Понеже умните се възмутиха,
своя вот на глупавите подариха.

На грешен адрес
На Бога се уповавам, няма да се боя.
Какво ще ми стори човек?
Псалом 56 стих 11
Сърцето ми тъжно - разтвори се цяло. ...

Изгубен, но все още там,
времето е като дим...
разстила се към ъглите на живота,
в който съм.
Като дишам ми тежи, ...

До последен дъх
Да се довериш,
значи да Обичаш,
да повярваш,
значи да е с теб. ...

На сина ми, моя ангел
Душата ми безжалостно ридае.
Не пита ден ли, нощ ли е сега.
В сълза се е превърнала. Нехае.
На топка свита плаче ми в гръдта. ...

Илюзия
Всичко е вече измислено.
Кухи думи и хора със скучни души.
Сигурно само сънуваме истински
и може би затова ни тежи. ...

Безизразни, тъмни очи
поглеждат широкия свят,
тълпата е тук, но мълчи
загледана в своя парад.
Неверници, мъртви души, ...

Целта на днешната ми работа,
е да докажа: „Колко съм човек.“
Задачите, които изпълнявам,
са равни на лицето ми отвред.
Допускам хипотезата: „Да бъда!“ ...

Хоризонта и Нощта...
... Пак късна вечер вееше небрежно
с дъха на поривисти ветрове,
аз гледах хоризонта как изчезва,
и нощ отмъква всички брегове... ...

Разбираме се двама с теб сега:
било до днес каквото то било е,
доплaваме във утрото брега
под грохота неспирен на прибоя
вълните ни преди да потрошат ...

Тъпо е, драга, да си пълнежът,
да си памукът, който нареждат
около стъклена фина играчка
и ти се иска чак да заплачеш,
чак да му ревнеш до небесата. ...

Не обелвай и дума за обич! Мълчи!
Аз в сърцето си нося пираня -
разфасоващи зъби зад кротки очи.
И не искам със теб да я храня.
Тя е гладна за обич и за добрина. ...

Есенно море...
(импресия)
О, как различно е Морето днес!...
Бучи... Над него стене птица...
(Като мома продала чест ...

Листата запикираха към ниско
подгонени от есенния вятър
и ти до мен пристъпяш все по-близко
до рамото, в поднебния ни шатър.
Декорите намятат одеяла ...

Ново начало
Потъмняха от скръб небесата,
злочестта е попила в ядрото на тази земя,
безучастно се крие съдбата
зад изтънелите в мрак сетива... ...

Денят изгасва.
Последният слънчев плам е там
зад хоризонта и захласва
всички тях... а аз съм сам.
Не, това е твърде жалко, нелогично. ...

Листо от бука се откъсна
и дълго пада към земята.
Тъй моята невяра късна
в стиха ми в джоба се премята.
И чак когато пожълтее, ...

Докога сърцето ми
във този огън ще бушува!?
Докога във мен
мечтата ще тъгува?
Че живота съществува! ...

Понеже във очите ти съм трън,
реших да си отида от живота ти,
настана мрак и суматоха вън,
от ужас потъмняха даже сенките.
Понеже любовта е писък луд, ...

Птиците умират сами
Умират ли и птиците сами,
когато бавно настъпи самотата,
когато отлетят далече всичките мечти
и сами останат в студа да чакат? ...

На изгарящата хладно сърцето ми
Достигаме ли се в сивеещите дни
и през решетките от мигли на очите...?
В недосънуван сън оставаш само мит.
Непеленгован и зовящ ме писък. ...

ПОД МОСТА
Усещам аз понякога,
че нямам си партньор.
И моят собствен град,
приятел ми е само. ...

Колко черни майки споменавам,
всеки ден когато съм навън!
Всички благослова заслужават.
Има ли светкавица без гръм?
Даже ми се иска да се върна, ...

Страст
Съблечи бавно срама
и го хвърли на земята,
вземи ми ума,
пороби ми душата. ...

Залез
Пурпурен залез накрай земята изтлява,
светлина и мрак разделят света ни на две,
дали в този миг само денят отминава,
или с него си тръгва и нещо от теб… ...

С П О М Е Н
Разглеждам снимчиците пожълтели,
от тях ме гледат усмихнати лица
на свежи, жизнерадостни младежи
със дръзки мечти и пламенни сърца. ...

[Бележка от преводача: Превод от фрагмент от древен Шумерски еретичен стенен надпис от Урим, датиращ от около 2000 години преди христа.]
Енки, Еа, Ашику. Ларвени имена на Ехтикнад Енлил-Ану, или в развита форма Ихтс: себеизграждаща, трансформативна и надматериална, синтетична конструкция, изпълняващ ...