Събуди се, огнено сърце,
от зовящия ми вой.
Настъпи моят месец.
Изригвам, не се бой.
Изгрев съм и също вълк, ...

Обичам късната есен и нейните аромати, мистично-мъгливите сивкави утрини, в които хора и автомобили се движат като призраци в някакъв стар и полуразрушен замък.
Това е и сезонът, в който най-много обичам да се разхождам из алеите на позапуснатата Борисова градина.
Тихо е, почти няма хора, листата са ...

Тази нощ…
… дъждът ще си тръгне от мен
ще побъбри в стъклата
с немирния вятър
ще измие на прага ми ...

Празнуваме Деня на народните Будители. Отдаваме им почит. Напълно заслужено, но някак вяло отминава този ден. Другите празници са по-натруфени, държавниците не обичат сякаш Будителите.
Та кои всъщност са Будителите? Първите са монасите и свещениците, които са поддържали огънчето на българщината. Нал ...

Tribute to Depeche Mode
Let's have a Black Сelebration... Tonight...

Сред множеството погледи в тълпата,
един-единствен аз когато срещна,
усмихвам се и аз самата
не знам във тоз момент какво усещам...
Това е малко щастие, когато ...

Аз моля, не заспивайте сама,
във стаята Ви, би било тъй страшно,
тъй тъмно, посреднощно и безстрастно,
че мене сам изпълва ме тъга.
Аз моля, не заспивайте сама! ...

Сънят ми изчезна отдавна,
открадна го алчен сатир...
Изгубих го в битка безславна,
целунах любовен вампир...
Все търся любов отогава, ...

Ще трябва вероятно да вървя.
Сценарият приключи рано.
В случаен пристъп вятърът довя
фрактали от тъгата на пиано.
Ще трябва вероятно да съм сам. ...

Ти
Най-трудно е да бъдеш сам, когато нощта падне, стоиш в мрака между четири стени, с нищо друго, освен мислите и спомените в главата си, чакаш изгрева, чакаш дълго, само че изгревът не идва за всеки, мракът понякога остава дълго, отворил широко дверите си около четирите стени.
Не съществува естеств ...

Музика

В хоризонта на очите ни
бавно тлее денят.
Без капка влага, изгарящи,
в двубой са устните,
твоят дъх и ударите на сърцето ми. ...

Сутрин е най-хубаво. Но рано сутрин… преди звуците на събуждащи се животоподобни хора, тръгнали нанякъде и мърморещи неприятно. Рано сутрин… преди слънцето да се е показало напълно иззад сградите и преди лъчите му да започнат да топлят. Рано сутрин, когато всичко е някак си измамно тихо и спокойно, ...

Любовта е опиат
Тази вечер неустоимо ме плени
и миг от вселенски взрив се роди.
Пред очите ми изгряха звезди
и сетивата ми чудото разби. ...

Очите!
Черно-бяло все виждат
поредна любовна лъжа.
Сърцата обичат,
но пак не им стига, ...

Разпънати на кръст
от сто великденски въпроси.
Разпънати на кръст,
по сто товара носим.
И сто са равносметките, ...

Горчива съм и трудна за преглъщане.
Задръжки не понасям! И провали...
Като миг отлитам - без завръщане,
но помня винаги каквото са ми дали.
До дъно пия, без да се вживявам – ...

ВСЕЛЕНСКА ЛИТУРГИЯ
Всички имаме един Бог,
а го наричаме различно.
всеки надува своя "рог",
и иска той да го чуе лично. ...

Елегия...
...и любовта ни сякаш по е свята
защото трябва да се разделим.
Димчо Дебелянов
Кога да е, то все ще стане, ...

Завърнахме се днес от Емирата.
От пътя дълъг още съм унил!
С обидни думи още съм в устата,
те все напираха, но бях ги скрил!
Там бяхме да им правим кефа, ...

ИЗПОВЕД!
Казано честно нищо не ми е в ред.
Какво ли? Ето започвам да изброявам,
но може ли да почна отзад напред?
Объркан съм, просто се задушавам. ...

Един сив път, път в кръг и сиво небе над него.
Някой запали Искра, Искра вътре в мен,
тя тихо шепне, докато светът крещи.
Не искам да те слушам, свят, Искрице, говори ми ти.
Защо си толкоз плаха и майка си на плах копнеж? ...

Пустеят къщите на село -
тухлите от скръб се ронят,
прозорците - тъжни немеят,
призраци из стаите се гонят.
Тук-там ще видиш немощен старец, ...

Сто земи да пребродя на Изток,
сто луни да оставя зад гръб,
сто реки от любов да пречистя,
с бури сто пак да тръгвам на път…
Ей така си завихрям живота ...

Какъв си ти? Защо обиквам те, но без да те познавам?
По теб обезумяла съм… Защо така е, хич не осъзнавам!
Какъв си ти? Защо слова не ми достигат пак да те опиша?
Защо покажа ли те аз на всяка, тя по теб въздиша?
Какъв си ти? Та аз не зная името ти даже как е… ...

Празнуваме празника Вси светии.
Тиквата прави вси простотии.
Това е тя - един фенер -
Боко - нашият премиер.
Може да ви звучи комично и забавно, ...

Колко ми е мило, колко ми е драго,
че съм на гости при баба и дядо!
Има тука пиленца,
сладички мъниченца!
Има и писани, ...

◊НА ПАНАИРА◊
Аз, Мила и Добрила
отидохме на панаира.
Взех си въртолет,
а пък Мила сладолед. ...

Ти беше моята любов,
дойде внезапно в синеоко лято,
не каза "сбогом", тъжно отлетя
като лястовица след безгрижно ято.
Ти беше моята стихия, ...

На Маги
Когато сутрин слънце се събужда
и нощ очите си измива;
когато чак душата има нужда
от хубав ден да се напива; ...

"Прекален светец и Богу не е драг!"
Спокойствието вече ми е дреха,
придиплям си отминалите бури,
фустаните на идващото време
не ще играят в мисли богохулни. ...

Не знам как попаднах в плен на тази магия, стана съвсем неочаквано и за мен самата. Никога не съм мислила, че мога да се влюбя в думи. Зная добре как могат да ми въздействат добре написаните четива – книгите са ми слабост откакто се помня. Нахвърлях се на всичко – лакомо и безразборно – докато откри ...

Музиката- или онова прекрасно чувство на вдъхновение. Една песен – а е целият ти свят. Свят на върховно изживяване- пулсът в сърцето ти, мелодия в душата, тоналност в съзнанието, ритъмът на кръвта във вените. Момент на безсмъртие- затвори очи и си представи, че светът е точно под краката ти. Разтвор ...

Днес даже и небето се разплака.
Валя до дупка. Слънце не изгря...
В оная нощ, когато тебе чаках,
се пръкна тая буря. И узря...
Тръбяха гласове на синоптици ...

От жълтия прозорец на октомври
видях как неусетно остарях
и как дъждът внезапно се превърна
във сняг, от който ме е страх,
защото ми напомня, че съм смъртен, ...

Очите ми не са огледала...
Защо се търсиш, отразен във тях?
Обичах те - безумна съм била
да крия сълзи в изумруден смях.
Ръцете ми не са като лиани, ...