РОЗА (на С.С.)
За теб разцъфнах - искай да съм твоя -
свенлива и жадуваща за ласки,
- тъй плахо венчелистчета разтворила
и тръпнеща пред нежните опасности. ...

Очите ми те виждат във Безкрая.
Душата ми усеща Вечността.
Енергията мога да позная -
прекрасно те празнувам с Любовта :)
Аз търся и намирам те в баланса. ...

Войните на цар Симеон не оставили в миналото трайни следи
според учебник за трети клас.
Туй е само една от гаврите с нашите деди*!
Туй е гавра, българи, със всички нас!
*Има се предвид в учебника.

Топлата и мека есен на 1876г. нежно обгръщаше в своя пъстроцветен воал малкото селце, живописно разположено сред равнината. Ала цялата тази красота сега бе помрачена, животът сякаш бе престанал да пулсира на това място. А само преди броени месеци старо и младо с трепет и надежда се включваше в подго ...

Не виждаш ли, че всичко отминава.
Че сме прашинки във безкрайността.
Че безпощадно времето размива
и теб, и мен - реалността.
Не виждаш ли, че тука сме за кратко ...

Няма ни в изминалите стъпки
... нито в стихналите
в залеза безмълвни дни
(мигове напъпили безкръвно
вятърът на прага ми брои) ...

Последно лято ли е днеска
и ранна есен ли дойде,
че мислите ми от нощеска
летят, летят, но накъде?
И моята душа се свива, ...

Избори по никое време...
На всички български пишман политици и пишман
кандидат политици, на пиянска глава решили, че
могат да управляват Държава...
Един ли в кръчмата Ербап ...

Ще се плъзне зората от небесната шепа,
ще проблесне в косите ù бялото.
И денят ще покълне от сънени шепоти
с дъх на прясно кафе и раздяла.
Като есенен дъжд ще валят часовете, ...

НЕБЕ
Oбърна чашата небето
тази нощ да му погледам на звезди.
Предрекох му дъждовен петък
и лято дълго - да го подлуди. ...

Болест нова има днес -
страшна е зараза,
не пропуска тя адрес
и не пита - може ли да вляза?
Народа тихо покосява ...

На Г...
В очите пак блести сълза;
Мъката отново е надвила,
за да прошепне с паметта:
„Никога не те забравям, Мила!” ...

За още инструментали --> https://soundcloud.com/dub-k-beatz

И написано, начертано е
по лицата наши
как обичаме ние
земно!
А нарисувано от луд ...

фантастика, фентъзи
***
- Последвайте ме. И не се опитвайте да вършите глупости - със строг глас каза Тод.
Майла и Роджър покорно тръгнаха след него, а плътно зад тях се движеха хората и кучетата.
Отведоха ги в просторна каменна зала на четвъртия етаж. В единия й край имаше стълби, водещи до златен ...

Никола Вапцаров
СПОМЕН
Аз имах другар,
добър другар,
но… кашляше лошо. ...

Те винаги идват унили и гладни,
с дъждовни коне и едва-що сколасали.
С борина ги чакам, щом мракът припадне -
да метна вълшебната кърпа на масата.
С тридневни бради по изпитите бузи - ...

Не тръгвай, лято скъпо мое,
за поздрав ти се обърни
и сламената шапка своя
за спомен ти ни остави.
Помахай ни със лъч прощален ...

Президентът е баш
главният службаш,
цар е на редене
на служебни кабинети
от старателни слуги, ...

Августовската нощ прикриваше двете фигури, които явно бяха забравили морал и задръжки, и впити един в друг стояха по средата на улицата. Нямаше никакво значение дали ще пречат на някого, дали ще липсват на някого.
Светът за тях се поместваше в този миг. Непредвиден. Жадуван.
Устните не изричаха нито ...

Глава 1 Разходка
Ландърът се движеше бавно из гората, защото оставяше топлия вятър да погали лицето му и песента на птичките да напои сетивата му с безкрайно блаженство. Лек хлад се усещаше във въздуха, който ухаеше на дървесина и малкото поточе, покрай което съществото се движеше бавно.
- Толкова е ...

Думите, приятели мои,
искат да ги оставите.
Чакат ви на завоите,
не на отсечките, правите.
Пъчат се победоносно. ...

Изплувал спомен...
И отработен поглед във страни...
Въздишка и хиляди объркващи въпроси...
В горчива кривина се сляха двете устни,
върху тях мълчанието ми се настани... ...

Да пишеш днес поезия във рими
във този труден свят и зъл, и очужден,
когато сам на сцената си мима
и плащаш данък и за въздух замърсен,
това е, струва ми се, висша карма ...

Обичаше да разказва за дъщеря си. Сигурно защото я виждаше само веднъж в годината. На обяд, в къщата на бившата си жена. На път за Гърция, ако беше през лятото, или на път за Боровец, ако беше през зимата. Единствената възможност да види внуците си. Големи сладури! - както мислят повечето дядовци за ...

И този август ще си иде,
неусетно, отеснял от ветровете.
Облаци с дъждовните си мигли
ще измият и последното му цвете.
Някъде, където хоризонта ...