Цяла нощ със губерки от тръни
шиха свойте шинели щурците.
Тежки шатри в потока опънаха
и завързаха с водни уплитки.
Приземи се в тревите луната – ...

Понякога ми стига да знам
че те има
само поглед
докосване
една единствена изписана дума ...

О, дай ми вече солени дни и късни нощи!
Бели устни на фона на червени лица.
(Пак ще изгаряме. Забравяме още
подробности като слънцезащитни масла.)
О, дай ми морска сол по езиците ...

Раздавай усмивки
Ей хора, усмихнете се. Слънцето изгря. Живи сме, а край нас всичко жужи. Колко му трябва на човек, за да е щастлив - малко обич, нежна дума и едно небе пълно със звезди.
Защо ламтеем ли ламтеем и не осъзнаваме как живота ни минава в гонене на вятъра, в търсене на още и още.
Здрав си ...

Толкова значи траело
едно щастие!
Колкото
да запалиш огън в огнището,
да свалиш вълнените чорапи, ...

Вървя по незабравената улица,
самият аз - забравен от света.
А споменът пищи като улулица
в настръхналата пустош на нощта.
Целунахме се точно тук - зад ъгъла, ...

Приятелство
Живееш до мен,
а аз не те забелязвам.
Вървиш покрай мен,
но аз се заглеждам встрани. ...

Ръцете на жената са всеможещи!
Приспиват с ласки малкото дете.
Прогонват мислите тревожни
от осиротялото сърце.
Ръцете на жената са енергия. ...

/на моите родители/
Те всичко направиха за моя сън
и мечтата стана реално същата,
сега, когато аз съм някъде навън,
чакат ме там – сами пред къщата. ...

Господи!... не помниш ли?!...
нали съм направена от твойто ребро
и ти застилам всяка нощ
горещо от страсти трънливо легло ,
аз съм тази, ...

Тихо, любов. Идвай на пръсти.
Не натискай звънеца. Не викай.
Пред вратата оставяй обувките мръсни
и тихичко влизай.
Тихо, любов. Не ме викай по име. ...

Малинови устни,
малинови страсти,
опивам се лудо
във летния зной.
С малиново вино ...

Пролетно настроение...
По още сънните дървета,
из още празните гнезда
комета слънчева зашета
и весело се заигра. ...

Крилатите хора просторът зове,
че дух на орел в гърдите бушува,
че претясно е за тяхното сърце
това, което с пари се купува.
Безсребреници с пернати рамене, ...

За да се успокоели хората,
Чобанов и Орешарски не трябвало да ги има.
Туй изръси тоз, що властта иска да взима.
Да ходи на село да копае с мотиката,
щото не разбира от политиката! ...

Душата ми е вопъл Душата ми е стон
Душата ми кърви на черен празен фон
Душата ми е мъка и страдание
Душевно аз съм гол
Душата ми е отчаяние ...

Очи подпухнали жадуват...
За миг внимание и нежност!
Във ритъм луд,
сърцето да препуска!
Като хиляди мустанги, ...

Кладенец имаше в тази гора -
някога, много отдавна,
даваше бистра, студена вода
щедро на пътници жадни.
Всеки се спираше. Дългият път ...

Притворена врата...
Чаршафи, разпръснати по пода,
пропити с аромат от вечерта
и спомена за нещо лудо.
Чаши от шампанско... ...

Градчето отдъхва. Пълзи тишина.
Жадни за дневната глъч, суетня –
тротоарите пусти, вяло провлачват
бродните стъпки на странник в нощта;
Преплувал за миг тесен сноп светлина, ...

Понякога си мисля, че сърцето ми прилича на Луната и следите на всяка любов, докоснала се до него, остават завинаги.
Понякога си мисля, че връзката ми с друг човек е като нов свят, който откриваме заедно, в който съществуваме само ние, двамата, който даже си има и име – Щастие. Цял един свят само за ...

За стадото
България е стадо без пастир,
крета в мрака без посока,
само вълци в кървав пир,
редят съдбата му безока. ...

... Земята се пропука и разтресе,
измъкна се демонската армия.
Счупи се яйцето, а от там излезе
на ада господаря.
Изкочи ангела красив, ...

Съблечете старите идеи,
чужди думи, вери и присъди,
страхове, заблуди, чужд покров.
Докоснете светлините свои.
Останете само по живот.

на дъщеря ми - Сара
Нависоко хвърчи, със звезди във зениците,
и почти не докосва земята с нозете си.
Тя е млада и все още не знае за прошките,
но обича и стиска във шепи мечтите си. ...

Бавно и полека
се отцежда сънят
от заспалите тухлени къщи.
Между миглите – сутрин,
между нас е дъждът. ...

"ГЕРБ-това съм аз*!"
Това измисли генералът квачка.
Напред, генерале, с бисерите от раз!
Липсват ти само мустачки.
Цветанов - таралежът** Мюлер***, ...

Грабва Юни чадъра от слънце
и си слага зелената риза.
Злато скрива в пшеничено зрънце
и лудува в небето със бриза.
Украсява се с ягоди зрели, ...

Това е! Не мога повече така!
Дошло е време да се разделим!
Ела, сбогувай се със мен. Сега!
Но първо нека малко помълчим...
И да си спомним колко точно взе ми ...

Губим Родината, бавно полека,
Стъпка по стъпка, човек след човека
Всичко налично навън се изнася,
Всеки живее с тая нагласа,
Че скоро, след месец или година ...

Слънцето заплака във червено
и се скри зад котешкия гръб на планината
със ръка поисках да си взема
лъч последен, кръв от светлината.
Но отиде си без обещание за утро ...