Празник слънцето затули
в облачната пелена.
Заваля. А ти не чу ли
барабанните стъкла?
Трети ден вали, не спира ...

Срещнах мъж.
Но на дали това е нещо шокиращо, винаги има поне един мъж, дали във филма, книгата, живота или фантазията… е добре де, почти винаги.
Беше необикновен мъж. От тези, които карат краката и ръцете ти да изтръпват, корема ти да се свие на топка, а главата ти да се замае и още дълго да си ост ...

СПИРАМ ДА НАБИРАМ!!!
Спирам да набирам
088 и числа
Омръзна да вибрирам
В очакване да позвъня ...

На Душа сякаш не случих.
Да я превъзпитам опитах.
Девет прегради иззидах.
Даже малко я сритах.
Вратите с девет ключа заключих. ...

Търговец
Пипнал кантара,
лапнал пазара.
Карък
След ловджийска среща, ...

Вдъхновение
От колко време искат да те умъртвят -
неуморимо, неподкупно вдъхновение!
За трийсет сребърника Юда купи кръст
за изкупителя на всички прегрешения... ...

Ех, сърце защо тъгуваш?
Ти кажи на мен сега.
Трябва ти, сърце, да свикваш, че не е за тебе тя...
-Но защо сърце ти мое
се бунтуваш срещу мен. ...

Имало едно време три малки облачета - Чернушко, Сивушко и Белица. Чернушко бил черен, Сивушко бил сив, а Белица била бяла. Тримата били големи приятели и постоянно си играели заедно над планини и морета, над рекички и горички, над хора и животни, над цветя и дървета. И Чернушко, и Сивушко мислили, ч ...

ЖРЕБИЙ
Днес отново заваля - да ни пречисти.
Зимата напомни с вихрушки снежни.
Сняг облече земята - родна.
И грейнаха в сърцата ни усмивки трепетни. ...

Отдала си ми вече всичко,
молитва и любов от Бога
и "мамо" все ще те наричам
със силния в сърцето огън.
А в нощите си тайно плачеш, ...

Асфалтно-сива алея,
призрачни сенки вървят.
Повея тих им нашепва:
''смъртни сте''.
Мълчаливи се губят, ...

Ти вдигна кръста кротко, без въпроси.
Викът "Осанна" беше заглушен.
Не счете нужно милост да попросиш.
С любов пое по пътя предрешен.
С любов погледна своите палачи. ...

Почерпи ме със шоколад,
а аз ти дадох нищо!
Думите си връщам назад…
И сега давам ти скришом:
Ето един стих, ...

ВЕЧНОСТ
Докосвай ме...
Обичам нежната магия на ръцете ти,
обичам топлите отблясъци в очите ти,
обичам ласката в гласа... ...

Ще се будя отново до теб...
С тихи стъпки прииждаш в съня ми,
лека нощ ми нашепваш с любов...
Как те искам, а после в ума ми
пак отеква нежния зов. ...

Умират хора, без които
не си представяме света.
И като в бебешки корита
полагаме ги във пръстта.
Във скути да ги полюлее ...

Все така е студено, аморе.
Тънък вятър пронизва. До кости.
Вън се вихри поредната пролет.
Вътре в мен зимата е залостена.
И не иска да тръгва проклетата. ...

Думите ми - премълчани,
разпиляни,
пак събрани -
животът ми -
така, на длан ...

Все по-безлика става любовта ми.
Едно след друго скриват се слънца
под хладните води на океана.
Прощавам се с поредната мечта,
поспряла в миг, навярно да напомни ...

Изгубила любими хора,
с болката стаена аз живеех.
И мечтаех и се смеех...
Но бях отново покрусена
и не се харесвам променена: ...

Върви! Върви и никога не се обръщай!
Върви и следвай своя път!
Главата си от свян не свеждай,
не спирай ти на кръстопът!
Върви! И светлото пред теб намирай! ...

ОТВЪДЕН МОНОЛОГ
Добре че дойде, синко. Надявах се аз да наминеш. Баш по това време, викам си, ще дойде. Няма да устиска и ще дойде. Заради гората ще се върне да я види как листи., заради белия аромат на ранозрейката-крушка, заради тези люлякови песни на прасковките, заради къщата с падналата мазилка ...

Събуди се, български лъв!
Граби те октопод, и то какъв!
Докато ти получаваш заплата скромна,
онзи взима комисионна огромна.
Докато честният "глупак" спазва закони, ...

Втора глава
Залата на спящите рицари и приключенията след нея
Първо, читатели мои, искам да отбележа, че не исках името да се получи толкова дълго. Сега доста по удачно ми се струва „Много приключения, разказани набързо”, което пак е дългичко, но не толкова претупано. Но не искам да драскам много-мн ...

Със засмяно личице
мама даде ми яйце.
Но самò яйце върви ли?
После даде ми и пиле,
а на своето момче ...

Като деца сме с теб... смеем се с глас,
гоним със устни любовни магии –
нещо красиво събужда се в нас,
в слънчеви зайчета двама се крием.
Вярваш ли в приказки... Фея си ти. ...

Писмо до Достоевски
Реших до теб да пиша, че си близък
на моите парадокси-метастази.
И баш сега, когато май е низък
Княз Мишкин и бесовски попрегазен. ...

С лунната соната в 2 през нощта
убивам време, търсейки искра.
Бял лист, бяла тишина,
псевдо автор, псевдо талант.
Аз ли спрях да вървя ...

Полунощ
Полуден
Полудял
Поледен
Цяла вечност ...

Сърце непознало любов
е мъртво, дори да тиктака.
Душа непознала живот
е призрак изгубен във мрака.
Ръце непознали страстта ...

(Пиеса по едноименния разказ „Гостенката“)
© автор: Николай Пеняшки - Плашков
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА
Румен Петров – мъж на средна възраст. Занятие рекламно издателска дейност.
Таня – негова сестра ...

Обич
Срещнали се две деца
и изгряла любовта.
Тя била тяхната сила,
техния смисъл в живота. ...

Любов ли е?
Любов ли е това да се опише,
че всяка вечер ме оставяш сам.
И в мрака, без дори и да потрепнеш
ти моето сърце остави там. ...

Открий ме
Дали не си видение измамно,
на въображението ми игра,
че търся те аз толкова отдавна,
а още мръзна в нощите сама. ...

Къде си мислиш,
че това отива?
Погледни ме -
аз съм сивата пътека;
изтъкан съм от надежди ...

Точната нота
Онзи миг - онази точна нота,
Напираща във мен да се роди,
Докосваш я и ето, тя е кота -
Да те намеря. Да ме чуеш Ти. ...

Нося белег от рана - стигма,
изпивам до дъно чаша с отрова.
На разпятие преди да ме вдигнете -
свобода са били оковите ми.