Историята, която ще разкажа, се е случила преди доста години. Във време, когато човешката същност е била забравила какво е любовта. Обладан от мрачните помисли и жажда за материални извисения, хорският разум затворил тези така силни и приятни чувства дълбоко в душата.
Виждайки упадъка и деградацията ...

Взрив
Ако разхвърля книгите и мухъла от мъдрост
и времето ги нареди в божествен словоред,
ако разместя къщите с бетонени отвърстия,
и горният Йерусалим се върне в пеещ карусел; ...

Жасминови шепоти
По сребърен лъч... В полунощ. Ще се спусна
в съня ти... Тих. И с рокля от лунна светлина
ще се изправя пред теб... Бял дявол. Изкусна.
Ще ме почувстваш... Като истина. И топлина. ...

(и на 20, и на 40 винаги е едно и също - казваш)
не
всеки път е различно
все по-тесен e первазът ни под краката
все по-страшно се вие свят ...

С лукавия се срещнахме пак
този път бе като жена предрешен
кръстосала разголени крак върху крак
във рокля от лъскав сатен
Със поглед лукав поздрави ме „ела” ...

***
Да имах сили,
щях луната да сваля,
та нощем да ти свети –
да не бъдеш сам. ...

Целувки, по-изгарящи от огън, нежни като шоколад, целувки, без които те не можеха да живеят. Всеки път, щом устните му докоснеха нейните, тя потрепваше. Не се интересуваше от хорското мнение, от това, което хората говорят за него, той беше точно това, което тя искаше - страстта, тръпката, изгарящото ...

Отнема им дни
да посветят
своите слова
във вечна мелодия.
Аз съм тук и сега, ...

По-добре да те мразят, защото знаят, че си по-добър от тях, отколкото да те обичат, защото си като тях...

> Христо Фотев - Колко си хубава!
>
> * * *
>
> Колко си хубава! ...

Необятна
Пребродих жаркия ти зной,
пустини ледени и тихи острови,
но пак съм пленник, пленник твой…
О, толкова си необятна, Господи!

Тя бликна внезапно и бързо преля
в сърцето с онази живителна сила,
с която единствено топла сълза
най-обично чувство би сътворила!
Такава любов дава силни криле! ...

НАЙ-ВАЖНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ
Такъв сняг като тази зима помня само още като бях дете, а това не беше скоро. Много сняг, голям студ, пир за виелиците и караконджолите, рай за отчаянието и самотата. Имах чувството, че никога няма да свърши. Но природните закони се задвижиха, нощите започнаха неусетно да се см ...

Тишината
Когато залезът спусне нощта,
тишината пристъпва тъжно-самотна
и топло-копнежна като сълза
се стича в есенната нощ. ...

Това, че не вярвам на политиците, не ме прави атеист.
Съвременна версия: Отваряйте си очите на 4х4!
България навлиза в лУдников период.
Когато нямам какво да правя, го правя с такова настървение...
СТРАХ: Не смее да припари до съвестта си... ...

Светлината в мрака ме облива
и започвам пак да те сънувам.
Отново чувствам се така щастлива,
безмълвно спирам да тъгувам.
Но вярата нахлува в мене като призрак ...

Но дали сме образ недовършен?
В Сън дълбок ли ний Живеем?
В сън или реалност в Мисълта?
Всеки търси нещо и копнее,
всеки сам кове си своята съдба! ...

Правилната дефекация
изисква
гравитация.
В орбита, използвай
вакуумизация. ...

Живеел някога в прекрасния си замък
Един принц толкова добър и прям
Бушувал във сърцето му голямо пламък
Но пламъкът горял си все тъй сам
Мечтаел той в покоите си нощ и ден ...

Поетите, и те са хора
със смачкани от болките души,
като листа окапали във двора,
и техните надежди есента руши.
И тях мъглите ги прегръщат ...

След тебе
заспивам, любима,
и сутрин
по-рано се будя.
Като ангел ...

Като река съм. Буйна и пенлива.
Дори за миг не спирам своя бяг.
Сред сенки и миражи се разливам,
секунди не броя, не търся бряг.
Водите ми са луди и омайни, ...

Лъжи. Лъжи ме колкото си искаш.
Няма нищо по-полезно от лъжата.
Бъди. Бъди безмилостно всесилен.
Аз не искам, но съм свикнала. Да вярвам.
Опиват ме лъжите. Неусетно. ...

Пътепис
...............................
Извървяла съм колкото-толкова път, за да стигна до твоите страници.
Проумяла съм, че е плосък и тъжен светът, окован в страх без граници.
Чувах как смело настройваш на утрото струните с още сънените си пръсти, ...

От тишина в шепот те превръщам,
с лъчи събличам есенните клони.
С топлина и любов те прегръщам,
нямат край истинските ни сезони.
Животът се открива в две длани, ...

Вятър в лулата
Захвърлих по вятъра пясък,
отхапах парче от луната.
Там, някъде, гларус изкряска,
нощта се изсмя неприятно. ...

Пейдж Маск се събуди и тази сутрин, необезпокоявана от съвестта си. Стана от леглото, протегна се с прозявка и се загледа през прозореца на апартамента си. Гледката беше невероятна - с един-единствен облак на небето, тъмносив, чиято плътна маса образуваше нещо, което тя не можа да определи на нищо. ...

Под прозореца на вечния ти дом
със сигурност цъфти мушкато,
в градината растат най-хубавите гъби,
река тече, но май не е достатъчно,
защото нас ни няма! ...

ПЛЕТИВО
Жена ми сяда в скута с две кълбета
- до преждата кълбо от обич крие -
плете за внучките.
Да имат двете ...