И вървеше старецът ден и нощ из широката земя. Търсеше нещо. Набразденото му от безвремие лице, някога ведро и пълно с надежда, залиняваше с всеки залез, всеки полъх, всяка крачка...
- Град? Не. Е'но селце има на края на гората, ама не те съвевтвам. Редовно си го пердашат нек'ви бандюги... - сподели ...

Любовта е сила,
чувство, което
идва тъй неочаквано,
нахлува в душата на човек.
Тръпка, която те изпълва ...

Поредна нощ - в кръвта - алкохол,
самичка седя в празния хол...
с пресъхнали устни и блясък в очите
се губя отново назад към мечтите.
Държа без сила чашата празна, ...

Слънцето заспива всеки ден
и оставя огнени дири на залеза.
Синьото небе се слива с необятната шир
и стават едно.
Жълто-алени копнежи премрежени ...

На Смядовски диалект
Пена имаше много мераци,
а мъжо и Гиньо, само идин.
Тя му смига значи,
прай му еротични знаци, ...

Лятото покриваше златните ниви с коси. Облаците се оплитаха в къдриците му, а птиците кацаха като панделки върху тях. Земята потръпваше влюбено под стъпките на галещото слънце. Целувките пареха кожата ú, но тя обичаше да усеща силата им. Това я караше да се чувства жива.
До една нива край извора лят ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Една история, която
уж трябва да е анекдот,
но всъщност вярна е, ми прати
един приятел. Първо гот ...

Реших го вече, край! От днес нататък
ще се усмихвам, ако ще напук.
И всички тъжни мисли, без остатък,
и болки, и сълзи - далеч от тук
ще пратя, ще се заредя с надежда, ...

Сънувах, че не си до мене
за миг, за час, за ден... и два...
Сънувах, че си с друга вече
и любовта ти отлетя.
Избяга като птица малка, ...

Тежък аромат на сладко грозде
обзема празната бетонена кутия.
Главата ми се замайва, а устните ми искат още.
Ненаситни са за вкусната магия.
Дробовете са запълнени със тежък дим, ...

"Отлитащи неусетно, се нижат годините.
Броеницa шарена - аз я наричам Живот.
В нощите неспокойни бродя из руините
на преживени спомени. И вия. Като койот.
Обхождам тъмните им обширни владения. ...

Среща
След толкова години пак те срещам.
Държиш в ръцете малка дъщеря.
Синът ми любопитно в теб се вглежда
и с поглед пита: "Кой ли е това?" ...

...И само нощем, само нощем
кога и Господ спи, свит в здрача,
си позволявам аз разкоша
във тъмното да си поплача.
Защо ли? Ей така, от нерви, ...

Все същото небрежарско парче, но с други най-любими небрежари:)
Ще стана аз голям епикуреец.
Ще стана философ-алкохолик.
На всичките невзгоди ще се смея.
Ще бъда сам за себе си велик. ...

Твърде дълго скитах се по безпътната шир!
Сили не ми останаха!
А те ме молиш за мечти - отдавна са продадени!
Любов да давам, вече непосилна съм!
За обич те смятах, а как грешила съм! ...

Ей, Ти какъв си бе? Да не си на света цвета, че все около теб гравитирам? И си по-стар от мен, и не ми обръщаш кой знае какво внимание, та се чудя какво пък толкова съм се привързал към Теб? Вярно е, че откакто се помня, сме почти все заедно, ама чак пък толкоз?! И с други съм бил заедно, пък се раз ...

Ех, любов! Без тебе е безвремие,
безцелно преминават дните...
И болестта на нашето съвремие
незабелязано краде мечтите.
Погълнати от стрес и от умора, ...

В минути на среднощна мисъл,
изпратил пак поредния си ден,
аз търся на живота смисъл:
дали за мен е вярно подреден.
Дали е в вярната посока ...

От неродена светлина ли са извезани телата Ви безплътни и как да кажа
каква е ваш'та форма, вдлъбната в гърдите ми, дорде мълчат!
Случайно или не, намирам Ви на неочаквани места.
Понякога във Вас се спъвам в ежедневието посивяло,
друг път ми крещите с глас, наподобяващ моя... ...

Аз пак съм отделен от мойте хора,
макар и не на края на света...
Дойдох аз тука, във Стара Загора,
на баскетбола да се посветя!
Отседнали сме тука - във "Верея", ...

Не тъгувай, море
Виждам морето посърнало -
сякаш тъгува за мен.
Вълни тичат забързани,
следват ме като ден. ...

Сънувах те, но беше странно.
Объркано, безсмислено - на сън.
Чувствата усещат те спонтанно,
а разумът ригиден - като пън.
Защо на себе си не вярвам? ...

от Добрин Петров
Ти тръгни през полето, човече,
не поглеждай назад, ще боли,
уви, аз съм вече обречена,
покривът неимоверно тежи. ...

НОЩТА СРЕЩУ ДИМИТРОВДЕН
На светлата памет на баща ми, Димитър
Над мен паунова опашка пери
настръхналата лунноока вечер,
трептят звездите, ...

Щастливата любов не пише стихове -
завързва ти очите и те води там,
където и сърцето ти не знае,
че има път.
Изправя се до нощен светофар да проси ...

Подир тихите сенки на нашите думи
ние, странници, бягаме, а, уви, помежду ни
някак бавно се спуска едно примирение.
Все отчаяни търсим топлина и спасение.
Не ни стигат протяжните болни минути. ...

Детето в мен целува маргаритки
сред дъхавите слънчеви треви,
обича без подбор, обича всички..
И после падат първите мъгли...
Жената в мен кокетно се изправя, ...

Ако аз не мога без теб,
Нека и ти не можеш без мен!
Ако тъга изпълва душата ми,
Тъга да изпълва и твоята!
Единствен си! Единствена да съм и аз! ...

Прахосница
Отказах се от дни на надпревара
и само чуждите съдби редих.
С една самотна Истина - прастара
живях, не я оставих, продължих. ...

Отново ме гледа луната прозрачно,
отново е сита от лудост.
А ние сме слепи до еднозначност
и сме нелепи до близост.
Ревниво звездите проблясват студено ...

Нарисувал тайно фигури от скреж,
разтопен в две длани, твоят дъх
ме кара неусетно да замра...
в очакване на нещо истинско.
Нахлуват с теб като сянка - спомени; ...

Когато позволиш мечтата да се сбъдне,
съдби човешки колко можеш ти да промениш?!
Човещината да приемеш трудно ли е, или тръпне
да те събори твоето егоистично "виж!"
Да, "виж", но виж ...

Не ме нападай с думи,
така е най-жестоко.
Словесните куршуми
проникват най-дълбоко.
Физическата болка ...

Среднощни вълнения
раждат вечни игри,
цял ден си мислиш
за това, което е останало
в нощта непреживяно, ...

Първите лъчи на слънцето изгряват,
какво ли ще ми донесе днешният ден?
Улиците вече постепенно оживяват,
това би трябвало да касае също и мен.
За определен момент съм аз затворен, ...

Обручение
Дай ми знак, че те има, че носиш тъга
в стара чанта с писма от далече, пощальон
разлютил прахоляка, обгорил се в слънца
и избрал пред дома ми тревата, дето охлюви ...

Цветница...
Щастлива птица утрото събуди
и стана чудо: цялата Земя
запърха като пъстра пеперуда
с крила от недокоснати цветя... ...