В една стара гривна се взирам,
толкова много събрано в шепа сребро.
За теб ми напомня, от теб подарена, спомени мили
и за една грешка голяма... не успях да простя.
Да простя на теб, че безмълвен остана. ...

Разкъса всичко здраво! Като с нож
разряза го на две неравни части,
за миг от ангел, стана демон лош,
превърна утрото ни в късно пладне.
И пак закле се, че обичаш лудо ...

На българската авиация, по случай нейната 100-годишнина и защото ù отдадох най-доброто от себе си: душата, младостта и един човешки живот!
Военното училище събра момчета със романтика в очите,
пораснаха, но пак като деца мечтаеха за пътя към звездите.
И днес летят във синьото небе - ,,един за всички ...

Ти си всичко, което не съм.
Ти си толкова бяла... и топла.
Аз съм жар. И живея на хълм.
Там се любя със мрака. И светя...
Ти си всичко, което не съм. ...

Танцувам и плача едновременно, не мога да спра, а и не искам. Музиката, която излиза от пианото, ме завладява, поглъща ме и ме отвежда в света на непонятното, на чуждото и същевременно красивото. Танцувам, тичам, пея, чувствам се свободна. Мога да усетя всяка една малка тревичка под стъпалата си и д ...

В претъпкания автобус се почувства като хваната в капан, приклещена на седалката. Нямаше накъде да избяга, а той се оказа точно над нея, наврял големия си корем в пространството между нея и седаката. Елегантният черен балтон я накара да погледне нагоре към притежателя му и да замре от ужас. Бяла гъс ...

Мастилените пръсти на момиче,
косите разпилени на жена,
прошепнати във тъмното „обичам”,
прилежно натежали рамена.
На границата съм. Пристъпвам бавно ...

Тази стара поговорка се свързва с учението на Исус Христос, но тя звучи със същия смисъл на различни езици и с различно подбрани думи във всяка култура, във всяко време, във всички религии и духовни течения. Как разбираме днес този завет на Бог към хората?
Истината е, че ние възприемаме това пожелан ...

Лято е и много горещо,
иска ми се да направим нещо,
все едно ми е какво,
важното е да е щуро, откачено, диво,
но да бъде истинско и красиво. ...

Паднах, болеше ме,
но радвам се на болката!
Че така живях
и оцелях.
Но сега, след ...

ПАК СЪМ ТЪЖНА
Пак съм тъжна, грешна
и с прекършени крила.
Винаги такава -
казваш съм била. ...

Днес съм тъмна,
почти като бяло,
и не мога да търся вини,
предпоставки и време
в закърпени, ...

Цветове, блясъци, звуци, сякаш времето се е ускорило, а ти не се движиш. Колко му е нужно на човек да осъзнае какъв е, какво иска и защо. Lucky strike, недовършен строеж, поляна, залез, София, Витоша, приятел. Оказваме се в ситуации, неспособни да преодолеем. Понякога се чудя на някой пука ли му?
На ...

Га минуваше с офцете
къмто горната махла,
гледа Митю–мома мете
пред поповатъ врата.
Гаче му акъла смете ...

Соня дълго време беше чакала да се обади на Марти. Реши, че в сряда най-после трябва да го направи, тя обичаше да говори с него дори и по телефона. В дните, когато му звънеше, обикновено се събуждаше по-рано и беше изключително развълнувана. Тя го обичаше. Не, не беше влюбена в него. Не го мислеше з ...

В стаята ми - тъжно и задушно.
И е някак кухо и въздушно.
Станах и прозореца разтворих.
Сякаш на душата отговорих.
Утрото със слънцето навлезе, ...

Дните, прекарани в почивка, минават толкова бързо и ти се иска времето да спре и да си останеш все там. Но ежедневието мрачно пак ще те грабне и няма връщане назад. Нямаш време ни минута да се спреш, да погледнеш в огледалото и в своята душа! Какво ли се беше случило с нея през тези години в ежеднев ...

„Не съди Съдбата, лихвар е Тя.
Просто чертае кръстопът и ни поставя на него,
очаквайки дължимото.”
из коментара на (zelena) Силвия Райчева към
друг мой стих ...

любовта е нова всеки ден
когато слънце мислите докосне
а после вятър нежно устремен
частици от надеждата разпръсне
отново в теб се ражда светлина ...

Какво ще правим без метличини?..
на К...
Един възторжен Вятър се разтича
и заигра се с птичите ята,
премина над полята със метличини ...

Толкова е тихо, като в гробище.
Рошаво е житото по пладне.
В сноп завързан, юлският следобед
в мрежите на скуката пропада.
Прежуря слънцето и лай на куче, ...

Сеизмично се клати
не по Рихтер кревата
и телата са потни и стон...
Ах, прекрасна е тази
тъй разголена пазва ...

Чета Написаното от поети,
но то не влиза вътре в мен...
Макар със рима, ритъм и куплети,
стихът е с думи наторен.
И всичко туй понякога ме дразни - ...

В една сцена от филма на Уди Алън "Вземи парите и бягай" героят на Алън - Върджил Старкуел - е застанал пред огледалото и подготвяйки се за среща с момиче, опитва да си придаде прелъстителен вид, като с маниерно движение сваля диоптричните си очила с дебела рамка и ги поставя нехайно в горния джоб н ...

Позираща мисъл.
Смугъл сън.
Боси ръце.
На повикване погледи.
Бал, ...

Плувам
в бездънието на Липсата,
срещу течението на вината.
Нямам котва-съвест.
Не ми тежи нищо, ...

Събуждай се полека се събуждай!
Да бързаш няма нужда.
Във утрото диханието пробуждай,
деня да дишаш и да бъдеш нужна.
Очите отваряй със желание, ...

Миг
Поточето кристално
между зелената гора лети.
Бърза, тича, бяга
чудни думи ми мълви. ...

ЩЕ ВИ ЧАКАМ
На онези, за които скърбя
И все по-сам след сенките ви крача,
вървя към никога,
към никъде поел ...

Аз не знам как се пише за щастие,
все го пазя и крия.
Тази болка, ей тука, в средата,
тя ще ме убие.
Не знам как се обича смело ...

Искам да бъда изгубен.
Искам да бъда намерен.
После цялата лудост
някого друг да обсеби.
Искам да бъда охулен, ...