Изгорихме
крилете на утрото
и Светлината,
тежко се свлече.
... и... ...

Не обичам бургаската зима,
влажния студ, киша и мраз.
И жадувам по-бърз край да има,
да се стопли отново край нас.
Ако има снежец, да е меко, ...

ЗИМА
Навън е зима белоснежна.
Студ леден е сковал земята.
Не носи радост - Тя метежна
тъга ми носи и заплаха. ...

Лунна нощ
Топла, светла, лунна нощ.
Необятна, сияйна, Звездна нощ.
Какъв всемир, каква тишина,
от майстор небесен изваяна Красота. ...

Вярвате ли в ролята на съдбата?
"Съдба", една дума, която решава целия ни живот. Никой не може да избяга от нея. Всеки човек се ражда с мисия на този свят, която трябва да изпълни!
Аз вярвам, че всичко, което ни се случва е предопределено и че в него има някакъв смисъл. Истина е, че има хора, които ...

Хуанито
и
седемте добри духчета
кратка
приказна ...

Защо все ме питаш дали те обичам,
защо не погледнеш в моите очи?
Те всичко ще кажат дори да отричам,
на устните отговор спрял ще мълчи.
Но виж ги, защо ли те леко потръпват? ...

(На дъщеря ми)
Преди стотици години
в едно малко кралство
на една далечна страна,
високо, високо, сред планините, ...

Воайори
воайори
воайори
в киното воайори
в театъра воайори ...

Дано успееш да откриеш
вътре малко кътче от надежди;
мечти заспали да събудиш -
притихналите в мен копнежи;
изгубеното да намериш ...

Един посред нощ е. Ръмжи булевардът
с гърла на таксита и късни коли,
а улични лампи, с очи на клошари,
от локвите гледат как ситно вали.
Пияни, бездомници и закъснели ...

ПЕТЛЬОВДЕН
У вашия край може да е иначе, ама по нашенски на 2-ри февруари му думат Петльовден. По вашенско на тоя ден може да празнуват „фантифлюшките”, в нашенско е празник у всеки дом с малко мъжко момче и се коли петел, да му се намаже челото, та да е здраво, сербез и любовчия.
Да, ама този петел ...

Наливай ме във чашата кристална
на влюбеното си до смърт сърце.
Рисувай ме в картина гениална
с прикрито от загадките лице.
Аз вино силно съм – ще те опия, ...

Винаги съм искал да мога да летя.
Не, не със самолет, делта планер или да скачам с бънджи или парашут. Искам така, както го правят птиците-да мога да разперя криле и... Дори го сънувам понякога-усещането е фантастично, дори ме е яд, че се събуждам. Иначе съм пробвал и скокове с бънджи и парашут - тр ...

Ех, че щипе Малък Сечко!
Лятото си е далечко.
Но не ще да чуе Владко –
тича, скача, без да спре.
Чак като се върна татко, ...

Всеки има своя карма,
търси знаците по пътя си,
трябва дълго да пътува
изкушен от свят прекрасен.
Всеки има своя радост, ...

Рамка със платно си купих днес.
На триножник дървен я поставих.
Тук сега със майсторство, с финес
как ще те рисувам си представих.
Цялото лице във бял нюанс, ...

Автобиография на Фукльо Гъзоръков
Европейски формат
Съгласно изискванията на Директивата за кривите ученици (не краставици).
Вие сте щастливи и сте надарени от архивисшето – вие живеете в епохата на екстремално ненужния ви, тангиращия към безкрайно ограниченото и безгранично крайното Фукльо Гъзоръко ...

Любовен дъх от топли ветрове,
любовен зов на истинска любов
чертаеше със твоите ръце
по моето размекнато сърце
пулса в ритъма на любовта ни, ...

Научи ме да обичам и най-нагло си тръгна,
сега и да искам не мога да те прегърна.
Нямам сили да те погледна в очите,
в тях останаха ми само сълзите.
Сърцето от лед е сковано, ...

Сякаш съм в затвор...
Опитвам се да избягам...
Всеки ден различен план мисля...
Всяка схема по два пъти премислям...
Блъскам и креща... Но никой не чува... ...

Ех, тази дума - "любов"!
Обикновена, петбуквена дума.
Но във нашия шантав живот
е заразна досущ като чума...
Ходиш по тази земя ...

Днес съм като сбъдната мечта,
днес изгрева докосвам с длани,
днес прегръщам росната трева,
днес вятърът къдриците ми гали.
Днес морето предано замира, ...

Да. Паднах. Всичко ме боли.
Мълчанието вече не е чуждо.
Очите ми крещят със сто сълзи,
аз имам от спокойствието нужда.
Не са ми нужни питащи въпроси - ...

Студено е
и чакам.
Аз със още много хора
и на тротоара отсреща
чакат много хора. ...

Той винаги търсеше
под вола теле.
Понякога ,,намираше"
даже и по две.
Но дума не обели, ...

Понякога... Понякога трябва да спреш за миг своя забързан ход.
Да спреш и да се огледаш. Да видиш хората около теб.
Да видиш как блести щастието в невинните детски очи.
Да се вгледаш в погледите на преминаващите край теб.
Да погледнеш в тъжните очи на някоя старица или старец, протягащи просеща ръка ...

Болката ни... няма да отмине,
жестока е и раната кърви.
Не може тя в сърцата да утихне
от сведени в прискърбие глави!
Във мислите ни те са, във ума ни, ...

- Какво се е случило? Защо изглеждаш така?
- Влез де, не стой на вратата. - каза Габриела и покани приятелката си вътре.
След като седнаха на дивана в хола, Габриела се умълча.
- Ей, ама ти плачеш ли? - попита тихо приятелката й, забелязала сълзите в очите й, и я прегърна.
- Направих нещо лошо, мног ...

Лекият бриз е посипан със дъх на море
и ми нашепва отдавна забравена мисъл,
че във съня си те срещнах. Не зная къде.
И че сънят се превърна за мене във смисъл.
И че светът е невидим за празни души. ...

РАЗМИСЛИ
Навярно възрастта е само цифра,
а това, което е в сърцето,
единствено то има смисъл
и чете се по лицето. ...

Нямам спомен как стана така, та баш посред зима се наканихме с дядо да ходим на кино пеш до града – цели шест километра! Магарето ни умря от старост, а не взехме комшийско, че докато сме в киното, трябва да му плащаме бач в Жапоновия хан…
Та, не си спомням дядо ли рече, аз ли съм искал, ама, според ...

Недей ме спира - движа се по стръмното.
(От падане отдавна нямам страх).
Нощта ме вика... Тази е най-тъмната.
Безумно подходяща е за грях!
Ще облека червената си рокля, ...

Усмивка, радостта в очите.
Глас, вибриращият смях.
Тяло, фокусът е на гърдите.
Дрехи, ти си върху тях...

Безсилно е... изминалото време.
Дори един от друг да отлетим,
секундите минават и отнемат
последните остатъци от грим.
Аз повече не мога да се крия - ...

Жестоко окова сърцето ми самотно в тръни...
Не на любов, на война приличаше това помежду ни!
Кървав камък държа в премръзналите си длани, а той отказва да бие...
Върни се поне, върни се при мен за последно да ме доубиеш...
И без това не е живот, това, което подари ми! ...

„Където умът не достига“
Отвъд небето, отвъд нощта.
Там, където умът не достига
аз пак ще мечтая...
И връщам се в дните. В моя живот. ...

Без вина,
те обесиха слънцето
с черно въже,
после вдигнаха тост
и замезиха с бялото му сърце. ...

"Хората са тъпи. Срам ме е да бъда човек,,. Това е казал Кърт Кобейн и е много прав. КОИ сме ние, че да замърсяваме околната среда като си хвърляме боклуците по средата на улицата, а да не товорим и за толемите заводи, които ги ича във всяка една страна. Нямама право на това. Но НИЕ хората не сме тъ ...