И залезът се раздели на две,
когато с кораба „Илюзия” замина,
тогава свърши и последното море
и чашата с кафето ти изстина.
Аз знам, че има други светове, ...

6. Сбирката на групата
Бе около 7,00 в град Бухово, когато се чу неземен рев от кола, която буквално цепеше мрака и мина за отрицателно време през града до самата картинг писта. Спря в бокса и тогава от нея излезе Ники. Автомобилът бе червен Форд Ескорт Рс Турбо от 1987 година, на тази светлина изгл ...

Автобусът си замина, изкачи стръмнината и мъжът остана сам. Видя счупените пейки на спирката, боклуците след пикник, изоставени съвсем по български в средата на китна поляна, но някак не се възмути. Вятър премяташе листа по канавките, деретата тъмнееха, миришеше на трева и на есенни дъждове, а горе, ...

Истината
се е скрила
вдън гората
на лъжата -
в сянката ...

Покривки снежнобели на простора ветрее
добрият южен вятър – тъй весел, закачлив,
а слънцето отгоре приятелски се смее
на облака дъждовен, ревнив и пакостлив!
Разстила се "морето" – зелената морава, ...

И може би трябва да спреш с въпросите към мен
и да потърсиш отговорите в себе си.
Да спреш да питаш „защо” и „какво”
и да го направиш друго.
Преследват ме сенки и теб те превръщам в такава, ...

Докато се препичах на слънце, чакайки сина ми от училище, до мен се доближи самотен старец. От дума на дума, той ми разказа целия си живот - как е служил като ковач в гранична застава. Почти се разплака, докато ми разказваше с треперещ глас за любимият му боен кон, който бил толкова силен, че можел ...

Аз съм миналото. Бъдеще си ти.
Но във настоящето сега сме двама.
Ти се учиш още да летиш.
Аз отдавна знам, че съм голяма
да летя със хиляди мечти ...

С`ЕSТ LА VIЕ !
Няколко мига спрели мечтите...
Озарено с надежда мълчание...
Поглед, изтръгнат от пода със сила...
Като камшик отрицателен жест ...

Боже! Колко ме боли!
Гневът отвътре ме разкъсва!
Като куче на синджир,
срещу света навън ме насъсква!
Няма ли край това изпитание? ...

В съня ти нощем аз пристигам,
като очакван сякаш гост.
Сърцето влюбено достигам -
към него хвърлям слънчев мост.
Душата ти с памук изваждам ...

Опипвам думите ти
сякаш съм слепец,
дори и светлото петно неразличаващ.
Във пълен мрак
вибрират в дланите ми. ...

Аз ти вярвах, приятелю. Най-старомодно ти вярвах.
Мислех, има значение – в този циничен живот.
Днес съм мъртва. На пепел и пръст съм, студена жарава.
Ако духнеш, ще стана на облак от бивша любов.
Знам защо ме предаде. Ах, демони имаме всички, ...

Живот по Задължение
Всеки ден е вътрешна борба,
всяка вечер в притихнала тъга.
Лицето си зад щастлива маска крия,
сърцето си зад каменна стена.

Не ме търси, когато мен ме няма,
огледай се и ето, там съм -
в тревата, на дърветата в игличките,
на птичките в песента.
Ще бъда и кралица аз на зимата, ...

За спомена, за поета и др...
Забравило времето
някакъв спомен.
Вятърът минал
и го прибрал. ...

Познах силуета
на своята дълго мечтана любов...
Там - далеч от брега -
береше усмихната ябълки
от кристалната вечер на рая... ...

Ангели срещу Демони
глава 7: Смъртта
-Бързо, дъще, бягай! – Агуас
-Но, татко?! – Ейприл
-Няма но! Просто тръгвай ВЕДНАГА! – Уплашен викаше отеца ...

==================================
Песен от филма "Бялото слънце на пустинята"
Автор: Булат Окуджава
Ваше благородие
Ваше благородие, госпожа Разлука, ...

Отиваш ли
Отиваш ли си, мили? На раздяла
аз нямам вече нищо да ти дам.
Онази обич, дето е горяла,
угасна снощи в сетния си плам. ...

Безкрайна шир
се е разстлала
във душата -
мирише на узряваща пшеница
и тъй е сладко ...

Беше объркана, а напоследък и малко изплашена. Нямаше обяснение за това, което ù се случваше.
Рисуваше вече толкова години и след като завърши Академията, картините ù се радваха на голям успех, имаше и няколко самостоятелни изложби.
В личния ù живот нещата също бяха съвсем нормални – омъжи се почти ...

Обувалка - глуповалка!
Сто пъти от мен по-малка.
Виснала на закачалка
във антрето - за игралка.
Но игралка-помагалка! ...

След дъжда
Радва ме
всяка капчица дъжд -
толкова
прах съм натупала... ...