ЗАЛЕЗ В АЛЕНО И СИНЬО
Не дъжд ръми над мен – кърви небето
в самия край на дневната прохлада,
и вишнев залез неподвижно свети,
увиснал над реката. ...

Ти успя до сърцето ми да преплуваш,
успя да го развълнуваш, както никой друг.
Ти успя да го спасиш
и от големия смразяващ студ.
Ти вникна в него, ...

(Вариант на италиански сонет)
Ти мислеше, че щом те е избрал,
ще те обича предано и вярно.
Видя се окрилена, полетя,
на рамото му доверчиво кацна. ...

От неделя до неделя...
пътища широки,
времена всякакви,
помисли много,
надежди политащи ...

Аз и животът
Неизбежно е... Стареем.
Всеки ден по малко, тихо.
Грешките над нас се смеят...
но защо не ни простиха? ...

Изливат се думи - безверни слова.
Как исках да бъда аз птица една.
Но блуждение е мойта душа-призрак витаещ,
а времето спряло - мъртва вода.
Нима не ще усетя тоз вятър блажен ...

Пролетта - това е жива красота,
нежна, бяла и прекрасна като любовта.
Дървета в красиви бяло-розови премени
са вплели клони като влюбените-замечтани.
Тревата свежа и зелена, наблизо поток шуми, ...

Ловец на думи
Моля, лаптопа ми дайте!
Приемете моите извинения,
искам да влезна във сайта
на личните откровения. ...

Преди хилядолетия огньовете и факлите
във тъмнината огрявали живота,
опитвайки се да заситят
стремежа му към светлина.
Пътуващи фотони и сега ...

Уж беше прекрасен,
уж принц върху кон
и само му липсваше
корона и трон...
Поне отдалече ...

За теб, любов, бих дала всичко,
за теб, една единствена...
Нима не чу моя зов, моите слова?
Тук ли си, любов?
Тук ли си, къде изчезна? ...

Вдишвам нощта.
Асфалтът напоен е като гъба
със ароматна пролетна вода
и острота на изгорял бензин.
И мирисът на мократа трева ...

Замък от пясък -
затворила си ме там,
затъмнила си прозорците -
нищо не виждам.
Сляп съм. ...

Мой неверен мъжественико,
стигна ли ти любовта от всичките?
Забравих, че си ненаситен, ти, проклетнико,
няма да се учудя, ако кажеш не.
Жените ти са си наивнички, ...

Нещо в мен отново я желаеше...
Едно сърце, влюбено, да е само не траеше...
Потърсих я... и тя дойде...
Онова красиво, усмихнато лице...
Целунах я, а тя замръзна... ...

Бръкнеш ли с голи ръце във душата си,
честността без жал ще сипе сол в очите ти.
Рогато его побесняло ще викне от трона си,
а суетата стръвно вълчи зъби в тебе ще впие.
Ще капят истини, цинично гримирани, ...

Ти си всичко,
моята истина и моят грях.
И в тайните, и в нощите,
и любовта единствена със тебе опознах.
Ти си всичко, ...

Не посмя да ме обичаш. Не посмя...
Не те виня. Разбирам те напълно.
Не всеки би повярвал в чудеса,
когато на душата му е тъмно.
И ти не ме повярва. Изпокри се ...

ГЛАВА ПЕТА
„Какъв мъж - помисли си тя. - Накара ме да се чувствам добре. Някак си... не ме препираше... а принцът... той също ме харесва и е доста настоятелен! Сякаш аз съм задължена да съм с него! И какво като е богат?! Моята любов не се купува!”... - така умислена, тя най-накрая заспа. Сънува, че ...

Возил ли си се на чаените чашки в лунапарка? Онези, детските, от които ти се завива свят. Магични са. Въртят те толкова бързо, че светът се размива пред очите ти, цветовете преливат един в друг, глъчката наоколо притихва и ти се потапяш в един друг свят - бърз и цветен. Ако не си се возил никога, ня ...

Да, обичам… обичам да правя добро
(не съдете, не хвърляйте камъни).
Да, измамен светът е. И какво? И какво?
(не се вписвам в калъпа „измамени”).
Да, усмихвам се… а как, как ме боли… ...

Не прави нови грешки, сърце!
Скрити рани недей да отваря!
С кое право натъжаваш пак моето сърце
като се опитваш отново обич да раздаваш.
Обичта като птица отлита далече ...

Защо на хората им е толкова трудно да кажат "обичам те"? Та това е просто
дума. Вярно, че от нея много често боли, но когато изпитваш любов към някой
и знаеш, че и той изпитва същото към теб, защо пак е трудно да го кажеш?
А и няма нищо лошо в това да изкажеш своите чувства, това не те прави слаб
и ...

Всичко от мене вземи,
каквото поискаш, каквото потребно ти е.
Много нямам, а останалото неимоверно тежи,
щом това, от което нуждая се,
скрито е в твоите очи. ...

ОГЛЕДАЛО 7
1. Увертюра "Поглед"
В чест на финала
на 28 симфония от Моцарт
Кътче райско и блажено от титанична мощ родено! ...

Птиците, летейки в небето,
остро тракат с криле.
Рано сутрин след росата
кацна чудна птица на вратата,
сладко затрептя ...

Глава четвърта
В неделя снегът беше спрял, но за сметка на това сибирски студ беше сковал града. Снегът скърцаше под обувки и ботуши, от стрехите висяха ледени висулки, остри като кинжали. По улиците почти не се мяркаха хора. Само деца с румени от студа бузи се катереха по баира на улица “Раковска”, ...

Прости ми, Любов! За това, че исках всичко за себе си - дните, нощите... всички тези моменти да бъда само с теб! Да дишам въздуха ти, целувайки те нежно. Да гледам Света, през твоите очи. Да бъда твоето Аз - в душата, сърцето... в съдбата ти! И колкото повече те опознавах, толкова повече да те обича ...

Познавам те. До болка непознат.
Завръщаш ме от минали животи
на вече преживян, забравен свят…
Със чувство, превъртяло колелото
на грешна и сънувана земя. ...

Луд вятър.
Писък на дървета.
Мълчание на хора.
По слънчеви пътеки
избраните вървят. ...

Без знамена останахме,
без принципи,
без Верую,
душите си разпъваме
и евтино продаваме. ...

Ароматът ти е
като опиат за мен
всеки ден!
Ти възлюбен си по мен,
като луд гамен! ...

Навън студът те вковава
и вятърът безжалостно брули.
Но тъмните облаци мрачни
той бързо започва да гони.
Изгрей ти, пролетно слънце, ...

Сред народа голяма възбуда -
разкриха досието на агент "Буда".
Бойко разкритията отрича,
но да брани престъпници обича.
Колеги са му, какво да прави. ...

Казвам:
- Напускам те.
Стоиш и пушиш цигара след цигара. Вдишваш дима и го издишваш. Гледаш ме през него. Потресен си от моето заявление. Аз не питам, не моля за позволение. Аз просто ти съобщавам моето решение.
Знаеш, усещаш, че няма нужда да ме разубеждаваш. Този път те изненадах с проявената от м ...

Счупена, глупава, малка мечта,
хлипаща в моите устни.
Тихо си тръгвам и пак съм сама,
даже и без да ме пуснеш.
Даже да има след тебе любов, ...

Тя, болката ми
студ не усеща...
Просто диша
и издиша.
Само дращи с остри нокти ...

ЗА ЩАСТИЕТО
Дали не е измислена, луна,
светùлото, което нощем ме опива?
Зари пътеката ми с топла светлина,
а дните ми загръща в хладна зима ...

Вълните ме рисуват с бяла пяна,
прегръщат ме, потапят в тишина...
Завинаги с теб исках да остана
на този бряг, окъпан в светлина!
Дворец от пясък построихме двама с теб – ...