От къде идва вятърът сърдит
та хората бързат така ядосани,
намръщеното лице е техен щит
и топлина под ръце кръстосани.
Запомни гласа на вятъра студен, ...

„оставам да горя -
един човек без шапка
и птица без пера,
един човек небръснат
и птица без очи...” ...

Аз онази съм, която носи
името на хиляди жени.
Аз онази съм, която може
в ръцете си да го стопи.
И когато теб те няма, ...

Нощ, звезди, луна, пътека тиха,
влюбена прегръдка, нежност, смях.
Устни тръпнещи, любов изпита,
смачкани треви, целувки, грях.
Стон сподавен, парещи копнежи, ...

Да не лъжа...
Ха...
И как да стане
Моля?
Значи така, а... ...

Дните не минават никак гладко.
Вечер ги сънувам и без сладко.
Мъките очите ми стопяват,
гласове в ушите ми припяват.
Залезите в мен се утаяват, ...

Между два свята...
Разливам се,
... бяла тишина,
със звуци на полъх
... поредна съдба, ...

Сърцето ми разсече ти на две...
Погледнах се във криво огледало...
Неземна мъка сякаш ме обзе
и мислех - няма никога да бъда цяла...
Заключих се зад хиляди врати. ...

Виктория
С Оня горе съм в сложни взаимоотношения. Аз не го зачитам, а той мене изобщо. Даже няма нужда и от доказателства. Ако ме броеше за човек, щеше ли да ме остави в лапите на Злобаря? Пет пъти ме къса злорадото куче, без капка угризение. Е, известна вина имах и аз, но пък такава злопаметност е ...

Думите. Те са толкова странно понятие.
Веднъж те докарват до лудост - от щастие,
целуват те сякаш и сияеш, с разтуптяно сърце.
Друг път разплакват те - злостни и болни,
пропити с мъка, с тъга, с гняв, отчаяние, ...

Ето... Пак е есен, листата танцуват бавно по асфалта и ти се чудиш има ли любов там някъде за теб.
Какво е истинското щастие - не клишираната дума, а усмивката на любимия човек за теб, нали?
Какво ще направиш, ако един ден той вече не е до теб?
Ще имаш ли възможността да се пуснеш пак по течението, ...

ПРЕПИСВАЧ
Някои преписаха теории, други монографии, един даже опера преписа, но не така! Не може да се преписва безразборно. Подготовка и стратегия са нужни тука. Без стратегия, резултатът е предопределен, ако и да е за конкурс. Ей затова и понеже, тук нещата са изпипани. Всичко е резултат на експер ...

Горите искат да секат
и природата да опропастят,
та хотели да си построят
в Странджа, докато хората спят.
Мислят само за печалба, за пари, ...

Докосване
Колко страст и нежност
има в докосването
с върха на пръстите.
Глътка мокра тишина, ...

Не си отивай без с ръка,
да си загребал с шепа от земята...
Не си отивай, ей така -
сянка чезнеща в мъглата.
Шепа пръст вземи, пусни я ...

търси ме в чуждите целувки
губи се в чуждите очи
не чакай с мене утрото
объркващо света ти
обичай ме така ...

Персонална фенка
Актьорът Илиан Кралевски въздъхна. Тежко и с премерена доза драматизъм. Направи го патетично, като че беше на сцена. Споменавайки това място, където част от народа прави какво ли не, само и само да му ръкопляскат, да получи цветя и други ухажвания, трябва да се върнем малко назад в ...

Възможно ли е...
Ден Първи
Години – една
Живот – нов
Случи се. Случва се. И вече не може да бъде спряно. ...

Бих искал до тебе, приятелко,
когато натегнал е делника
с камара проблеми... душата ти -
тъй както в скалите над Мелник е
изваял каньоните вятъра - ...

Мисля, че точната дума е предпазлив.
И не разбирам защо хората влагат отрицателен смисъл в това понятие. Ами че това си е най-добрият начин да се съхраниш от хорското лицемерие и неискреност, които са неизменна част от човешките взаимоотношения.
Е, при мен изглежда си е генетично заложено, защото та ...

Феята на цветята
Аз съм горска фея,
пред цветя благоговея.
В тревна къщичка живея,
ароматно хубавея! ...

Вървеше бавно, обич ненагледна,
вървеше сам-самотен ти.
С носталгия някак ме погледна -
и тебе мъка те гори.
Поредна наша среща, ...

Ах, да знаеш само
тая снежинка бяла
колко много е видяла.
Детски бузички засмени
и нослета зачервени, ...

Там, дето слънцето изгрява,
самотен рид се извисява.
Морето пени се, нехае
и със скалата си играе.
Вълни обгръщат го, пленяват, ...

Как тихичко си капеха листата
и клончетата шушнеха навън,
а аз седях си кротко пред вратата
и слушах вятърния звън.
А там отпред в далечината ...

Свисти обсидианът - къс от Фаетон,
погубен в лакомията на Юпитер,
като небесно тяло над олтара - тънещ в мъх;
Преливат пред очите димящи в пурпур джунгли
с дробове - кадуцеи от дънери и лиани. ...

Искам те такъв, сега,
моля те, не се променяй!
Защото знам, че за беда
ще бъдеш друг след време.
Няма да го има този огън, ...

Тъй дълго лутах се във празнотата
на скучни дни и тъжна самота,
сред същностите сиви на тълпата
аз губех чувственост и чистота.
Затуй наивна съм навярно, ...

Дърветата са като хора -
красиви, горди, и сами...
и гниещи.
Живеещи, живели и умиращи.
Гората ги е скривала, запазвала, ...

Героя,
не е долнопробна впрегатна кранта, а кон арабска порода! Така му е името – Героя! А името му е така, щото хората така го кръстиха. А така го кръстиха, щото е страхотен ат - красив и силен!
Героя работи без почивка всеки божи ден - зиме и лете, в сняг и кал!... Впрегнат е в нарочно направена з ...

Истинска съм и пред теб заставам,
Само стих и чувства съм - жена.
Кръвта във вените кипяща ме издава,
Аз за тебе съм, но не сега...
Минутите в години ще прераснат, ...

НЕОТЛОЖНО
Един мъж гони една жена, докато тя го хване.
Жак Тати
Две чаши – близко разстояние.
Непохватно обяснение. ...

Толкова далеч и толкова близо.
Това си ти.
Чакан във вятъра,
чакан в дъжда.
Понякога чакан в снега. ...