- Защо сега се събуждам?
- Защото ти ми каза да не те вдигам.
- Но когато виждаш, че е късно, загубил си ти всичко скъпо!
- Предупреждавах те не малко пъти за твоите сполуки.
- ТАКА Е, ВИНОВНА съм, че по-рано моите очи не отворих и твоя глас не преобработих! ...

Във очите ти - видимо аз,
вече сякаш съм мъртва зеница,
не улучила верния час,
падам мъртва - в сърцето на птица.
Във очите ти - пясъчни скитници, ...

НЕ СИ ТРЪГВАЙ, ЛЮБОВ!
Ти си тръгваш, Любов, под дъжда
и дори не поглеждаш през рамо.
Под чадъра се леят тъга
и сълзи… Но устата е няма! ...

Нощта съблича душите ни...
Денят ги облича отново...
Нощта реди красива слова...
Денят ги поставя на съмнения...
В нощта луната чертае пътя... ...

Китно е в Китен. И лете, и есен, и пролет. Май за това са го кръстили така тоя град. Което си е истина, истина е! Най-китно, ще кажат някои, е през лятото – цветя, зелено, шарени чадъри, пълно с народ, шумно, весело на плажа и след плажа. И е така. Като свърши курортният сезон обаче, нещата се проме ...

Затварям тази страница позната.
Горчи като угарка от цигара.
Не следвам правилата и войната
воювам като воин без вяра.
Усмихваше се, някак тъжно, помня. ...

Майката на Поета...
На светлата памет на майка ми...
Във тази лотария сляпа- Живота-
не случила тя на билет печеливш,
на нейната порта късмет не потропа, ...

За тебе всеки стих ми е по-мил,
макар че някой може да подскаже,
че там съм твоите черти разкрил
наполовина. И по-малко даже.
Съгласен съм, така е, сто на сто. ...

¡Esperanza!
¿Dónde podría buscarte? ¡O, dímelo!
Dime
¿hacía delante o atrás, por encima del hombro,
dirigir la mirada? ...

На този лист, аз основата би трябвало да изградя,
С бедния си речник и богатата душа.
Би трябвало да мога да те побера из редовете,
В рекламите за красота, а после ще го пусна по медиите.
И парите ти ще събера. ...

„Кой съм аз и какво очаквам от другите”
„Един човек може да бъде и добър, и лош, зависи какво са поискали от него и на коя страница са отворили душата му.” – Това го чух в един стар български филм – „Най-добрият човек, когото познавам.”
Много мислих по този въпрос, наблюдавах хората, с които общувам ...

Присърце приех те пак, по време на есенните мъгли.
Призори се стъмни пак в душата, чакаща разпятие.
Поседнала, почаках там на нашите, любимите ъгли,
в града величествено шумен, сякаш съзаклятие.
Присърце отново - музиката, тъжна и психеделична, ...

Звезден букет
Ако можех звездите да сбирам,
бих направил огромен букет.
Бих вървял, бих летял - без да спирам,
изкрещял бих, че той е за теб! ...

Подписах всички протоколи,
безсъниците да затворят в кула,
ала Луната се коколи
в прозореца ми, като жълта дюла.
С едно око огромно бяло, ...

The Story
All of these lines across my face
Tell you the story of who I am
So many stories of where I've been
And how I got to where I am ...

You and I go on at each other like we’re going to war
You and I go rough. We keep throwing things and slamming the door
You and I get so damn dysfunctional, we start keeping score
You and I get sick, yeah I know that we can’t do this no more
But baby there you go again, there you go again, making me ...

Ирене Кара - Флашданс... Какво чувство...
(Authors: Keith Forsey, Irene Cara & Giorgio Moroder)
(Автори: Кейт Форси, Ирене Кара & Джорджо Мородер)
First when there's nothing
But a slow glowing dream ...

* * *
Забравен блясък на очи
аз виждам и долавям смътно
с цигулките как нежно, гръдно
друг глас сега във мен звучи. ...

Зарових се в спомените. В документите. Във всичко онова, което съм разхвърлил и няма да подредя. Търсих нещо там. Не съм сигурен дали го намерих, защото не съм сигурен дали вече ми трябва. Може би ще го искам някой друг път пак, но със сигурност ще съм забравил то къде е и пак ще трябва да се гмурна ...

Под коша светъл със звезди небесни
търси си ти към своето сърце вратата.
Макар,че пътищата не са лесни
да търсиш между двата края и средата.
Една луна с една жена да срещнеш ...

Отивай си, че късно стана,
закъсня надеждата със теб.
Малко обич ми остана,
прегърната във бучки лед.
Отивай си, върви при нея, ...

Да напишем за хората и техния път…
За това, как крачат те по чуждия път,
вървейки в стъпки немерени, без да броят,
както миговете в живота си не творят…
Да напишем за хората и за туй, ...

Горят горите посред лятото
и песните се пеят за изпятото.
Смисълът остава скрит за ятото,
което пък блуждае и търси непознатото
и чуждото - да си запълни нуждата, ...

,,Тази жена ще бъде сама, недокосната, само желана!"-
думи на стар магьосник или люта мъжка закана.
Пророчество от древността, или на моя баба наказание,
но аз съм потърпевшата жена и думите за мен са изпитание???
Какво направих и къде сгреших? Така ме искат и жадуват, ...

Вчера България отвърна на удара!!! След като международният тероризъм стъпи и на българска земя с бомбения атентат на летище "Сарафово" в Бургас, чашата на търпението преля!!! Българското правителство съвместно с Президента на Република България на свиканото спешно тайно заседание по въпроса за наци ...

Главата ми е празна,
Сърцето пусто, очите - тежки, насълзени,
Когато мракът в теб се е просмукал
в бездънна яма и водовъртеж.
И болката… ...

За лапача
1/ Много лапа,
всичко стиска
само чужди неща иска...
От алчността му ...

"Говоря си, а всъщност разговарям
с последния човек от себе си."
Виолета Христова
Да бъда нечие дете
и нечия добра съпруга. ...

В планината
Шуми гората.
Чудна песен славей пей.
Не съм сама в гората,
умора над мене не кръжи. ...

Едно от онези места, които си сигурен, че ще помниш цял живот. Като че ли излъчват собствена енергия, собствен живот, създават магия.
За да ви запозная с това място, трябва да уточня местоположението му.
Живея в квартал до полите на Витоша. Често, когато излизам от вкъщи да пуша, отивам там. Тази гр ...

„Zорко” е прочут гамен.
Да се бий с децата само,
да троши стъкла през ден...
Други грижи явно няма.
Но какво му стана, бре!? ...

Да бяха чувствата ми спомени,
да избледнеят, да забравя някой ден,
а те са камъни бетонени,
зазиждат ме в тунел студен.
Да бяха чувствата ми помени, ...

Усещаш ли? Едно тяло, с новозавърнала се душа лежи така спокойно на повърхността на морската вода, ни потопено, ни издигнало се нависоко, поема дълбоко въздух, напоен с морска миризма. А лъчите галят го нежно, както галят повърхността на морето и осветяват цялата морска шир. Душата се отваря с небес ...

Ex Oriente lux, ex Occidente luxus*
И ето – пряко всякакви закони
потекоха на запад и на юг
водите на реките ни изконни,
с една повеля: – По-далеч от тук! ...

Толкова много любов,
сбрана с шепи,
донесох за тебе...
полудяла
за мъничко нежност ...

Звездна тишина…В края ù,там,в далечината,където едва-едваморето сънливо се поклаща,от небесните реснициутринна усмивка се процежда,първи слънчев лъчпо вълнитеплахи пламъчета пали,а тев очите ти се отразявати ги правят още по-красиви.
Не се стърпявам –очите ти дарявам
със целувка.

Дори да бъде същото,
пак няма да е,
дори да бъде същото,
пак ще е различно,
дори да бъде същото, ...

Второ раждане
В деня, когато слънцето помръкне,
а въздухът прониже дробовете,
ще излезе срещу теб безводен дух,
противник стар през вековете. ...