В такива дни не са ни нужни думите -
отчаян мост. Спасение. Въже.
Аз вярвам в мълчаливите мъже.
И в нежните криле на пеперудите.
Аз вярвам в самотата всеки път, ...

И мен си ме създал от пръст,
тъй се чудих и крещях в калта си.
Във дребния човешки ръст,
за да скитам полужив в деня ти.
Ти остави ме дори без дом, ...

Тя се взря в шишенцето. То беше много мъничко, затворено с коркова тапа. Съдържанието му светеше в яркосиньо в полумрака.
- Какво е това? – попита тя.
- Нещо като еликсир – прокашля се той. – Можело да сбъдне желание.
Тя потрепери и преглътна. За миг й се стори, че това мъничко стъклено шишенце е то ...

Пак лежа сама и гледам към тавана.
Сетих се за теб и мъчно ми стана.
Затова, че си студен,
затова, че не си за мен.
Как животът ме наказа, ...

Някакъв петел изкукурига в четири сутринта. Шенкела се завъртя в пружината, която изскърца като ръждив амортисьор на голф-тройка. Опипа се за желязото, но като не го намери под бабината възглавница изсумтя една псувня и пак се унесе. Само да му беше тук ютията тоя петел щеше да се разнесе на перушин ...

Разбра ли ти сега... Деца сме с теб...
В игра на чувства двама ще си паснем.
Я дай една целувка за късмет.
И смей се лудо – за да не пораснем.
Хвърчило със косите си развей... ...

Април прибира прецъфтелите лалета
и поема към кораловия риф на хоризонта.
Попътен бриз нащърбва златната монета
на слънцето -
и превръща изгрева му в проза. ...

Последна чаша самота
допивам с устни зажаднели,
последни капчици тъга
днес мокрят празната постеля.
Последно днес ще съм сама, ...

Просто пак заваля... Непременно
във дъжда ще се скрия до утре.
Аз сама се раних – преднамерено
и наказах най–бялото утро.
Просто пак заваля... И засвети ...

Достигнал на превала с форма омега,
навлизам в тъмните поляни на Всевишния.
Край мен с отчаян мах на ято птици
душите на приятелите ми отлитат си...
Жетварката Луна със сърп замахва - ...

Дали да обичаш още веднъж
Е истински вероятно
Дали да възкръсне отново Христос
Да чакаме и да се надяваме
Дали ще успеем ...

Широко скроена съм -
чак до луната,
на нея с наслада
подпирам крака,
букет от звездички ...

Всеки един от нас поне веднъж в живота си е изпитвал това прекрасно чувство - любов. Любовта е едно мъничко пламъче, а в същия момент непогасим и бурен. Първата любов е искрена, тя е истинска и вълшебна. Тази любов се помни завинаги - докато си жив. Тя носи със себе си много неща: усмивки, щастие, с ...

Казват – любовта е лудост!
Всъщност, лудост ли е любовта?
Очакваш ли вълшебна радост,
отдай ми нежност, топлина.
В тях е магичната ти лудост, ...

КРАХЪТ НА ИЛЮЗИИТЕ
РАЗПРЕДЕЛИХА ДЪРЖАВНАТА СУБСИДИЯ ЗА ЧИТАЛИЩАТА
„Човек не винаги трябва да чуе трясъка, за да разбере, че вратата е затръшната.“ (Стивън Кинг)
Наскоро бе разпределена държавната субсидия за читалищата в общината. След извършеното точкуване, комисията разпредели предвидената сума. З ...

Особен съм. И построен
по непознат проект.
И мислите ми вътре в мен
са мой боекомлект.
И фигурите пак редя ...

Ноктюрно
Неземно ме целуваш -
устните ти захаросан мед!
Космично ме жадуваш –
ръцете ти по мен навред! ...

Всичко е казано -
казват.
Но не съвсем,
си казвам.
Зад думите и тишината - ...

Утре никой няма да ни помни
даже праведници да умрем,
просто хората забравят бързо,
а животът все напред тече.
Затова сега живея ...

-Хайде да идем на кино. –каза Ивелин на Любослав. - Гледа ми се филм, какъвто и да е.
-Сори, любима. С Лора се разбрахме да ядем пасти след часовете. Ти нали ще дойдеш?
-Не, мерси. – намуси се приятелят му. – И ако ходите, е време да ми кажеш. Няма да ви светя.
-Не ходим. Откъде пък ти дойде на ума? ...

НИГРЕДО
Някъде далече в пъстрото поле,
ти ми се усмихваш, носиш ми цветче.
Толкова ме трогна, взех цвета с мен,
нещо ме докосна, нещо ме превзе. ...

ПРИЯТЕЛСТВО
Камарад, приятелю обични мой, Амиго,
приятелството е камък безценен, най-скъп,
не го ли опазиш, после върви намери го
по своя си трънлив, незнаен и кратък път. ...

Разкажете ми, птици, разкажете
с какво ви привличат висините.
Че така дръзко над мен
из въздуха се носите.
Или може би така леко летите, ...

На село
Разправят, че на село всичко се знае. И каквото се е случило, и каквото не е. Както те преценят местните глас-медии, такъв ще си останеш и с такова име ще ходиш по прашните пътеки на живота. Че и поколенията подир теб. В една казана дума околните могат да изразят виждането си за цялата ти чо ...

Говорите какво ли не! Предполагате! Но истината е, че не знаете нищо за мен. Не знаете как станах такава. Историята е интересна. Може да ви поучи.
Той дойде когато бях сломена. Използвам тази дума, но няма дума, която да опише нещастието ми. Животът ми... какво да ви разказвам! А любовта дойде в моя ...

То не беше дъжд, не беше чудо!
Цяла нощ валя, валя, валя...
Цяла нощ, сърцето – до полуда
все за тебе, обич, ме боля!
Цяла нощ посягах да те хвана, ...

Журналист "цар" Киро разпита.
Ромът вина за Ангел не изпита-
за него животът чужд няма значение голямо.
А нашето общество е нямо,
че някакъв безнравствен мафиот ...

Аз често срещам този мъж,
да свири по централната алея,
във слънце, вятър зъл и дъжд
и с шапка, с няколко стотинки в нея.
Във свиренето той не е добър... ...

И както слънцето печеше,
самотен облак го затули.
Спокойно времето течеше
в часовникови градски кули.
И ненадейно, и случайно ...

Мерна рекламната брошура на самия край на бюрото си, крепеше се направо на магия. Ако не беше там, едва ли щеше да я забележи сред царящия хаос наоколо. Искаше всичко да му е пред очите и на бюрото нямаше празно местенце игла да сложиш, но изрично бе забранил на чистачките да се доближават до него. ...

В апартамента:
Приглушена светлина. Мъж на около 30 години стои сам до голяма дървена маса и пие някаква кафява течност. След всяка глътка прави гримаса. От време на време избърсва с ръка устните си и отпива малко от някаква друга течност с тъмен, почти черен цвят. В очите му се долавя тъга. Замъгле ...

Зарадвах се на твоите слова.
Сърцето вече ги прибра.
Сърцето вече те очаква.
Очаква твоето сърце,
за да се докоснат. ...

И тази сутрин
на вратата в банята ме срещна Утрото
и даже жизнено ме поздрави,
със ведър, меден глас:
- Добро Утро! ...

Рок ен' рол от колоните звучи
А момичето до мен в огледалото се гледа
Усмихвам се доволно и подавам газ
Рок ен' рол шофьор съм аз
О как вятърът вее нейните коси ...

- Как си, мамо? Чувам те, чувам те, мамо, съвсем ясно те чувам, говори спокойно.
- Добре сме, сине, сполай на Бога, нищо не ни липсва - маминият глас напевно подрежда думите с онзи мил и позабравен южняшки акцент, който аз отдавна изтръгнах от речника си. Далече съм, заетостта ми служи като оправдан ...

Той
не очаква да бъде голям
не очаква да бъде и малък
Той
е някъде там ...