Каква поема, какъв цитат.
От книга преписано или от тебе назаем взет.
Каква ирония, какъв копнеж.
Нима е страст или някакъв бодеж.
За писател ли не ставам, или за критик. ...

Тая толкова синя луна
цяла нощ през пердето наднича
като влюбена тайно жена
или плахо, невинно момиче.
Светлината е синя вода - ...

"Има и такива хора!" -
изрекох без глас.
В живота сякаш пустота напира -
превземаща, отнемаща от мен.
По мъничко душата ми изпива, ...

Утаява се бавно остаряла тъга...
Не потрепва душата от спомени.
Без изкуство за обич, без дим на вина
и без плътност на сълзи отронени.
Можех с теб да превърна всяка мечта ...

Заедно,
а чужди,
едно,
а далечни,
заедно, ...

Не ми се спи
Не ми се спи. И не е от кафето.
Поредна нощ запивам с Празнотата.
На бара тя е нещото, което
дели ме от досадни непознати. ...

Черно-бяла книга
Гаснат ли звездите,
Космосът отстъпва,
измама за очите,
но денят се сипва. ...

Не е вярно, че силните не плачат,
плачем и още как,
но само по веднъж.
И силните грешки правим,
но намираме сили да не ги повторим. ...

ЗАЩО КИПЪР ИМА СИЛНА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА, А В БЪЛГАРИЯ НЯМА.
Кипър е малка държава. Колкото територията на две наши области с население 680 хиляди в гръцко говорещата част. Една островна държава, на която най-плодородните земи са останали в турската част при разделението. Въпреки че нямат никакви прир ...

Днес разбрах какво е „да ти липсва” от двегодишната си племенница. Да ти липсва е „Да ‘бичаш”. Сигурно като съм бил малък, и аз съм го знаел. Сега просто не го разбирам. А повечето хора сме устроени така, че когато не разбираме нещо, то спира да ни интригува. Това е логичното ми обяснение защо хорат ...

от другата страна на стъклото
жените с разбирания съвременни
стоят top-less на морския бряг
усмихват се дяволито
и капчици пот покриват ...

Днес в душата ми отекна звук
от застреляна в небето птица.
Сякаш небосводът падна тук
и напълни земната паница.
Този звук във душата се заби ...

Де нахалост още хвърка
днес ума ти бре, момче!
Ей, опичай си акъла –
друг да не го опече!
В този подъл свят – греховен ...

Не ме е страх от нищо вече,
ще тръгвам, писна ми да вярвам в чудеса.
Не ме боли за нищо вече,
обичала съм - жива съм била.
Отиде си човешкото от мене, ...

В неделя, по обед, е жежко в Бургас,
напечен асфалтът е, вехнат цветята...
Вървим с теб ръка за ръка, а до нас
фонтанът живителни струйки премята!
Под сенките дъх на тютюн и кафе. ...

Потрепва въздухът,
флуиди огнени взривяват нощта,
като вулкан изригва
задрямала в теб страстта.
Звезди блестящи ...

Бяха останали толкова много трупове след стихията. Сякаш земята, сякаш Всевишния ги искаше за себе си. Всичко беше като след заколение. Все едно бе настъпил адът. Трудно можеше да се вижда сред целият този дим и сажди. Те лютяха на очите. Лютяха и ги затваряха нарочно сякаш, за да не могат да видят ...

Тази вечер луната е синя.
Казват, рядко се случва това…
А от толкова много години
аз живея с лазурна луна.
И със нея се чувствам различна… ...

Моя обич, не аз закъснях,
просто ти беше жаден за огън
и сънуваш най-нежния грях…
И тогава, когато в тревоги
твоят ден безпосочно тече ...

Едно момиче често седи
там, където за последно те остави,
там, откъдето не успя да те избави,
там, където заедно с теб мълчи,
мълчи наум и на глас рони сълзи...

Здравей, Самота, отново съм аз!
Как си, добре ли я караш?
Аз съм щастлив, намерих си другар. Споделя моите мечти, изслушва ме внимателно и се разхождаме с часове под мъдрото слънце. Казва се Сянка, но аз го наричам "приятелю", защото винаги е до мен. Вечер го изпращам със залеза, изчезва по задачи, ...

Вече се канех да си тръгвам, изморен от отегчителната си работа през този ден, и в главата ми се въртяха няколко примамливи идейки за вечерта, когато се появи този тип.
- Аа... добър вечер – заекна притеснено след строгото ми „влез”. – Дали е удобно...
Демонстративно погледнах часовника си. Хич не г ...

Ти, мой Север и мой Изток.
Ти, мой свят с руска жилка, лъхаща ориенталски ритъм.
Ти, който чаша арабско кафе носиш ми.
Ти, който със северно бяло лице гледаш ме.
Ти, който създаде мойте мечти и със силен замах уби ги. ...

Вятър нежно подухва.
Слънцето залязва.
Времето говори,
за любовта разказва.
Две лица ...

ЗАЛЮБИХ
Залюбих
морето заспало
под бляскави друми
на бледна луна. ...

Раждането се протегна и достигна смъртта.
Тихо ù прошепна - успокой се.
Ти си моята същност - безкрайна мъгла.
Аз твоята рожба - прозрачна сълза.
Тогава гневът, причинен от смъртта, ...

Там, дето река Скът бавно тече
и вятър тихо с тополи шепти,
ти на брега иди и поседни
и чуй легенда за минали дни -
за Алтимир - селце с горда съдба, ...

Щом пристига, бумка, тряска,
всички плаши и ги стряска,
някога пък изведнъж
идва неочакван...