Докосвай всяка струна в мене,
грифа китарен леко плъзгай,
акордът ни тъй споделен е,
звучи в една красива тръпка...
Ще те науча как да свириш, ...

Една Душа - тъй жадна за Любов,
самотна по света се скита.
И търси своя Божи благослов,
с надеждата за ангелско обичане.
Пари и слава не мечтае, ...

Харесвам всичките цветя,
ала обичам само хризантемите.
Дали защото имам прилика със тях
или защото те са мое откровение.
През есента родена съм и аз. ...

Не ще извикам.
Няма да те върна.
И няма да те моля
със очи.
Дали те любих ...

"Докато пишеш, трябва изцяло да полудееш", чета изказване на някакъв си музикант от някаква си слабо известна метъл банда.
Като се замисля, не мога да си спомня как съм написал не малка част от нещата си. А дори и да си спомня - не мога да намеря логично обяснение защо. Какво ме е вдъхновило? Какво ...

Усещам топлината ти от
стотици метри.
Влизам,
източникът идва
от спалнята. ...

Просто не мога да разбера какво става с днешното поколение, в което за жалост влизам и аз. Какво е това да видиш 12-годишно дете с цигара в ръка? Или алкохол? Да се опиташ да му кажеш, че това не е правилно, а то да ти отговори "ще правя каквото си искам" или да ти покаже среден пръст... това редно ...

Като птица свободна из небето аз летях,
но бях някак си самотна, нищо,
че по пътя си вървях...
Но в живота е трудно да се справяш сам,
да няма кой да те разбере ...

Аз не чувствам, аз не дишам,
аз не плача - и това не отричам.
Омръзна ми напразно да обичам
и към всеки така бързо да се привличам.
Пронизва ме болка там, където ...

Посвещавам на племенника си и приятелката му в чест на сватбения им ден- 7.09.2013
Укротù се, море! Не бушувай!
Посрещни свойта вечна любов!
Тя е приказно бяла. Тя е... Дунав.
В теб се влива. И в твоя живот. ...

Когато във душата мръкне,
и нещо много ми тежи,
не търся друго – просто тръгвам.
Знам, пътят ще ме утеши:
че стъпките ми разговарят ...

На Луната ù писна вече от мен,
Звездите излязоха в отпуска.
Слънцето тросна се: “Вече без ден!”,
а Цветята засъбираха подписка!
Изведнъж всички се скриха, ...

Радвам се, че още дишам,
истории, драми описвам,
как жална е тяхната участ,
пълна със скръб и ужас.
Радвам се, че вярата ми не секва, ...

БАЙ ГАНЬО НА МОРЕ
Още по-хубав е Бургаският плаж това лято. С душове и чешмички, с кортове и игрища, със зони с безплатни чадъри и зони без чадъри, и без странстващи мургави сладоледо-, гевреко- и царевицопродавачи, за гордост на бургазлии и за яд на варналии.
- Я, направете място, бе – измъкна ме о ...

Тук, във бедната страна,
плаче от мизерия жена.
Като увяхнал мак
просещ човек умира пак.
Дъжд пороен вън вали сега ...

Не си мой идол, но си в мене
и с тебе редом аз вървя,
тревогите си с мен споделяш,
аз с теб споделям мойта самота.
Днес ти отиде си, ...

Може би някой ден
ще сбъднем мечтите си
и ти ще си с мен
до края на дните ни.
Може би ще се случи, ...

Отдавна жадувам за твойта любов
и тя ми е глътка вода във пустиня.
За мокра целувка съм вече готов
и тя е за мене една милостиня.
Душата ми съхне от ниски слънца. ...

Безсъниците на една надежда
В голямата, тъмна стая, обгърната от горещите, августовски чаршафи Рамона се опитваше неистово да заспи, но уви… В главата ù нахлуваха мисли, приличащи на бурни, блъскащи се в брега вълни. На всеки 2-3 минути тя надигаше глава и поглеждаше към нощното си шкафче, с последн ...

Музикален инструмент избра си Лиска,
в оркестъра ще бъде тя флейтистка.
Флейтата е лека, лесно се надува,
дългоопашатка знае да хитрува.
Вижте Лиска с каква прическа, ...

- Алек успял да се измъкне в деня на обсадата, именно неговото бягство защитил Лил Втори, привличайки вниманието на нападателите към себе си. Алек оставил замъка си в Дир, върнал се за да защити последния си близък човек. Но след дълга и изтощителна битка разбрали, че всичко е загубено, затова краля ...

Обичах аз нежно,
макар и напук,
с любов безнадеждна
пак тебе, не друг.
Обичах и страдах, ...

Госпожо Злоба, пак сте неспокойна.
От други чух, че много Ви тежи.
Тормозело Ви... (Точно ли се изразявам?)
наличието на щастливци със мечти.
Кошмари имала сте в безконечните си нощи ...

* * *
краят на лятото
... последната диня
за плашилото

ОТКРОВЕНИЕ
От чакане косите побеляха,
но аз оставам още млад.
От скитане загубих стряха.
Останах сам с любовен глад. ...

Нощта лениво се протегна в пухеното си легло.
Надигна се. Приседна.
Слънчев лъч надничаше през тъмното стъкло.
Той палаво разбърка рошавите ù коси.
А, тя, прозина се и запърха със сънени ресни. ...

Това лице в спомените заседнало,
безпомощното си тяло назад е облегнало.
Усмихва ти се, но няма сили.
Защо ги няма, къде да се скрили?
Бъди до него, увери се, че не се чувства само! ...

Не ме карай да избирам.
Миришеш ми на пияни вишни.
Нощта ми мирише на свобода.
Устните ти са прекрасни.
Ала вятърът целува лицето ми ...

Този текст за песен е написан изцяло по и за музикалната композиция „Старият град”, чийто автор е музикантът с потребителски псевдоним Седем (Седем).
Давам пълните права за използване на този мой текст за създаване на песен, при желание на музиканта да го използва и при положение, че си намери подхо ...

омръзна ми
да бъда
запетайка
тиренце
или скоба. ...

Може да си горе на черешата и пак да нямаш пряка видимост към черешката на тортата...
Като бивши съпрузи, решиха да пият на ЕКС...
Цяла нощ правих изкуствено дишане на една бутилка уиски и накрая изпаднах в медикаментозна кома...
Човек първо изневерява на себе си. Оттам нататък, е лесно...
Забавно е ...

Пристегна ме в прегръдката си хладна,
както змия около жертва се обвива.
Отровата си впи, а после бавно
захвърли ме ни мъртва, нито жива.
Полепна като пареща смола ...

Напразно се опитвам да забравя
и как ли да преглътна таз обида...
Не мога лесно някой да оставя
и с вдигната глава да си отида?
Не искаш да ме чуеш! Става хладно ...

Нощта беше обгърнала града в мрачната си прегръдка, докато високо в небето нейната спътница Луната ярко грееше. Озаряваше непрогледните малки улички, затихналите сгради и опустелите паркове като фар, чиято бяла светлина упътва блуждаещите вечерни създания, които упорито бягаха от общоприетото правил ...

Искам! Не искам! Искам! Не искам!
Постоянно тези думи аз редувам, ред по ред, дума по дума и защо?!
Отговор нямам и аз!
А може би имам?!
Всъщност да! ...

Над мене ято птици
напомня ми за вас -
щастливите дечица
под пролетния глас.
Повтаря, че нещата ...

Искам да те видя още днес
съвсем нарочно да се бутна в тебе
да те олея с неизстинало кафе
или да съборя купищата документи
които носиш във ръце. ...

Мемоарите на една сянка
Сега сме поотделно щастливи.
Асиметрия на чувствата.
Прозрачността се превръща в матовост.
Правя си списъци. На нещата, които никога няма да се случат. Или са се случили вече. Не помня... ...

Когато съм се раждала, феите ги нямало
и трите се разделяли с голямата любов,
едната вени рязала, другата припадала,
трета стихоплетствала поеми по Смирноф.
Не беше златно птичето на рамото ми кацнало, ...

изсъска
като вряло олио на печката
разпръсна се
като куршум във съд с вода на капки
заля ми кожата ...