Неведоми са пътищата Божии,
но, щем не щем, ще срещнем и смъртта.
Далеч е този ден – не ме тревожи:
знам – дълго се живее с любовта!
Не искам да умра върху носилка, ...

От Жена ми
Къде акъла ти изтече
или го даде ти на заем?
Кажи ни, моля те, човече,
какво да правиме, не знаем! ...

Разпадам се на пръски светлина,
опитваща се някак да нахлуе
през недопостроената стена
на някакво притворно остроумие...
И сигурно не ще ме утешат, ...

Щом затворя очи, чувам ноктите
зад вратата в главата ми драскащи.
Чувам смях от отминали истини,
те, коя от коя са по-стряскащи.
Чувам зъби прегризващи фазера, ...

ВИДЯНО ПРЕЗ КЛЕПАЧИТЕ
Изтича, прибира се вече животът ми,
скитник случайно намерил дома си.
Няма кой да го срещне на портите.
Само мравки, но и те са навъсени. ...

Аз отново се бия...
Ще узнаят за това.
Бърз съм - като стихия.
И без празни слова.
Да, отново воювам - ...

Сладко е в любов да се удавиш,
докато всичко друго на суша те привлича.
Но не можеш онуй чувство да забравиш,
което всяка фибра започва да обича.
Сладко, но с есенция на гнило, ...

Мравчо - черен сладуран
от мравуняка голям,
тайно стегна днес багажа,
без да пита мама даже.
Бе решил си тоз' младеж, ...

Стаята се въртеше, танцуваше свой собствен нереален танц около главата ù. Тя се опитваше да се включи, но всеки път щом направеше опит да се изправи и тялото й се пречупваше недоволно, принуждавайки момичето отново да се отпусне върху студения под. Мислите ù звучаха някак далечни, някак чужди. Ту за ...

Женската въздишка наруши гробната тишина. Беше по-точно стон на отчаяние, отекващ в тъжната тишина. Като малко сиво врабче от тъжната есен, кацнало на клон, а след това отлитащо в далечината. Така се изгуби и въздишката. Сякаш потъна в необятността на мъртвешката тишина в стаята.
Женевив пристъпи ба ...

Най-добре да забравя Верона!
(Пък и ролите на Жулиетите…)
За какво да стърча на балкона,
като някоя от Капулетите?
Приръмяват по мене кълбета ...

Безпартиен съм – нямам билет...
Нямам стаден инстинкт – да ме водят,
към поредната паша напред,
а след туй, да ме стрижат и колят.
И безбожник съм – нямам адет, ...

Днес душата ми поема път
към святите, небесни гари,
вечер болките дълбоко спят
и крилете си насън разтварям.
Тъй душата ми поема път ...

Гоня ветрове,
газя върхове.
Пазя...
Имам страхове,
спирам дъждове. ...

Сърцето ми живее в празна стая,
заключено зад каменни стени,
ключът къде е, дори и аз не зная,
изгубен е завинаги, уви.
Душата ми и тя е заскрежена, ...

Светлинно шоу.
Валсуващи вълнички
под такта на палуващ бриз
раздиплят - както гънки на поличка,
лунния воал сребрист. ...

Птиците не знаят
Птиците не знаят
с глас как се ридае.
Реят се в безкрая,
дето син сияе. ...

Евросъюзът Титаник отплува от европейския порт Маастрихт сред цветя, балони и шампанско с непоклатима самоувереност към Атлантическите брегове на Новия свят да търси кухите кули на сбърканите европейски ценности. Гордият свръхорел на титаничната европейска мисъл се носеше на вълните на щастието, уст ...

Косите ми, безкрайна есен,
беляза ли с невидим знак?
Сломен, дъждовната ми песен
доведе ме пред твоя праг.
Блести прозорецът и ясно ...

Част първа
Приказка за всеотдайната и сляпа обич
2013 Румяна Славова
В далечна девствена гора
към небето издигаше снажна снага ...

Прощавай, сълзице,
душицо ти бяла...
Прощавай затуй,
че скрих се от теб...!
Защото не исках ...

Тя е кучка, моята кучка,
даже така я наричам...
Тя е дама, за другите скучна,
аз като грях я обичам...
Тя е кучка, истинска кучка... ...

Написах те преди години,
а още помня как щастлив
погледна ме с очите сини
и литна силен, млад, красив!
Тогава бях на възрастта ти ...

Родена съм да бродя из пустините,
да губя себе си, когато спра,
и да забравям какво преди съм имала,
когато в небосвода се роди нова звезда.
Родена съм в куфар да се събирам, ...

С аромата
на сено се спуска
хладина от гората.
***
Вечерта пристъпва ...

Пълен мрак настана в гората,
мигом дъжд поля тревата
и скакалци излязоха из полята,
да свирят нежно за жената.
Тя бе руса и синеока ...

В крайна сметка какво сме ние? Кои сме ние?
Аз съм тяло. Тяло с душа. Обичам. Мечтая. Копнея. Боря се с живота.
Да, аз съм такава... Радвам се, смея, понякога дори през сълзи се смея...
Днес съм тук, за утре не зная... и точно поради това не спирам да мечтая. Обичам живота и го живея тъй както умея, ...

Заглавието е взаимствано от песента на
Камен Воденичаров
Нямаш ме и няма да ме имаш.
Аз избягах много по-преди.
Трябваше да даваш, не да взимаш. ...

5 тристишия
Живодар Душков
***
Някой беше разкъсал кората
и смола потекла от раната... ...

Цитати от коментари на мачовете:
„... Таралежите влизат много остро за всяка топка!”
„... Мечките проспаха всички положения в мача!”
„... След поражението, на вълците им идваше да вият от мъка!”
„... Лисиците успяха да излъжат тактически противника си.” ...

ПЯСЪК
Сънувам острови,
острови на които
никога не съм била,
знам имената им, ...

Приятели, представям ви стихотворението
с което спечелих ХІІІ Национален поетичен
конкурс "Искри над Бяла-2014"
И птиците в гнездата се обичат
В едно дърво, отсреща, всяка Пролет ...

В спомени недей живя
Дали ще бъде край или начало
- в живота няма среден път.
И втори шанс сърцето да е дало,
при трета грешка следва съд. ...