Безпътие
И такъв си остава - безименен,
този наш пустинен рефрен.
Изгуби се в нищото скитника,
в лабиринт от мечти заблуден. ...

Ще сляза до залива - при аргонавтите.
Сред тях все още има недоизградени пияници.
Аз ги уча на български, поръчвам гарафите,
те – оставят въжетата и присядат – гладни и жадни.
Одисей - с две момичета - потъна нанякъде. ...

Цугцванг
Често сънувам. Прекалено често. Млада жена стои над мен и плаче, но аз не мога да направя нищо. Не мога да я заговоря, да я попитам коя е, макар че сякаш знам, но не мога да се досетя. После мътният образ на съня изчезва.
За първи път го срещнах в парка. Тъкмо подреждах фигурите след поредн ...

Моето небе е биполярно,
а със прозата не се лети.
Стих съм. И тъжа безкрайно,
щом съм в отпуск от мечти.
Може би е нарцистично, ...

Сънувам. Сънувам по много. Понякога добри, понякога и лоши неща.
Сънувам нещастия, задушаващи любови, дори самота.
Сънувам във мрака червени очи, сънувам проклятия, писъци.
Странно, сънувам и мълчание. Сънувам умора, терзание.
Сънувам викове, болки ужасни, сънувам погледи властни. ...

Вярвате или не... 2
Зарад партийните заповеди забравиха Десетте Божи!
Партиен девиз
Важното е да се явим на избори и да приберем парите,
а с нашите обещания, до другите избори, да живеят фукарите! ...

Не чакай, че чакането винаги боли.
(Обича ли те някой, ще те стигне).
Глава не свеждай, а гордо я вдигни,
защото най е трудно да си тръгнеш.
Успееш ли да се пребориш с мисълта, ...

Във този дом предпазван от стената
С притворени очи от сутрешната сянка
Намирам с пръсти скрита в тишината
Металната ни, уморена кафеварка
Развинтвам я и я напълвам ...

Така навярно била си ми потребна
да те срещна, в тебе да се влюбя.
Незнайно как, кога, къде,
дали с първото докосване
или на първата ни среща? ...

С безнадеждна и тиха тъга
търси вятърът бяла утеха.
Във безмълвна и сънна трева
смъква споменът старата дреха.
Безутешни и бледи звезди ...

Ти ще бъдеш там.
А аз, в дивата земя,
ще се скитам сам.
Някъде, с някой "него".
А аз, в загубена страна, ...

Тя!
О, тя!
О, горкият аз!
Само ако знаех колко коварна може да бъде!
Колко жестоко може да съди! ...

Пролог
Година: 2012
Място: Амстердам, Холандия
13 декември 2012
- Доктор Фентюр, пръстенът на “Титос” е поставен в йонната сфера и е достигнал почти до точката на възможната комуникационна граница – по-скоро изрече на себе си управляващата процеса тази вечер, научна сътрудничка, Хелга Ритфелд. ...

ЖЕНИТЕ, КОИТО ОБИЧАТ МЪЖА МИ
Жените, които обичат мъжа ми,
от мен трижди готвят по-вкусно,
те никога повод не търсят за драми,
не стискат обидено устни. ...

Думите са дим - не ги пилей!
Замълчи! До край не обещавай!
Вместо да ме лъжеш, се засмей...
и поне усмивка ми остава! :)
Клетвите ти не важат пред мен. ...

В красивата алея се оказвах пак,
една ограда пазеше ги скришни -
омайни, мили, бели като сняг
живееха там белоцветни вишни.
Времето край тях вървеше бързо... ...

Нагазвам с тихи стъпки
в багрите на есента
и потапям сърцето си
в тишината мека
на угасващия ден и спомена за теб! ...

Ти, Господи, изпрати ми щуреца
в онази вечер на свалени богове,
със силата си свише на скрипеца,
душата ми във песен да сбере.
През рани безпощадни - сто окови ...

Завинаги млад
Кой не би искал да е вечно млад?
Никога да не остарява, никога да не го боли?
Винаги да изглежда прекрасен?
Винаги силен, красив, умен, незабравящ? ...

Свих се в ъгъла на празничния ден,
а думите като мухи над мед кръжат
и в листа, дето е за тях предназначен,
рисуват празен и безмълвен свят.
Забравих що е радост. И дори... тъга. ...

Лотария по нашенски
Будилникът запя своята си песен и разбуди Станислав и Таня. Станислав скокна и се засправя. Таня го гледаше как се рее из стаята. Като щастлива чучулига тананика, тук кацне, там кацне, и пак залети, впери поглед в Монката, помилва го и долети при нея, жаден впие устни в нейните.Т ...

Стоя в стаята си аз... и през прозореца се взирам в този час.
През малкия прозорец тих спомени далечни аз открих!
Помня как на люлка се люляхме, падахме
и се смяхме!
Помня шумната игра, а после във легла! ...

БЪЛГАРКА
Българка е мойто име
във всяко кътче на света!
Това е и моето презиме
и фамилията в чуждата страна! ...

Разкръстването – практическа страна
Когато сме узрели да ОСЪЩЕСТВИМ тази идея за разкръстването, като идея за ОСВОБОЖДАВАНЕ от една заробваща, наложена от детството и съдбата система, когато имаме достатъчно сили да поемаме отговорност за себе си, когато ни е омръзнало това БЕЗПЪТИЕ на досегашното в ...

Времето назад не върнах...
Срещнах те след много време -
след години!
Поканих те - наистина на танц!
Танцът беше - наш! ...

На наша гара и за гаргара
любимата си аз видях.
Държеше цвете и сак в ръцете...
А аз едва се овладях.
С това си сакче към спряно влакче ...

в отговор на ''Врачката'' от Камелия Кондова
Обичам го... как да ти кажа.
И знам, че е грешна любов.
Но тази любов да откажа,
ще бъде по-лошо от гроб. ...

Не е нужен път, а само малка пътека.
Не е нужен разговор, а само дума за утеха.
Не е нужна прегръдка, а просто нежен допир,
не е нужно взиране, а очи, които да те стоплят.
Не е нужна целувка, когато се чете в очите, ...

Като напукана пръст от безводие,
като пустееща, тъжна земя,
като сезон, ощетен в плодородие,
като слепец, закопнял светлина,
като море, замечтано за лятото, ...

Ако поискаш мига да задържиш
на щастието си неимонерно,
то като въглен тлеещ ще се разтопиш
в нюансите на кално-черно.
Ще се луташ между блудкаво-пастелно ...

От никого неканени
и непожелани,
нахълтват
във живота ни
като Мухи... ...

ЕРЗЯ*
Навярно древен ерзя в мен се крие,
дошъл от времената баладични,
облечен в кожи, с амулет на шията,
ловец в тайгата на града, езичник. ...