Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
Скришно 🇧🇬
... тъй както сребърна кошута
над изворче стаява дъх,
ти падам аз – смирен, на скута! –
тъй както алпинист от връх, ...
Рада 🇧🇬
Старата черна топола се оглеждаше тъжно в калната локва, която все още не се бе изпарила след снощния есенен дъжд. Оголелите й клони уморено стърчаха в безкрая на тъжното сиво небе, рисувайки сякаш усмивка, но наобратно. Или такава, каквато прави човек, когато го боли много. Душата.
Всички си б ...
Монолог 🇧🇬
и да засенчиш взора си със длан,
да видиш отдалече колко жалко
е чувството да си пътувал сам.
И нейде в слънчевото бездихание ...
Върви времето, не спира 🇧🇬
Р аздира простора
Е хото от мойта лира.
М ълчаливи хора
Е дин след друг вървят, ...
Вари го печи го... 🇧🇬
П.Н.Петров знаеше един, който цял живот вадил камъни от нивичката си и накрая трудът му бил възнаграден- намерил два златни напалеона.
_ Така,че може- заключи той- ама ти трябва металотърсач!
Жена ми беше с ...
Пепелѝна 🇧🇬
Имало едно време спокойно и китно селце…
Но моята история не започва така. Аз съм монах, на гърба си нямам дори расо, но в един вързоп нося малка библия, която ми е скъп подарък от отец Паисий, парче мухлясало сирене и къшей корав хляб. Не съм спирал да вървя от дни, не сещам краката си и тър ...
Откакто сътворено е небето 🇧🇬
Развъждат се посоки и звезди.
Единствено там свобода намират
Мечтите в извънземните бразди.
Единствено там Малък принц се ражда, ...
Тя често минава... 🇧🇬
Тя често минава…Тролейната спирка.
Сергията с книги, до нея- цветя.
С голямата папка- и в нея рисунки.
С червената рокля. С червена коса. ...
Мрак 🇧🇬
но ти се върна, като я прокуди, след кратък миг едва.
По-тъмен даже станал си, по-тежък, по-отровен, зъл,
а мислех, че от тебе ще да избягам, но как ли бих могъл?
А тя е там - блести тъй ярко, но само спомен ще остане. ...
Един въпрос 🇧🇬
Ме запита приятел,
който май от живота
си беше изпатил.
Ега ти въпроса. ...
Заплаща се - край 🇧🇬
- Отива в Ада?
- По-зле… Става вещица…
- Марийчето?
- Е, още не го знае, но е готова. Щом е подмината от любовта, какво й остава… ...
Времепространство 🇧🇬
Реди съдбовни пасианси и
Егоцентрично ме дарява с
Многопосочен фокус и
Еклектично ...
Глътка момини води 🇧🇬
... в рехавата резеда, плахо сдиплила гората,
стигнах – с менци за вода, ах! – девойка непозната,
май, я стреснах? – рече "Въх!", ручейче ли в мен бълбукна? –
и – ведно със моя дъх, глътнах Главната си буква, ...
Ежедневки (34 и 35 част) 🇧🇬
1. Маскирах се, като алкохолик... и се почувствах, като във втора кожа...
2. Заразих жена си с венерическа болест... и поставих началото на епидемия...
3. Сънувах, че правя секс... писна ми от кошмари...
4. Чувствам се, като калашник... толкова патрончета* минават през мен... ...
Живот назаем 9 🇧🇬
Какво става със днешния свят,
защо е изпаднал до това долно ниво
на каменно,духовен,дивашки стандарт,
без видим за излизане хоризонт? ...
Люляков повей 🇧🇬
На Дамян
Годините без теб летят.
Бързо сменят се сезони.
Картини, спомени не спят, ...
криейки се в сянката 🇧🇬
Има само сенки, които ми правят компания.
Докато аз се рея в огромна празнота Погледни назад.
И това трябва да се слее със сенките
и съм се предал на нищото, сянка в сенките. ...
Моят живот - 6 част 🇧🇬
Беше краят на юли, горещо и жежко време. По небето не се виждаше нито едно облаче. Лястовиците се криеха в гнездата си и боязливо надигаха главички.
Реката край селото течеше мудна и изморена. Водата й намаля и бели камъни като зъби с ...
Да ме разплаква пушек? Да. Но надали! 🇧🇬
Жорж Санд - "Индиана"
Да хвърлям бавно лист по лист сега в камината?
Не, нямам време! Виж, отдавна зазори,
трънлива, козя е пътеката измината, ...
Плачът на палача 🇧🇬
разляти по ръба на бръснача.
Вярваш ли още в нелепи лъжи,
безцветни като плача на палача.
Надеждата бавно угасва във дни, ...
Хайку-ма 4 🇧🇬
Грохот и ужас.
Мостове, къщи – сламки.
Жъне Годзила.
*** ...