Колко много чистота
във сълзите на дете!
Колко болка и тъга
щом протегне то ръка
в тях живее и расте! ...

Всички вие сте много красиви,
с голите си усмивки
и освирепелите си души,
гладни за нежност до преяждане...
Красиви сте със самотата в очите си ...

Очакването е цвят от магнолия
цъфнал през зимата.
Очакването са стъпките ти снежни
да те заведат до сърцето ми.
Да ме намериш. ...

Като дете, играех аз на жмичка:
един зажми, а другите се крият.
Това не бе забавата едничка,
да бъда скрит и да не ме открият.
Но таз игра ни беше най-любима. ...

Слон и мравка се скарали,
кой да мине пръв
и негласно се разбрали
да не леят кръв.
Силно мостът се люлеел - ...

ВЯТЪР
Задуха вятърът червената ù рокля -
тя беше тъничка топола...
Показа само глезена ù - толкова!
Тя в моя сън не влезе гола... ...

Рисувам те с най-влюбените думи.
Подреждам те в изящно нежен стих.
Вдълбавам те в сърцето и в ума ми.
С душата на жена те преоткрих.
Дочувам те в прочувствени балади, ...

Паважът измит от дъжда заблестя,
тук-там проблясва локва златиста,
но тя ги прескача, дори полетя,
развяла опашка със сини мъниста.
В ръката калъф със цигулка виси, ...

на Павел Николов
Търсих те дълго! Ако знаеш колко
дълго преброждах земята!
Въпреки всички години на болка,
още съм слънчево лято. ...

Ще си тръгна от този живот неразбрана
и несрещнала своята сродна душа -
този израз оказа се фата моргана,
който всеки преследва на тази земя...
Самотата превърнах в свой най-верен съюзник, ...

Част 3
Човекът ме виждаше. Говореше ми. Толкова се учудих че за малко да зяпна – продължи Молито. Попитах го:
- Ти ме виждаш? Знаеш за нас?
- Специално дойдох тук. Чух, че най-умния и най-чудатия коли обитава тази изоставена плевня. Исках да те намеря и ако е възможно да говоря с теб.
- Ти си първия ...

Има лято в мене огнено,
нищо, че навън е още зима
от сняг надвесени са клоните,
а вятър стъпките замита.
Тих пожар е пламнал в мене, ...

От Умиращ Лешояд
Железните плетеници върху ми бяха твърде ниски;
Слушал съм истории от някои стари, далечни роднини,
Неродени във плен, но загубили далеч повече от мене,
За техните блянове и несъществуващите ми спомени; ...

Една красавица познавах,
царицата на този край.
Аз с тази песничка възпявам,
емблемата на Първомай!
Тя беше песен многогласна, ...

Не питай, моля те, не питай,
кой в моето сърце живее.
Едва ли искаш да разбираш,
че с теб съм, а обичам Него.
Мълчи! Недей да ми припомняш, ...

ПОИСКА ДА ТЕ НАРИСУВАМ
Започвам от очите ти. Къде са?
Очите ти защо ли не намирам?
Ах, тази бяла, призрачна завеса...
Разпятието древно ли прозира? ...

Отново е ден четирнайсти,
ден черен за моя живот,
отнел от съдбата ми трайно
най-свидното, рожба във гроб.
И тихо душата ми плаче, ...

Част 2.
Ако някой се вгледаше в Късата поляна нямаше да види нищо освен люлеещи се стръкове трева. Но не като от вятър в една посока. А сякаш вихрушката беше в почвата и стръковете се огъваха във всички посоки. Това беше така защото на стан се бяха разположили няколкостотин колита. Някои бяха разпре ...

Част 1.
Колитата съществуваха на този свят много отдавна. Много преди хората да се появят като вид. Помнеха появата на динозаврите. Помнеха изчезването им. Помнеха кога се появиха първите примати. Знаеха, че един ден – след много, много години светът щеше да е техен. Но той беше и на колитата. Това ...

Сърчицето ти, гълъбо, трепка ми в шепите,
и не смея да те погаля.
Чувам сънем как плаче сиротно небето ти,
със очите на облаче бяло.
Белоснежни криле ми възглавето, гълъбо, ...

Недей ми се прави на силен! Не бива!
Сълзите понякога толкова значат...
Излей ми очите си – тежко-горчиви,
макар че мъжете по принцип не плачат.
Макар че мъжете са дяволска орда – ...

Трамвай желание
... И беше утро... Тъпкан бе трамвая...
А пътниците сънени, сърдити,
но на кого и за какво- не знаят,
все още във кошмара на нощите... ...

Пилея чувства, желания и мечти
Пилея живот, усмивки и сълзи
Имам толкова много, че мога да пилея
Или не ми трябва, защото съм без нея
Поглеждам звездите и си подарявам една ...

Зидаря и кучето
Cum tacent, clamant () - Като мълчат, крещят ().
Беше краят на лятото.Братовчед ми предложи да търсим някой си Дичо – зидаря. Не му стигали платна за арматура. Та му казали че Дичо е „стара къща” и само той може да знае къде има в повече.Вместо да спре пред къщата на Дичо братовчед м ...

ИНВЕСТИЦИИ В ЧИРПАН? МЕЧТИ… МЕЧТИ…
Уважаеми читатели, нека да си припомним на кратко най-важното от една народна приказка, която всеки е слушал поне веднъж в живота си: „На излизане от къщи, по-големият се обърнал назад и попитал баща си: „Абе тате, ако ни се повреди колата, кой ще ни я поправи?“. „ ...

Приятели
Никога няма да липсва
кому да се довериш.
Приятелството е безграничната сила,
която цялата вселена движи. ...

Кой в нощта те притеснява кой на сън ти се явява
на ухото ти зашепва събуди се мила преди да изчезна
една птичка бе влязла през отворения прозорец знак на хубави новини
и щом запя с малката си човка заспах в още по-дълбок сън
< ...

Загубих те.
Не те откривам...
... но ще те намеря
щом очи ми
пак прогледнат... ...

... и следа от тишината вече няма
В топлото огнище на душата ми...
В скута на ненужната ми искреност,
някак се прокрадва самотата ми,
скрита зад прозрачна гола истина. ...

Малко е да бъдеш влюбен,
трябва да обичаш!
Как така със мен се случи,
и загубих си ума?
Стана някак изведнъж. ...

Написах на пясъка няколко реда -
нещо средно между писмо и стих...
По изгрева ги изпращам.
При теб ще са в седем.
Може би са без мисъл, ...

Попитай ме, защо те обичам.
Дали е заради усмивката ти, която преобръща всичко в мен.
Дали заради погледа ти, в който се губя така наивно всеки ден.
Попитай ме, защо така силно копнея за целувка поредна.
Но, кажи ми имаше ли истина в думите, когато ми каза, че не би се отказал от мен? ...

Наричат го Любов
Днес отново си мислих за теб,
за усмивката ти
хладна като лед,
за целувките ти ...

- ... следва деформация, уголемяване и цироза на черния дроб. Кожата придобива мръсно пепеляв цвят, капилярите набъбват и уголемяват носа до неузнаваемост, очните ябълки пожълтяват заради неработещия черен дроб.
Краят е бавен и особено мъчителен. И за всичко това е виновен алкохолът! Бичът на съврем ...

КИВОТЪТ
Това можеше да значи само едно! Куетенако впери поглед в затихващото синкаво сияние, а сърцето му заби учестено. Боговете се бяха върнали! Младият мъж захвърли калния плетен кош, подпря несръчно греблото на близкото дърво и се спусна по пътеката. В далечината пред него се издигаше каменната ...