Нещата, които ме погубваха, спряха да ме погубват. Разбираш ли, и те се нуждаят от движеща сила. Нещо, което ти пàри, от което те боли и посиняваш целият. Белези от пръсти по сърцето. Достатъчен е един поглед, една дума, едни пръсти, за да лумнеш като кибритена клечка. После, колкото и да звъниш на ...

Пътуване
Пътувам, а с мене пътува
родена от болка сълза...
Тъжна картина рисува.
Душата ми търси роса... ...

Среднощен пристан
Самотни острови в съня си търся,
розово-златисти, диви брегове,
води кристални с палави русалки,
просторни небеса и тихи ветрове. ...

Ела при мене като слънце,
деня ми с радост да напълниш,
ела при мен като дъгата,
деня ми с цвят да го изпълниш.
Ела при мене като славей, ...

Трябва ми нощ, за да видя Луната.
Трябва ми ден, за да видя света,
в който познат - непознат те очаквах,
в който разбрах, че съм тръгнал към теб.
Трябва ми огън - да паля зората, ...

Заболя ме. Стана ми студено.
От високата си планина
слънцето се сурна срещу мене,
да ми каже лоша новина.
А луната гледа изкривена. ...

Как вървя през живота -
крача, влача, бързам,
но не плача.
Не плача, а крещя безмълвно...
От ехото на този вик пропадат планини и времена. ...

ОКОТО НА БУХАЛА
(Рубрика във в. „Здравей, Чирпан“)
ОТКРАДНАТИЯТ ТЕАТЪР
Неделя следобед. Босът дремеше и сънуваше. Сънуваше театър, театрална зала, обляна в много светлина, с луксозни дървени столове, облечени със скъп плюш, кристални полилеи, красива сцена с тежки надиплени плюшени завеси, златни ин ...

Не съм една от тридесет и две.
И делникът ми не е на квадрати.
Ще ми е скучно в осмото поле.
На седмото пък - нямало заплати...
Къде остава цветното в света, ...

Лунаетично
И ето паднала, луната, ниско
по гърбавия небосвод,
красиво натежава мръсна
от въздух мътен на невидим хоризонт. ...

Без теб моят свят е погубен
Сърцето ми - пареща болка.
В душата ми огън бушува.
Очите - молитва към Бога.
Светът ми без теб е погубен. ...

СЪЩНОСТ
На мама още къщата крепи се
на две асми, посрещнали ме с грозде.
Блуждае нейде погледът ù хрисим. ...
Вечеря с мен. А разговаря с Господ. ...

Формата – пранга ръждива,
впита дълбоко в плътта ми,
жадно разяжда сърцето,
влива отрова в кръвта ми.
Формата – умоверига, ...

Ето, че ме треска тресна –
трети ден лежа и мрънкам.
Пролетта, така чудесна,
кани ме: „Ела навънка!
Ставай, стига се търкаля ...

Защото когато си поет,
нощта надделява над деня.
Тогава се сражават мислите безчет
и неизменна жертва е съня.
Когато излезеш по улиците във тъма, ...

Скалѝ седем ме чакат на Бряг на мечтите...
Вихри седем ме канят да тичам със тях...
Седем нимфи ще питат: "Къде си, сестрице?"...
Само аз между тях ли забравена бях?...
Седем думи подред ще напиша за мъдрост... ...

Аз търся в теб
зърното,
хляба сладък
дето меси
и изпича със доброто. ...

Осъмнах без да спя, дори и час -
препусках с мисли нощни магистрали.
И търсих теб, и виках с пълен глас,
но ти едва ли си ме чул, едва ли!
Изстъргах всичката събрана кал ...

Душата ми е непокътната.
Зряла.
И като Земята цяла.
Танатос в теб
изкушен за пир ...

Женственост, изящна, гола
в наметка нежна от дантела,
под звуците на пееща виола,
с грациозни стъпки на газела,
тя идваше, той тръпнеше пред нея ...

Остаряхме, побеляхме,
даже не разбрахме как.
Щури и различни бяхме...
и такива сме си пак!!!
Същите сме общо взето ...

Парад на продадени души
Парад на продадени души.
Смирено крачиш с тях и ти.
Сменил доспехите със дрехи,
а копията остри, със утехи. ...

МОТИВЪТ
Слизам си рано вчера за вестници и гледам камион пред 3-ти вход на нашата панелка – багаж товарят. Зарязах аз вестниците за после и се курдисах на пейката, сейр да гледам и кой се изнася да разбера. Е, разбрах го – наборът ми, Сандю Мускула.
Викат му Мускула, не защото е културист, напротив ...

Ако сърцето ми спре, дали ще ти липсвам?
Дали ще усетиш в самотните нощи тъга?
Ако студът ме покрие, но още те искам,
ще помислиш ли, че всичко било е лъжа?
Ако не трепна, когато ме прегръщаш, ...

Високо над Пирин пъстреят звезди,
девойка сама през гората върви!
В косите си вплела е златен пендар–
от верното либе е скъпият дар!
Тя стига до извора, в който ръце ...

Кой е тоз жалък безродник,
писал "български" учебник,
представящ Левски като престъпник?
Кой е този жалък родоотстъпник,
що писал, че ПОЛИЦИЯТА арестувала Дякона? ...

Не можеш сам. Тревожно е, нали?
Чудовища в сърцето ти се гушат.
Да носиш отговорности - боли
(а как е лесно някого да слушаш).
Събитията? Нямаш власт над тях. ...

днес реших
да съм бясна
на живота
да ми е писнало
от всичко ...

ДА ПОМИСЛИМ!
"Затуй, че се среща не един между нас
известен и тежък, с важна поза и глас,
който, вникнеш ли в него, произведен е целия
в едно ТПК за надувни изделия". ...

Аз не съм за големия град.
Аз не съм и за малкото село.
Не защото не мога във тях,
а защото в тях няма те тебе.
Планината любима дори, ...

Какви коси!
По-меки от сатен,
от вятъра вълни,
по-хубави от ден!
Парещи искри! ...

Толкова много боли,
на моменти сърцето се къса.
От очите валят пак сълзи
и въпросът "Защо?" не прекъсва
да дълбае душата с длето, ...

Котката и вълкът са от различни семейства, носят различни черти.
Тя има прекрасни очи, но в тях има нещо, в погледа й има саркастичност, когато се говори за любов, но чака само да седнеш на канапето и веднага се гушва в скута ти за да почувства топлина.
Той обаче е самотник. Той е неуморен и винаги ...

На дъното на нечие очакване,
когато лятото узрява в есен
и се прелива като ручей в стомна
изгубена сред хълмовете песен,
когато хоризонта се изгърбва ...

Ставам снощен, глава ме боли
събуждам се гледам...
хипопотам до мене лежи,
а в сърцето ми мъка тежи.
Какви съм ги вършил - не знам, ...