ВТОРА ЧАСТ
I
Ивана
Реното пълзеше по Paseo de Castellana с тридесетина км /ч, заобиколено от два реда лъстящи, измити от дъжда автомобили. „Като стадо пъстри крави сме, мислеше си разсеяно Ивана, подпряла чело на прозореца. Крави, снабдени с конски сили. Все пак си оставаме стадо...“
Тя въздъхна и о ...

* * *
Мнения и позиции... ревниво защитавани, ревностно отстоявани, достигащи до невъзможност, граничещи с лудостта... Полетът на човешкото въображение твърде бързо понякога преминава от едната в другата крайност! Надделяват прагматиците, защото е трудно да повярваме във възможността египетските пир ...

Мълчани извори любов
въздухът крие и дава сила.
Гергьовска люлка от свила
е денят ми и като обреден хляб е вкусен.
Писан и недописан, шарен и недошарен... ...

Ти знаеш как...
Защо ти е нужен виртуоз по обичане?!
Ти си дирижираш най-добре любовта.
Не са ти притрябвали поет, композитори...
по струните тънки на твойта крехка душа. ...

Влюбва ми се! Бяло и красиво -
докато усетя, че съм жива.
Чак до смърт - безумно, безнадеждно,
натрапчùво, радостно и нежно.
Искам тъй жестоко да се влюбя, ...

Това бе денят, в който едни ще загубят, други ще спечелят. Денят, когато или ще оцелеят или ще умрат всички. Ден на падение и смърт. Това бе краят или началото. Щеше да се разбере дали има непобедима армия или не. Дали ще има хора или само свръх-хора на Земята. Свръх ДНК срещу нормалния човек. Дали ...

Моят мъж много ме обича! Ще кажете, то всички еднакво се кълнат, ама тръшнат ли външната врата и – очите им на ластик! Шарят по чуждото, лигите им изтичат по младото… и да не изброявам другите мерзки прояви, защото това при моя Костадин го няма! Категорично и доказано!
Та моят Костадин, на когото га ...

Отива си пролет. Денят е смутен.
И босо момиче тъгува във мен.
Тук всички картини на този велик
майстор-художник напомня за вик.
Сребърна нишка днес пише писма. ...

Бях житно зрънце в шепата на Бог.
И Той ме посади.
С една сълза поля ме,
от тогава
коренът ми здрав е. ...

Малък лъч
се спуска
в тъмната земя.
Тя дълбока е
и рохка, ...

Гълъбово ми е. И синьо до припадък.
Очите ме болят от сбъднато небе.
Сърцето ми не е сърце, а клада.
Ръцете – впряг от необяздени криле.
Безсънно ми е даже и в съня нетраен. ...

Ако ще говориш - говори.
Аз ще слушам.
Това го мога - относително добре.
Ушите даже няма да запуша.
Няма да кръстосам и ръце. ...

Тази сутрин към шест
нещо в мене се счупи,
спах спокойно нощес,
вчера вино си купих,
пих го с малко вода, ...

Определих си среща
с моята душа,
там - на съдбата
на кръстопътя,
че отнеха я очите ...

Трябваше ти муза май на тебе
и твойта муза взех, че станах аз.
Рисуваше ме и нощем, и денем,
а колелото как се завъртя...
Трябваше ми муза май на мене ...

Kакво е любовта,
когато не е споделена -
затворена врата,
усмивка уморена.
Струва ли си да влагаш чувства, ...

Всяко утро е ново начало,
а песента ни е вик или болка.
И до трън дори прегорял да е,
този свят е реприз на живота ни.
Най е трудно да бъдеш конюшня ...

Обичам тишината в мен,
тя най-искрено говори,
когато другите мълчат,
тя винаги с мен ще спори!
Обичам светлината в мен, ...

Остави отворена вратата,
не заключвай моите крила,
аз съм дъщеря на Южен вятър,
аз съм птица и ще отлетя!
Ще разбия всякаква решетка ...

Обичам те! Отчаяно и тайно
години вече всичко в мен не спира
да те копнее. Думичка случайно
за теб дочута, кара да пулсира
сърцето ми във ритъма на степ... ...

Пак към село ме повеждат
сънищата ми – сестри!
Връщат ми една надежда
в идващите старини:
баба, дядо, чичо, лели ...

Обречени души
- Върви си. Моля те! - Тя безмълвно, с натежали от горест очи, го погали нежно по челото.
Промуши се сякаш видение през полуотворената врата и изчезна като мираж от погледа му.
Превъртя ключа и се облегна съсипана и уморена от вътрешната страна на вратата. Той остана отвън, а тя отвътр ...

Отдавна ми омръзна да боля.
Мастилените сълзи ги изплаках.
От римите не цъфнаха цветя,
от песните ми птици не запяха...
Остана само кръстът да тежи, ...

Нещо взе, че ми кипна под веждата
и сега ще затръшна вратата,
ще си метна на рамо надеждата
и ще взема да хвана гората.
Нека всички си хапят езиците ...

И студ отвсякъде ме стяга.
Мълчание отдавна ме гнети.
И мъката в душата ляга,
а мисъл в друга орбита лети.
Животът крак ми слага твърдо. ...

За изгрева и пясъчните замъци сега тъгувам...
Очи затварям - да не наднича слънцето в мечтите ми.
Отчаян вик отправям в нищото, но кой,
но кой ме чува?
В часовника на вечността годините отронват песъчинки... ...

Огън. Плам. Пожари.
Очи. Сърце. Гари.
Студ. Лед. Кристали.
Тишина. Души. Катедрали.
Поглед. Страст. Ухание ...

И ето пак съм сам,
знаейки, че ти си нейде там,
със самотата идва и сестра ù тъга,
и мъчителен става деня.
Просълзен и мълчалив, ...

Задимена от цигарен дим стая,
пепелник с пожълтял отровен фас...
В стаята малка стоя и мечтая
и пуша в греховен екстаз.
По стените няма картини, ...

Навремето, когато аз бях малък,
на майка ми за пèша се държах...
И тя отделяше от своя собствен залък;
и страховете ми изгонваше без страх!
За къра ни тя готвеше храна, в дисаги. ...

ХЕРАКЛИТ И ПЪТЯТ
“Пътят нагоре и пътят надолу са един и същи път.”
Хераклит
Не знам на кръстопът ли съм роден,
или самият аз съм кръстопътен, ...

Не жали, мой гларус ранен!
Болката ти се лекува!
Чакам да се върнеш при мен!
Времето не ме интересува!
За теб ще пуши палав комин! ...

нова гънка
дразнещо ококорена
в деня ми
спокоен и лош
някаква кривина ...

Свободата на българина е на върха на потребителската вилица...
Напразно викахме Неволята. Тя е била съвършено глуха.
Откакто спрях да чета вестници и да гледам новини, заживях дълго и щастливо.
Парадокс на вкусовото поведение: За вечно киселите хора най-голям кеф е, когато пресолят манджата на други ...

Не можеш да ме разбереш. Не се опитвай.
Ще става все по-тъмно във ума ти.
Искам да ме съблечеш. Но ме изпитвай.
Усещай как треперя от дъха ти.
Не искам друго. Само да ме галиш. ...