Ще се будя отново до теб...
С тихи стъпки прииждаш в съня ми,
лека нощ ми нашепваш с любов...
Как те искам, а после в ума ми
пак отеква нежния зов. ...

Умират хора, без които
не си представяме света.
И като в бебешки корита
полагаме ги във пръстта.
Във скути да ги полюлее ...

Все така е студено, аморе.
Тънък вятър пронизва. До кости.
Вън се вихри поредната пролет.
Вътре в мен зимата е залостена.
И не иска да тръгва проклетата. ...

Думите ми - премълчани,
разпиляни,
пак събрани -
животът ми -
така, на длан ...

Все по-безлика става любовта ми.
Едно след друго скриват се слънца
под хладните води на океана.
Прощавам се с поредната мечта,
поспряла в миг, навярно да напомни ...

Изгубила любими хора,
с болката стаена аз живеех.
И мечтаех и се смеех...
Но бях отново покрусена
и не се харесвам променена: ...

Върви! Върви и никога не се обръщай!
Върви и следвай своя път!
Главата си от свян не свеждай,
не спирай ти на кръстопът!
Върви! И светлото пред теб намирай! ...

ОТВЪДЕН МОНОЛОГ
Добре че дойде, синко. Надявах се аз да наминеш. Баш по това време, викам си, ще дойде. Няма да устиска и ще дойде. Заради гората ще се върне да я види как листи., заради белия аромат на ранозрейката-крушка, заради тези люлякови песни на прасковките, заради къщата с падналата мазилка ...

Събуди се, български лъв!
Граби те октопод, и то какъв!
Докато ти получаваш заплата скромна,
онзи взима комисионна огромна.
Докато честният "глупак" спазва закони, ...

Втора глава
Залата на спящите рицари и приключенията след нея
Първо, читатели мои, искам да отбележа, че не исках името да се получи толкова дълго. Сега доста по удачно ми се струва „Много приключения, разказани набързо”, което пак е дългичко, но не толкова претупано. Но не искам да драскам много-мн ...

Със засмяно личице
мама даде ми яйце.
Но самò яйце върви ли?
После даде ми и пиле,
а на своето момче ...

Като деца сме с теб... смеем се с глас,
гоним със устни любовни магии –
нещо красиво събужда се в нас,
в слънчеви зайчета двама се крием.
Вярваш ли в приказки... Фея си ти. ...

Писмо до Достоевски
Реших до теб да пиша, че си близък
на моите парадокси-метастази.
И баш сега, когато май е низък
Княз Мишкин и бесовски попрегазен. ...

С лунната соната в 2 през нощта
убивам време, търсейки искра.
Бял лист, бяла тишина,
псевдо автор, псевдо талант.
Аз ли спрях да вървя ...

Полунощ
Полуден
Полудял
Поледен
Цяла вечност ...

Сърце непознало любов
е мъртво, дори да тиктака.
Душа непознала живот
е призрак изгубен във мрака.
Ръце непознали страстта ...

(Пиеса по едноименния разказ „Гостенката“)
© автор: Николай Пеняшки - Плашков
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА
Румен Петров – мъж на средна възраст. Занятие рекламно издателска дейност.
Таня – негова сестра ...

Обич
Срещнали се две деца
и изгряла любовта.
Тя била тяхната сила,
техния смисъл в живота. ...

Любов ли е?
Любов ли е това да се опише,
че всяка вечер ме оставяш сам.
И в мрака, без дори и да потрепнеш
ти моето сърце остави там. ...

Открий ме
Дали не си видение измамно,
на въображението ми игра,
че търся те аз толкова отдавна,
а още мръзна в нощите сама. ...

Къде си мислиш,
че това отива?
Погледни ме -
аз съм сивата пътека;
изтъкан съм от надежди ...

Точната нота
Онзи миг - онази точна нота,
Напираща във мен да се роди,
Докосваш я и ето, тя е кота -
Да те намеря. Да ме чуеш Ти. ...

Нося белег от рана - стигма,
изпивам до дъно чаша с отрова.
На разпятие преди да ме вдигнете -
свобода са били оковите ми.

Архитектурата е лоша
Това е отговорът
Универсалният отговор на всеки един гаден проблем
Например тоалетните са виновни
Че още се напикавам в гащите ...

Стоя пред огнището,
споделям с огъня мислите,
които никой не трябва да знае,
горя ги и гледам
как стават на пепел сълзите ми, ...

Откъм колоните на компютъра проехтя добре познатото съобщение - „Невъзможно разплащане”. Марио прехапа притеснено устни, не че бе очаквал да чуе нещо друго, по–скоро се бе надявал на някакво чудо. Не можеше да се концентрира в работата си, мине не мине половин час и отваряше програмата за управление ...

Щастието е нещо, което изпълва душата и сърцето на човек. То кара хората да правят всичко с желание и любов. Когато е щастлив човек отваря много врати към успеха и се радва на живота. Щастието е много тънка лента, която лесно се къса. В един момент си безкрайно щастлив, в следващия си нещастен. Без ...

Цветно ми е!
Пъстрокрила птица
на рамото ми кацна във зори,
погали нежно уморените очи
и с топлина и нежност ме дари. ...

За вяра аз ръка подавам...
За вяра, обич и любов.
Надежда аз ти подарявам;
И моята искрена любов.
Аз искам винаги да си щаслива. ...

Който главно дава, е най-беден.
Оплетен в самота и скръб.
Не дава, за да се намери нему,
а с мисълта за чуждия нелек път.
Като дърво безлистно, птиче ще прегърне, ...

Беше топла, пролетна вечер. Звездите, наситили мастиления небосклон със сияние, даряваха на късния час възможността, човек да се поразходи навън без фенерче. Далеч от града, без улични лампи и хиляди осветени прозорци, реклами и т.н. , нощта разчита на луната и звездите, а човекът на разни дребни те ...

Знам, ще ми кажеш, че често си тичала
към утрото с протегнати ръце.
Но няма да повярвам.
Равнината е покрита с облаци
и техните кълбета са легнали в тревите. ...

РАЗПЕТИ ПЕТЪК
* редактирано
Върху въздуха с гвоздеи мокри
дъжд студен приковава тъгата.
С разширени зеници са локвите, ...

Карам си колата и си свиркам. По-точно пея. Всъщност нека да съм още по-точна - опитвам се да следвам ритъма на една балада на Соната Арктика. Чакам си на светофара съвсем без нерви и досада. Просто си пея. Шофьорът на колата до мен ме поглежда странно... и си затвори прозореца. Напълно на ясно съм ...

впрочем
изведнъж ми се отщя
пред теб
да разказвам
за нещастно детство ...

Ден не като ден, мрачен е,
погледът празен, сякаш прозрачен е.
Удар на камбана, плач ехтеше,
безмълвен стоеше и го болеше.
Зарови свой баща де го е възпитал, ...

Енергията
гъмжи
от жужене
на пчели.
Енергията ...

С НЕЯ
Не може да не срещнем любовта -
с премяна слънчева, с коси от злато...
На пръсти в сънищата идва тя
и с нежност прави дните ни богати... ...

Любовен мазохизъм
Ужасна е, нищожна. Нищо!
Някакво си бледо същество!
Ходещо през локвите от мисли,
за любов готово да убие то! ...

Разбъркам сутрешното си кафе
със старите си стихове...
Не помня, колко непосилна бе нощта и болката
на лунните пътеки.
По устните ми лепнат захар и печал - ...