Погледни в очите ми и ще видиш какъв камък тегне на сърцето ми!
Погледни в очите ми и ще видиш ледена обвивка, стегнала душата ми!
Погледни в очите ми и ще видиш хиляди стъкла, пронизващи плътта ми!
Погледни в очите ми и виж мъката, която ме топи като снежинка!
Погледни ги, кафявите очи, те са оглед ...

Какво невиждано прозрение:
В размерите на молекула,
смален, из собствените вени
като в канал бетонен плувам.
И в дишащите алвеоли ...

Посред нощ отивам на поляната.
В левия ми джоб -
циферблат от часовника на дядо.
В десния – време.
Тревата, сресана се кипри за щурците, ...

Отиват си в буйна надпревара последните минути на годината. Заминава си тя - скъпата ни гостенка. Изживяхме заедно 365 дни случвания с по 24 часови мечтания, разделени на 60 минути размисли и важните 60 секунди действие.
Толкова малко и толкова важни!
Изнизват се като дим през комина през зимата, ка ...

Нагарча ми до спомен тъмнината,
със две-три истини направих си очи.
Измамна ли е, Санчо, свободата?
Окови ли са плачещите дни?
Измислям си небета и любови, ...

Имам си верни приятели.
Малко са те, но ми стигат.
В зли и добри обстоятелства
тъкмо навреме пристигат.
Имам си верни приятели ...

Баба
На автобусната спирка тълпата бързо се увеличава. Трябва да стане чудо закъсняващият автобус да побере всички ни. Притиснат съм от човешки тела и едва успявам да зърна късче проясняващо се синьо небе. Чувствам как тялото ми попива влагата от полепналата по дрехите роса. Кожата на ръцете е настр ...

Тъмносиньонаситени,
перести,
като разляти петна
от мастило
от гигантски тест на Роршах ...

„ Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие.“ Добромир Тонев
Протегнати ръце - мечта за полет.
Прекършени криле.
Вярващи очи - чистота и порив.
Отровени с ненавист, безразличие. ...

Плъзна се
по онази откъсната картина.
Помниш ли?
От морето излезе полугол,
със ситни пръски навсякъде, ...

Изпрах си сянката на Благовец,
когато заникът катурна.
Овчар ­– отплеснал зад цафарата –
почти ме стори да се върна.
Видях високо над тополите – ...

Pink - Try
Ever wonder about what he's doing
How it all turned to lies
Sometimes I think that it's better to never ask why
Where there is desire ...

Тази песен е експеримент, не знам до колко сполучлив, но се надявам да ви хареса!

Не бе целувка, стоплена от милост,
изпратена от сляпата съдба,
а беше огън, който дава сила,
от който в миг кръвта ми закипя!
Почувствах го, че беше любовта ти – ...

Цветанов "цъфна" в Банско.
Там видяха лицето му глиганско.
Тъй вифаджийските ченгета
защитават мутренските прасета
да секат планинските дървета. ...

Душа бездомна, вече отмаляла
като есенните капещи листа.
Самота пуста, оглушала,
попила само болка и тъма.
Сърце, сковано в неописуема тъга, ...

Под дъжда
Навън ме посрещна есенен дъжд,
чакал самотен под голите арки -
в летния ад го желах неведнъж,
и ето... сега ръмеше над парка. ...

Тя към олтара върви
с навлажнени от мъка очи.
За друг са нейните мечти,
но с него пръстени ще размени!
И ето, никой не я спря - ...

Личеше му, че е нов тук. На всички им личи първия път. Беше висок около 180 см., добре сложен, седеше сгушен в яката на велуреното си палто, свел поглед в земята и нервно мачкаше каскета си в ръце. Когато дойде неговият ред да се представи, стана и с плах, неуверен глас каза:
-Здравейте. Казвам се Д ...

Кой прав, кой крив
Всеки човек е със собствена истина ̶
значи и тя се брои в милиарди.
Да, но на свойта той лепва „Единствена”,
слага ù нимб и я ревностно варди! ...

Измислих те...
Измислих те, за да те имам
в самотни нощи и безпътни дни,
когато от безобичност боли
и сълзите горчат непоносимо... ...

Край брега и думата е влажна.
Край брега и стъпката е важна.
Чакаш ли ме пясъчна и нежна
на пътека лунна и копнежна?
Ще пристигна със вълнà надежна. ...

И тъй като непреодолима нежност
ме кара да погаля нещо твое,
и малки, нежни екстрасистоли
преследват ме, поглеждайки те всеки път...
И тъй като от пулса ми изскачат ...

Той: - Виж, научих се на...
Аз: - Знаеш ли, на теб ти е отредена съдбата на куче...
Той: - Защо?
Разделихме се в Четвъртък. Аз вървях по павираните улици на малкия град. Вървях, за да не се прибирам. Някой беше изхвърлил всичкия боклук пред дома ми и сега нямах път към него. Нищо. Никога не съм се с ...

М О И Т Е С Ъ Н И Щ А
Място на действие:
Къща… Сачак… Хляб… Кал… Цървули…
Кучета… Овце… Прасе… Харман… Хамбар…
Къща ...

---
Не идвай при мене по залез, когато
съм скрила в очите си спящо огниво!
Тогава съм есен без циганско лято
и твоите мисли до дъно изпивам. ...

Във нощи, разпокъсани от мислене,
в жарава вплитам всичките си пътища…
Небето се взривява с луди писъци,
реши ли, че в зора ще се превръща.
И се преражда с всяко пълнолуние ...

И новата година ни оплита
в устремния и забързан ден,
един въпрос наивно пита -
щастлива ли ще е за теб и мен?
И пожелания заливат ни ...

Не заминавай
Пътнико самотен, тъжен,
накъде поел си ти?
Спри по пътя своя труден,
у дома се завърни. ...

КОГАТО МИ МАХАШ ЗА СБОГОМ
Когато ми махаш за сбогом,
сърцето ми тръпне от мъка.
Обичам те толкова мого...
боли ме от тази разлъка! ...

Безброй звезди, светещи на небесния хоризонт, озаряват лицето ми. Галейки ме с ярката си светлина, преминавайки през очите, стигат до моето съзнание. Така сякаш попълват всяко парче от пъзела на моя живот. Изправен, чакам отговор от хоризонта, сияещ пред мен. За да видя, за да усетя всеки щрих, всек ...

Бели мисли
се блъскат в стената.
Бели мисли
кръстосват тишината.
Бяло и чисто ...

Последно съчувствие
Знаех, че скоро ще умра. Време ми беше за последно да подредя душата си и да събера силите ù. Излязох навън.
Градината светеше в синьо-зелена пролетна светлина и птиците още пееха, макар, че отдавна беше мръкнало. Хълмът беше нависоко и можеше да се види в далечината градът, койт ...

Щом някой твърди: „Да обичаш е лесно.
В стомаха ти пърхат добри пеперуди.”
Не бързай да вярваш. Не е много честно.
Не бързай да трупаш красиви заблуди.
Не много ясно - и всички го знаят - ...