Безнадежден случай
Това боли като че ли някой е умрял –
нещастно влюбен, да не съм те видял!
Погледът леко попарен,
гърбът с чертеж овален, ...

Плащам си да ме наричат галено.
Плащам като задлъжняла уличница.
Вадя си от джоба мимолетното.
И го подавам на страдалеца.
Плащам с плътните си устни. ...

Нашата песен
Ще изчакам да стане неделя следобед. Точно в оня момент, когато хора по улиците няма. Всичко е притихнало, а само нейде се дочува забравения радиоапарат и досадният глас на водещия, който съобщава без емоция, че идната седмица ще е гореща!
Гореща, като кръвта във вените ми.
Точно в оня ...

СБЪДНАТА ПРИКАЗКА
Дали си Клеопатра,
или Богородица –
такава обич няма хубав край.
Смъртта на цезаря извика едната, ...

Утро
Дъхав изгрев.
Тихо е, много тихо.
Утринна роса,
мирис на гора ...

Аз свикнах все да ходя в парка
и там да правя моя тур.
За мен - запазената марка,
а и купона ми най-щур!
Избирах си една алея, ...

НЕТРАЙНОСТ
Невечна е вселената, нетрайна...
И ако трябва да отсъдим трезво
безкрайността е разгадана тайна,
в която всичко в своя час изчезва. ...

Малка, пъстра пеперуда е разперила крилца.
Гледат я с възторг, с почуда малки, палави деца.
Светлинки играят. Сливат се във петънца.
Устремени към далечни светове, трепкат пъстрите крилца.
Едно дете посегна и докосна нежните крила. ...

1. Защо издайно сълзите блестят?
Защо извръщаш поглед ти от мене?
Не си сама във този грешен свят!
Не се плаши! Ще бъда аз до тебе...
2. Ти мъката си с мене сподели - ...

Пиша, когато съм сама
и над мен тегне тъга.
Пиша за любовта
наранила тъй дълбоко
моята душа. ...

Според мен това е една много клиширана мисъл, но в същото време е и доста добре сформирана. Клиширана, защото могат да се изпишат толкова много думи как най-важни са добротата, сърцето и всичките подобни неща, които просто не могат да се видят, а да отричаме, че материалните неща нямат значение или ...

От известно време момичето мълчи.
Даже вече и не плаче.
Сякаш свършиха му всичките сълзи.
Достигна лимита и сега не може да заплаче.
Всичко в момичето мълчи, ...

ПОДАРЪК ЗА КОЛЕДА
Недялко наблюдаваше съсредоточено зимния залез и неусетно съзнанието му, с измамно спокойствие, моделираше в далечината някаква въображаема усмивка...
Измачканата и оръфана риза се гърчеше от вятъра по костеливото му тяло, но той, без да бърза, повдигаше кърпения си панталон и го д ...

Животът, аз и морето
Отмина милята сетна, пътят в кърмата още личи.
Отпреде безбродната степ, никога, никога не казва -
ти ме покори, ехей, ти ме покори.
Хей, моряко, обречен на този самотен живот. ...

Господ не е виновен.
Дори не съм го виждала.
Аз си правя избора.
Аз си нося съдбата.
Аз изкорених тревата, ...

Луна. Тихо се огледа тя в залязващата синева.
Потъваща под мекия изгрев на звездите сред небе от пухкави облаци.
Гледаш през тях с премрежен поглед и усещаш как бавно и неусетно потъваш в нощта.
Сякаш се разстели мека сребриста мъгла, която обгръща цялото съзнание...
Забравяш за този свят... Потъваш ...

Понесен някъде от вихъра на времето,
забравен аз от близките си, може би.
Кой друг сега ще носи бремето?
Душата иска! Но не може да скърби.
Забравил в сърцето злобата, ...

Нещо в мен умря, когато ти си тръгна!
Проклинам онзи ден от вечността, в който зърнах те.
Проклинам онзи ден, в който повярвах ти!
Ти си тръгна със лъжи, остави ме сама.
Сега съм тук и плача, душата ми е празна... ...

Не ме гори!
Сама ще изгоря,
ако ме караш тайно да обичам!
И не вини!
Сама ще се виня, ...

The silence keeps it easy keeps you safe for the moment.
Тишината го поддържа лесно, поддържа те спасен за момента.
As you're walking away your foot steps get louder.
Отдалечавайки се стъпките започват да се чуват по-силно.
All you needed was time but now time will destroy us. ...

Навярно сбърках пак вратата.
Но влязох. Повика ме с душата.
Приседнах до прозореца отворен.
Бях непознатата със светлината.
Прибрах крилата и зачаках ...

Я вас любил
А.С. Пушкин
Обичах Ви
Превод: Кр.Тенев
Я вас любил: любовь еще, быть может, ...

Някъде след пет
*посветено на : http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=304402
В късния следобед
(някъде след пет)
с гръм и трясък появи се ...

Животът ми бе пълен с тъга,
нямаше кой да ми подаде ръка,
живеех в свят изпълнен с мечти,
но тогава появи се ти.
Аз ти разказах своята история, ...

"Защо причиняваш това на света?"
синът ми
Какво ли причинявам на света
със нескопосаните си стихотворения?
Със хладната, себична суета ...

Прашно ми е от думи.
Ако стълбицата на живота ми все още е така затрупана,
скоро просто ще се обърна и ще се върна.
А няма много стъпала...
Само два пъти сдържах усилията на краката си да се надигнат и да ме възкачат. ...

Жена
За мене зная ти мечтаеш...
За теб съм сбъднат блян.
Като в уютна, топла стая,
нахлуваш от любов пиян. ...

Защо ли аз съм сляп
за всяка друга?
Защо ли аз съм бряг
за всяка друга?
Извайвайки сърце в гърдите ми, ...

От виното наливам...
с мъка се заливам...
Решавам да мина на бира,
главата ми не го побира...
Ще обърна на мастика, ...

Великанското джудже
(Кое ли е то?)
Притъмня и Великанското джудже, което за краткост ще наричаме само ВДЖ, затътрузи уморените си от велики дела крака към обителта си, която в изтерзаната си от кахъри душа наричаше бърлога. Също като един самотен вълк е, единак, мечок, кашалот, кит, рак-пустинник… В ...

Опасно е за истински мъже във Варна,
сред хаоса от слънце,голота,
Марии, Яни, Беатричета,
сред лабиринта на кафетата със хладни пазви,
подмамващи със цитронада,джин - ...

Тишината мислите събира,
били са вече казвани на глас.
Думите отчаяно подбирах
и нищо не успях да кажа с тях.
Вятърът чувствата ми взима, ...

Имоджен лежеше в пухкавото си легло, завита до брадичката с топлото одеало. Минаваше полунощ, а тя не можеше да мигне. Странна нощ бе тази. Гледаше празно към тавана и ù се привиждаха малки сини точици, които танцуват в мрака. Затвори очи и духът ù полетя над стария парк на края на града. Уличните с ...

Омая ме и сякаш в приказка попаднах.
“Кой е той и откъде дойде?”
Това са въпроси, които измъчват ума ми
не от една нощ или от две.
Вървя след него, а полунощ минава. ...

Ласка, от луната да откъсна
парче небе, миличка моя!
Звезди няколко, красиви малки.
И лъчи сребърни като божи устни.
Всяка нощ, когато заспиваш през тази ласка, ...

Сам сред хора, беден сред богати, в сърцето буца, хлябът със кора е... с думи ти не можеш, неразбран си, хладен вятър що те бутне - паднеш. Ставаш, спъваш се, залиташ, много искаш, малко взимаш, обръщаш се и спираш, какво се случва не разбираш?!... А все потъваш и потъваш... спаси се, чуваш ли, отли ...

За това, което остана от огъня
………………………………
В мъглата
от чувства и мисли
ти блестиш ...

След време
Сега си мисля, чe
не те е имало,
щом всичко избледня
и няма минало … ...

Тихичко, тъй както съм дошла,
от твоя свят сега ще си отида,
ще бъда малка пареща следа,
която ще бледнее със годините...
Ще бъда спомен, може би красив, ...