Осата слънчева ужили
небето малко подир пладне.
Изду небесните си жили
просторът ù – току да падне,
да се стовари гръмогласно ...

Как до утрешния ден да изминеш разстоянието,
като каменният мост на смисъла пропада?
Как пред себе си да спазиш обещанието
за смисленост? С мисъл само пак си гладен.
С мисъл смисъл мога ли на себе си да вдъхна? ...

Пътеката е строго очертана
от вкъщи, до работното местò,
а там броя мухите по тавана
и дебна всички,под око...
От трудностите бягам и се крия. ...

ПЪТЯТ II
“...веселият Палечко тръгва по земята
и загубва пътя в сребърния лес.”
Валери ПЕТРОВ, “Палечко”
Това край мен е сребърният лес, ...

Примигна сънено една звезда,
търкулнала се долу на паважа,
а утрото промъкна се едва-едва
през процепите във очите. Важно
луната тръсна златния си рог ...

Нощ навън отново студено се спусна
и затворих очи уморено за сетен път.
Мисълта ми в пътешествие се впусна,
докато предразсъдъците в мене спят.
Унесен, търсех познатия до болка лик, ...

Стоя на прага, в душа ми вали.
Кървави облаци над мен са надвиснали.
Бурята как да спра, от мъката да се отърва...
Стоя на прага със празни очи.
Във пътя се взирам и търся следи... ...

Обичам те от тука до безкрая,
а после, ако има накъде,
в мълчанието дълго ще гадая
дали без теб светът ми ще умре?!...
Дали ще има сили да взривява ...

И никого аз не успях да намразя...
Предателства, клюки и грозни лъжи...
Разказваха, плюха, доверие газиха,
но аз ги запазих в сърцето добри!
Добри са били, когато обичах, ...

Единачка...*
Сама ли стана Единачка,
или Животът те направи!?..
Той много дълго ли те мачка
и да те пусне ли забрави?... ...

Стана ли ти по-добре,
издигна ли се,
нещо спечели ли,
нещо получи ли,
нещо повече стана ли, ...

Е, реших че и аз мога да напиша нещо. Не съм писателка и може би това е първият път, в който пиша нещо такова. Исках да ви разкажа как ТОЙ дойде и промени всичко, как след него нищо не беше същото. Това не е някоя сълзлива история за двама влюбени, които заживяват щастливо. Искам да разкажа как той, ...

Утрото бе мрачно и облаците се стелеха ниско. Валеше дъжд. Хората, сгушени и мрачни, с наведени глави, се бореха с калта и маранята.
След обяд облаците се вдигнаха и планината сякаш дойде до нас, за да ни покаже своето величие и красота. Слънцето проблясваше между облаците и хората се появиха по ули ...

Правителството на Бойко, банкянският Нарцис,
подиграваше се със "феодалните старци",
а сега изведнъж за науката се "загрижи".
А шефът на БАН само блюдото му дето не лиже!
Беше той в подкрепа на беленската атомна централа, ...

ако
изсмукаш
всяка
клетка
в мен ...

Каква е мъжката тъга?
Кой днеска ще ми каже?
Дали е бистра мъжката сълза,
ще има ли кой да разкаже?
Трудно плачат мъжките очи, ...

Капка по капка
падат
на дъното.
Те ще го разтопят.
И ще се вдигне ...

Ръцете ти сънувам.
И очите.
И тези палави извивки.
Които са изваяни за мене.
За да ме има. ...

Отпивам от чашата тъжно,
глътка по глътка натрупан живот,
сълзите се стичат безмълвно
върху образа ти
и се напивам от любов. ...

Не съжалявай, задето си дал:
на лудия късче Надежда,
на щастливия - акорди от тъжен роял;
на алчния – сребърник,
в който Юда, обезумен се оглежда. ...

Ще дойде ден, когато ще ме няма,
ала животът пак ще си препуска –
невероятен, нежен и измамен
и като пясък между зъбите ще хруска.
Не искам да повярвам, че звездите ...

Капчици лудост набързо измислих,
в перла вълшебна събирах любов.
По капчици младост в пропаст откривах
как ехото плаче във втория зов.
По капчици вяра душата ми рече: ...

Ето...
Това е душата ми!
Пиша доколкото мога,
свиря, хапя и пия...
пак доколкото мога. ...

Родена съм в средата на годината.
И все в странни времена споделям мислите си.
Средата на годината, тогава се обича.
Тогава се желае и се иска.
Родена съм на лилиите в смъртта. ...

Ти си там, където трябва.
Твоят плам май загубил си отдавна.
Слабо те интересува идеала,
както и на хората морала.
Нямаш връзка с любовта, ...

Ще си тръгна и аз някой ден,
без прощални слова и въпроси,
ще вали, ще умре нещо в мен,
черно няма обаче да нося.
Ще си купя чифт нови крила, ...

Забранявам си отново да обичам.
Непоносимо трудно нося моята душа.
И каквито думи сложни да изричам,
всичко се описва ясно само със една.

Алън Тюринг или малко за теорията на информационните технологии
Посвещавам на всички морски и речни ИТ експерти, морски и речни електронни инженери и морски и речни експерти по високотехнологични проекти в България
Тази статия е популярна, а не за специалисти. В нея има сериозни опростявания на пред ...

От какво се страхуваме най-често? Разбира се, първотo, което ни изниква в ума, са паяци, тъмно, кучета, змии, високо, дълбоко. Но всъщност съм убедена, че хората, като едни социални животни, най-много се страхуват да не изгубят тези, които обичат. И ако оставим за секунда баналните фобии, ще видим, ...

Защо лицето ти е така потайно,
нетрепващо, дори когато те боли?
Защо, когато хубаво ти е и приятно,
не се усмихва и за миг дори?
Защо безмълвно е, когато е уплашено, ...

Изоглавените, избиколците, задръстените, съчмалийте, откачалките, перковците, чалдисаните и други тем подобни, които за разлика от хората с ментални проблеми (в научно тълкувания смисъл на тази дума) са вече толкова много, че на обикновения нормален човек му се струва, че полудява в тази атмосфера н ...

Обичам само теб
Моята любов е само за теб.
Моят живот е само за теб.
Всичко се върти около теб,
теб, теб и теб. ...

Благодаря, че върна усмивката ми!
Понякога, когато ти е трудно,
понякога, когато ти тежи
и мислиш си, че само чудо
би спряло твоите сълзи, ...

И когато натрупа много знания по съответната насоченост, като прибавим и нивото му на усъвършенстване, т.е. изграждане на добродетели, Учителят от Кайлас сам го намира.
- Точно така. И ти предава знания по ментален път. В един момент ти започваш да се чудиш, ами откъде знам това? Всичко е много прос ...

Аз всички удари след теб сьбрах.
Душата ми едва не изгоря.
И ако трябва утре да избирам,
пак отново тебе аз ще избера.