Среди нощта, далечен мой,
и пак е черен пътя,
като сърце, далечен мой,
и като стара мъка...
Сто зими съм във тишина. ...

Ако някога съм те обичала - прости ми.
За мен са чужди тези хубавите спомени
от отминали години.
Не е било нарочно, а иначе
аз и не обичам никого. ...

Когато навън вали и е стyдено, единственото място, на което се чувствам сигурна и предпазена, е под завивките в топлото ми легло. Дали защото няма кой да ме прегърне или защото не искам да дам сърцето си отново. А дали съм щастлива? Трyден въпрос...
Постъпките ми имаха последствия. Такива, които мож ...

Оголваме душите си по изгреви,
а после съвестта си на смрачаване…
С надежда - всяка нощ да е пречистване.
Дали все още пътят е начало
на нещо, несънувано от никого… ...

Не!
След всичко туй светът не ще се
свърши,
ще има още зими и лета.
Вятърът клони прекършва, ...

Страхът разпусна
дългите си плитки.
Съблече мислите,
разплете паметта
и под ръка ...

Ти май си като вятъра
Идваш и си отиваш
Буря безспирна в моя живот
Отнасяш дъхът ми след теб
И само порой от капчици зов ...

Пътища...
бързи ноти изписани
Треперят...
струните яростно гонени,
Нравствено... ...

Обсебване
Отивам си... така е по-добре,
болеше ме от бяла самота,
сега боли... от твойте цветове,
от истината, че си другиму жена... ...

Пронизва ме студът на зимата;
сърцето ми покрива леден скреж.
Все така пристъпвам през годините,
няма ли най-сетне да ме спреш?
Устните ти да запалят огън буен. ...

Бе вперил в мен поглед с очи изумрудени.
В ръката му пура димеше...
Търговец на каузи вече изгубени,
по дяволски нагло твърдеше:
"Този свят е затънал във блато дълбоко, ...

Ако Животът беше ресторант, как ли щеше да протече един обяд в него?...
...Може би така.
Клиент: Добър ден!
Сервитьор: Добър ден! Добре дошли в живота, заповядайте нашето меню.
Клиент: Какво ще ми предложите за пиене? ...

Теб те има още във дъха ми.
И в гърдите ми любов гориш,
а косите ми във сънища заплиташ
в житни класове да изкласиш.
Вечер със небето ми говориш, ...

(Не съвсем проза, не не и точно стихове. Всв пак, нарекох го проза - различна. На вид сякаш дори трагична, но пък съвсем не фантастична. Да кажем, че е храна за Разума, за Мисълта. Ако е така, е солено-горчива, люто-пиперлива. Да кажем, че е не стихотворна и немелодична песен, написана за Сърцата - ...

Въпроси
Кажи ми, кажи какво е животът,
загадката сложна за мене реши,
аз никак не бързам, давам ти време,
надълго премисляй и после кажи. ...

Обичах те... Някога... Преди.
Не знам дали сърцето ми
пак за теб ще тупти.
Дали тялото ми ще те зове!?
Дали кожата ми ще копнее ...

Бойко с работниците във ВМЗ - Сопот се помири,
но, уви, много от тях той иска да съкрати.
Получиха заплатите си, че са победили решиха.
Манипулират ги, мозъците им промиха.
Бойко грубо погази честта на жената, ...

Предавам ти короната си, дъще.
Преди да си я сложиш на главата
обаче, като майка аз съм длъжна,
със теб да поговоря за цената.
Най-важно е да знаеш, че в принцеса ...

Момиче
Трапчинки - смешно мили.
Нежно вирнато носле.
И зъбки - камъчета речни.
Очите - боровинки. ...

Ръката на твоя магьосник
цяла вечер галеше пеперудата.
А спомена душата ти ще връща
към този миг, към тази вечност!

Откровено
Зов за път, внезапен като тик,
щом вените до огън разбунтува,
ще си тръгна във среднощен миг,
без посока, без да се сбогувам. ...

Написах със цигарен дим
един куплет за двама,
но той изчезна невидùм
в миг – зрителна измама.
Уви, там чувствата си аз ...

На сушата моряците се срещат
и бурите превръщат в питие.
Вълнение от чашите усещат.
Брегът не е за смелите мъже.
Моряците, когато се събират ...

Аз не за първи път заставам на брега ти.
И не за сетен път те гледам възхитен...
Обичам аз среброто на нощта ти
и златото на твоя слънчев ден!
Безкрая ти със поглед искам да обхвана, ...

САМОУБИЙСТВО
“...прашката срещу Голиат...”
Иван АРНАУДОВ, “Самоубийство”
Не съм овчар в полята на Юдея,
не съм Давид! Не нося прашка даже. ...

Плашеща тъмна празнота
скърца зловещо в душата,
а тишината спокойствие не дава
в тъмните ъгли бяла паяжина насъбрана,
няма кой да я изчисти… ...

Хей, Раче, ти очи отвори!
Виж как утрото гони нощта,
как надежда се ражда
за чувствени хубави дни.
Ти се опитай да станеш сега! ...

Затворих си очите, за да те усетя.
Замълчах, заслушан в твоя дъх.
Пречистен от екстаз ти светя,
усещам как достигаш своя връх!
После нежно, дълго те целувам. ...

Безсмъртниче от обич е разцъфнало
в зениците ти, пиейки сълзите –
навярно затова не е пресъхнало
поточето бълбукащо на дните!
В душата ти – мил дом за безутешните – ...

ГРАНИЧАРСКА БАЛАДА – 1980
от Владимир Виденов
Връз бодливата тел съхнат облаци прашни.
В осем тръгвам наряд. Автоматът калашник
зареден е със смърт. Ще опазя ли кльона – ...

Настъпи поредният скучен понеделник, в който трябваше да стана рано сутринта и да се приготвя за лекции по химия. Алармата звънна точно в 6:00, но аз бях вече буден, мислейки за доста неща. Станах, влязох в банята, взимайки си горещ душ и се облякох. Навън отново беше доста студено. Излязох набързо ...

Хей, Тъга!
Гледам, от много време искаш да говориш с мен - напоследък даже стана много настоятелна. Защо, Тъга?! Какво желаеш да ми кажеш?! Не знам... или може би пък си решила да ми станеш приятелка, дългоочакваният гост, когото да поканя в стаята си! Да влезне при мен, удобно разполагайки се в душ ...

във вечната борба
да се преборим
с любовта си
утолихме вечната жажда
и копнежът се роди отново, ...

Душата цялата събрана е под ноктите.
С тях драпаш по измислени пътеки,
направени от черното на гарвани.
Стръмно е. И грапаво. Приплаква ти се.
Тътен във мислите. Бич на светкавица ...

Аз се казвам Лияна и съм българка! Аз съм горда, горда със синьото небе, със синьото море и със зелените планини, хълмове, издигащи се високо в небесата. Сините реки, течащи из цяла България, и всевъзможни, плуващи видове риби! Аз обичам да излизам навън, да дишам чистия въздух, да бера цветята на п ...

Есенно море...
Морето е оловносиво,
над него грачи морска птица...
... По плажа пуст, къде отива
една куцукаща старица?... ...