Стана ловец случайно. По-скоро приятелите му го навиха.
До преди казармата не беше хващал оръжие.
След първата стрелба по мишените , взводния командир
половин час не можа си затвори устата.
Десет от десет изстрела и всичките право в целта . ...

23 април - Световен ден на книгата
забравена книга
паячето между страниците
непозната буква

Погали ме
ти веднъж,
да усетя топли длани.
И твое име
като дъжд ...

Новите ни дрехи правят елегантни,
старите доспехи казват - уникални,
за носа ни водят евтино купуват,
добрината вземат без да я търгуват.
Странен е света в който днес живеем, ...

Продолжение… (глава 5)
…Собрание разваливающегося колхоза длилось уже третье сутки, долгими завихрениями голосовали нового председателя. Неожиданно, ещё записалось уйма желающих. Вторгнувшаяся откуда-то демократия, вынудила начальство выслушивать всех подряд. Деньги наступившего строя ещё не пробрал ...

Вечно нещо в покрайнините на ума ми се мержелее
Нещо неопределимо, смътно, едва доловимо.
И дума не обелва, своя същност не ще да разкрие
Ала усилено се грижи аз да не забравям нивга за него.
Винаги е там, със себе си бури и порои носи, ...

Щастливата жена
Една жена щастлива е тогава
когато в нея пролетта цъфти
и щастие на другите раздава,
а в очите и блестят звезди! ...

Имало едно време един загадъчен стар поет на име Едгар. Той бил загадъчна фигура в един заспал крайбрежен град, известен с дълбоката си любов към живота и хипнотизиращия си начин да борави с думите. Неговата поезия можеше да извика сълзи от най-тежките сърца и да предизвика усмивки на най-тъжните ли ...

Понякога се чудя коя съм аз-
Дете, момиче, цвете…
Обичам сред хората да бъда,
те помагат ми да разбера своята същност.
Помагат ми да разбера, че понякога обичам да съм сама, ...

Душите ни... милите,
стремят се неволно
към щастие трайно,
към полет фриволно
и търсят, и страдат, ...

Не спираше вечер да мисли за него.
Додея ѝ тежко от мисли безброй!
Разголи душата с набъбнало его
и хвърли в тъмата добрия покой.
Остана от белия спомен усмивка, ...

Дъждът-той ми напомня за сълзите
Когато на небето му се плаче
не му е ни до слънце, ни до нищо
а просто страда то по свой си начин
И плаче непомилвана душата ...

Детето се роди след десетина часа и много измъчи Вела. Болките не стихваха. Първо надаваше силни викове, после уморена и разтреперана от ужасната пулсираща болка се сви на одъра и скимтеше като ранено животинче. Гърлото й се продра от крясъци, въртеше очите си като полудяла. Мислеше, че умира. Накра ...

Забравям те, забравям погледа
Който нежно гледаше ме сутрин.
Забравям и гласа ти
Който ме привикваше към теб.
Забравям и усмивката ...

***
Моето многоточие – нежна
обич – макар неизказанa съвсем,
но винаги желана трепетно –
навсякъде съзирам я, тъй често ... ...

От вчера беше подновено бутането на паметника на съветската армия в градинката срещу Ректората. Това е нещо много радостно. Както е прието да се казва - това е една добра новина!!!
У нас рядко се свършва нещо докрай от властите. Но сега май най-сетне започнатото благо дело ще бъде довършено успешно. ...

При всеки прием има два вида поканени – едните искат по-бързо да се махнат, другите са готови да изкарат цялата нощ.
Проблемът е, че обикновено едните и другите са в брак…
хххх
- А вашата колежка в оня офис какво работи?
- Тя не работи, тя е началничката… ...

Понякога в главата ми е хаос.
Очите ми излъчват гняв.
Сърцето ми тупти с буйна ярост.
Показвайки на хората различен нрав.
Не мога да търпя на хората лъжите. ...

Ти ми каза
Ти ми каза „Да“, ти ми каза „Не“,
мисълта ти не разбрах.
Омагьосващите ти очи
да погледна не посмях. ...

Как можем от затвора си да изпълзим,
когато в костите ни лъха самотата.
Възможно ли е в погледа си уязвим
да пуснем да говори Светлината.
Всред толкова задушна миризма, ...

Казват, че «казарма» произлизало от «casa di arma», нещо като къща на оръжието или къща на армията. Тази къща не е като другите. Било поради отсъствието на нежен пол, било поради друго, но в нея много от нормите на цивилизования живот се превръщат в чисти условности. Младежите от соцвреме оставяха в ...

Макар да се гневя на свойто време,
в което по неволя съществувам,
аз вярвам как от Бога е решено,
че още ми е рано за сбогуване...
И търсил денонощно верен отговор ...

Търкулна ли се луната
или в сън с теб я проспах?
Чух ли какво шепне душата
или тишината грешно разбрах?
Мечтите ми теб ли видяха ...

Ж И В О Т Н А З А Е М 14
Животът е Шехерезада,но е на Ента,
главата му не можеш нивга,да вземеш,
винаги и вредом е точно в момента
в Измами,Истини малки,големи. ...

Пролетта зелено-цветна,
дъхава, красива и кокетна,
е по-детски нежна и добра,
винаги готова за игра.
Тя е песен в ласката на ноти, ...

Ти попита ли вятъра бял,
къде се е скитал и запилял?
Как появи се тази неделя
с дъжд и със сняг къделя!
Как през априлските дни ...

На моята дъщеря
Зная, мислиш,
че не те обичам...
Зная,
че съм пряма, остра! ...

– Страх ли те е?
Исках да извърна очи, но хипнотизиращото присъствие ме принуждаваше да го гледам и да не се откъсвам от него. Все пак бях удостоена с височайшата чест да ме посети лично. Да разговаря с мен. Да чуе отговорите ми.
Суров, проницателен поглед, прочитащ ме като книга. От начало до край, ...

Посвещава се на Стойчо Станев (Ranrozar)
Да си призная честно, винаги съм харесвал творчеството на нашия колега по перо и музикален творец - Стойчо (Ranrozar). Един истински мъдрец и много силен поет, Стойчо буквално може да провокира птицата на вдъхновението да кацне на твоето рамо. Понякога обменя ...

Група : ОТНОВО
Песен : Титаник
Текст : Стойчо Станев
Композитор : Павел Станев
Аранжимент : Група " ОТНОВО " ...

Макар навън да е здрач,
от кухнята се чува плач -
мама седнала самичка
храни братчето с лъжичка.
Но то се мръщи, не яде! ...

Поема съм – несподелена,
от птичи стъпки в пясък – стих.
От звуци мъничка Вселена,
сред нотите сърцето скрих.
И лист съм – скица на картина, ...

Винаги има изход,
ръцете знаят сами.
Единствено мракът не бликва,
мирисът още боли.
Елементите на душата, ...

ПОЕТЪТ Е ВСЕЛЕНСКИ ПАРАХОД
Животът ми като че ли лети на ски.
А дните пъплят – танкови армади.
Така навярно бавните реки
превръщат се в несвестни водопади. ...

Пачка до пачка, с наглец до наглец:
Идва на власт и… става крадец!
Дали пръв министър, или полицай,
всеки е с пачки от лъвския пай.
Краде се - валута, крадат се…евра: ...

Халил ага стъпи върху ствола на стария бряст, отдавна отсечен, за да не препречва мегдана и от тогава лежащ си там като удобно място за дебнене на сеир и почивка.
Огледа събраните насред село гяури. Де пък на бея му хрумна баш сега, в началото на лятото, време тъкмо за работа, да си играе на ново уп ...