В различието пак търсиш ти еднаквост,
когато от нещо си лишен,
и в липсите намираш илюзорност
на нуждата да бъдеш окрилен.
А дупките запълваш агресивно, ...

Убиваше ги бавно, уж небрежно.
Премахваше им блясъка до бяло.
Забравяше какво било е нежно.
Спря да искаш да е цяло.
Не виждаше, че ги обичах. ...

Когато си до мене онемявам
и се превръщам в шепа сняг...
И бавно, бавно се стопявам
в ръцете твои - пак, и пак...
Когато в тебе аз се скривам, ...

Не е така,
ако ти изглеждам примирена,
до тука се наситих да боли.
Не е така,
ако ти изглеждам изхабена, ...

- Любовта е изкуство - казваш Ти.
- Тя е вдъхновение - прошепваш Аз.
И заедно пристъпваме
в Обетована земя.
Вървим и лазим... ...

От вятъра морски ли черпеше сила,
тъй бързо до мене, Любов, долетя.
Премина гори и с усмивката мила
разлисти по пътя си всички цветя.
Стоях вцепенено, не дишах, не мигах, ...

Прости, Сърце
Прости, Сърце, задето те ранявах,
невярвайки, че тъй ще те боли!
Понякога неволно те предавах,
за истина приемала лъжи. ...

Искам да те видя там, където те няма,
да те намеря там, където не си,
да те създам от шума на водопада,
да пронизвам кестени с огнени стрели.
От сока им ще нарисувам образ, ...

Не осъзнавате, а аз съм с вас до края,
пренебрегвам всеки порив да си тръгна.
Изглеждам ви студена, като мокър камък,
а изгарям, от сърцето си отчупвам...
И всъщност само тишината в мен е цяла, ...

И тъмно небето е, и тъжно детето е,
че не спира навън да вали
и гледа отсреща все - обрулени хълмове
с влажни, сънливи очи...
И слънцето няма го, времето хвана го ...

До коя глава от Книгата на мъртвите
сме стигнали?
Всяка следваща е копие на копието –
изгубен символ.
Доказателствата са без тежест във процеса... ...

ДА СЪТВОРИШ СЛЕДА
"Вземи парите, сине, и учи!"
Павел Матев
Прегръщам те с усмивка. Виж - небето
заплака от самотност вместо мен. ...

Как сладко спи тишината на прозореца
и само сенките Луната ги чертае,
прозява се морето, гемиите блуждаят в спомени,
навъсени в таляна мрежите роптаят.
Скалите сгушени отмятат своите кичури, ...

Забравили всичко,
отново забравяме и себе си,
преглътнали всичко,
пак преглътнахме
горчивата чаша... ...

Човекът на двадесет и първи век
Вървя си по улиците,
гледам всички хора забързани, унили,
сякаш отиват на погребение.
Къде изчезнаха някогашните весели усмивки, ...

Дали си тук, или те няма,
на всеки всъщност му е все тая...
Дали щастлив ще бъдеш ти,
или от болка ще гори сърцето ти -
на никой не му пука - разбери! ...

"Човешкият живот е твърде дълъг за любовта. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя винаги е твърде дълга. А другият, който остава сам, стои и гледа втренчено. Втренчва се като побъркан." Ремарк
Не зная кой от двама ни е луд.
И по-добре да бъда непростена.
Разцъфвам в полет. А до мен е студ.
К ...

"Все още съм извор и знам как се става река!"
* Кирил Аспарухов
Все още съм извор и знам как да стана река!
Да сричам умея по бълбукащи камъни в плиткото,
където мехурчета малки нанизвам с минути "сега" - ...

Момичето с цигулката живееше на пясъка
и пееше на дюните. На драките. На рибите.
На изгреви не вярваше. Но залезът е кратък
и може да го чуете, когато e невидим.
Събираше си съчки. Привéчер, по замръкване. ...

Лежа сърдито до леглото
и се чудя пак.
Дали ще зърне ми окото
усмивката ти поне за час.
Крещя безмълвно в тъмнината, ...

Лека нощ, прекрасна и вълшебна.
Луната пълна ни обсипва със любов.
Дарява ни енергия, така потребна
да се събудим свежи за деня ни нов.
Добро утро, пак изгрява любовта. ...

Панелка
Шест часът е, понеделник сутринта.
Будилника ми идва да размажа с чука.
Надигам неохотно сънена глава,
а тя тежи, боли, направо ще се спука. ...

Двете ми прекрасни щерки,
на мама куклите хубавелки,
все се карат двете,
все поделят нещо.
Едната е бунтарка ...

Сърце, като плод развален,
хвърли те той на боклука...
Няма и спомен за теб...
Даже и него профука...
Казва, че бил наранен... ...

Жаравата, изглежда, е угаснала...
И днес, уви, огнището е пусто!
А огънят? Навярно жив е някъде -
в огнище друго, в пламъчета-чувства...
Днес моето е пълно с обгорели ...

Студеният октомври така настъпи тази година, че още от първите му дни почувствах зимата. Дъждът чука с копнеж по голите стебла на дърветата, мокрейки градските павета и докосва всичко, искайки да нарисува ранната зимна картина с капките си.Улиците, отдали се на мрачното утро, карат мислите ми да се ...

На моя съученик
Ти обичаш като мене, Руси,
да мечтаеш или да спориш.
Звездната романтика да вкусиш...
и свойте принципи да устоиш. ...

Ако искаме да открием съгласие с хората около нас, първо ние трябва да открием съгласие в себе си. Понеже хората, чисто и просто, са огледала на вътрешното си състояние. Когато хармонията се възцари в нас, тогава тя ще се отрази навсякъде около ни.

Огледало
Едно замислено и огромно огледало
блести от слова и суета.
Като време старо, старо
оглежда човешката душа. ...

Живяла приказна кралица
сама с богатство неголямо
и единствено желание само
да превърне принц във цар,
ако донесе и очаквания дар. ...

Искам за миг тук да си ти,
само и единствено ти...
И да видя очите ти,
и да докосна ръцете ти,
да вкуся устните ти, ...

МОНОЛОГ НА ГОЛИЯ ЦАР
Всяка прилика с реалността е случайна
Колко е трудно до бъдеш монарх в този свят –
трябва да си упорит и да можеш да страдаш.
Лани излязох на стария дворцов площад ...

Кое е по-добро?
В забързания двадесет и първи век,
отправил взор в роботизацията,
да бъдеш със душа на истински човек
все още се брои за ценно качество. ...